и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл.
Образувано е по искова молба на К. С. С., с адрес: гр.Б., ул.”. М. № 4. .2 против А. Митници за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Иска се да бъде осъден ответника по исковата молба да заплати на ищеца сумата от 4854 лева, представляваща шесткратния размер на брутната му работна заплата - обезщетение за времето през което е останал без работа, считано от 06.12.2017 год. до 06.06.2018 год., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. В съдебно заседание исковата молба са поддържа от упълномощен адвокат. С исковата молба се претендира и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – А. Митници, чрез процесуалния си представител оспорва иска по размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 4428/06.12.2017 год. на Директора на А. Митници, на ищеца С. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Същият е заемал длъжността „митнически инспектор“ в Митница Югозападна (понастоящем Териториална дирекция Югозападна), А. Митници с придобит ранг ІІІ младши. Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Б. и с Решение № 774/25.04.2018 год., постановено по адм. дело № 1012 по описа на съда за 2017 год. заповедта е отменена. Решението на Административен съд –Б. е обжалвано пред Върховния административен съд. С Решение № 4271/21.03.2019 год., постановено по адм. дело № 8101 по описа на Върховен административен съд за 2018 год. решението е оставено в сила.
Иска за обезщетение е предявен ведно с оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение. С Протоколно определение № 150/29.01.2018 год. постановено по адм.д.№ 1012 по описа на Административен съд –Б. за 2017 год., на основание чл.206, ал.1 от АПК във връзка с чл.104, ал.1 от ЗДСл производството по предявения от К. С. С. иск за обезщетение е отделено от производството по оспорването на Заповед № 4428/06.12.2017 год. на Директора на А. Митници. С Определение № 162/01.02.2018 год. на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.д.№ 1012 описа на Административен съд - Б. за 2017 год. След приключване на производството по оспорване законността на наложеното дисциплинарно нарушение и прекратяването на служебното правоотношение на ищеца с влязло в сила решение с Определение № 698/05.04.2019 год., производството по делото е възобновено.
Видно от представената по делото служебна бележка (стр.48) към момента на прекратяване на служебното правоотношение брутната заплата за длъжността „митнически инспектор“, ІІ-ра степен, ранг ІІІ младши е възлизала от 690 до 904 лева, а към 21.03.2019 год. в структурата на А. Митници, такава длъжност не съществува.
По делото е представена справка от ТД на НАП – С., офис Б. (стр.55), от която е видно, че след прекратяване на служебното му правоотношение от 11.12.2017 год. до 18.12.2017 год. ищеца е получавал доходи по трудово правоотношение, върху които са начислявани и внасяни осигурителни вноски в размер на 570 лева – основна заплата, а от 02.04.2018 год. е получавал доходи по трудово правоотношение, върху които са начислявани и внасяни осигурителни вноски в размер на 1500 лева – основна заплата.
Видно от приложените по делото фиш № 1/01.08.2015 год. и фиш №1/май.2017 год. (стр.37), че на ищеца С. е изплатена брутна заплата в размер на 862.05 лева.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че основната заплата на ищеца към момента на прекратяване на служебното му правоотношение – 07.12.2017 год. е в размер на 809.00 лева. След приспадане на получаваното от С. възнаграждение за друга работа в по-нисък размер – размера на дължимото обезщетение по чл.104 от ЗДСл за периода 06.12.2017 год. – 06.06.2018 год. (шест месеца, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение), възлиза на 3101.17 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, тъй като съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Разгледана по същество исковата претенция е частично основателна по следните съображения:
Правното основание за претендираното обезщетение за незаконно уволнение е нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Държавният служител има право на обезщетение, ако заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена. В настоящия случай е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта на Директора на А. Митници, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.
Според чл.104, ал.1 от ЗДСл - Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В разглеждания случай, с Решение № 774/25.04.2018 год., постановено по адм. дело № 1012 по описа на Административен съд - Б. за 2017 год. заповедта е отменена, а решението е потвърдено с Решение № 4271/21.03.2019 год., постановено по адм. дело № 8101 по описа на Върховен административен съд за 2018 год. Както беше казано по-горе по делото са представени доказателства, от които по несъмнен начин се установи, че ищеца, считано от 18.12.2017 год. до 02.04.2018 год. не е получавал трудови възнаграждения, а от 02.04.2018 год. получава възнаграждение по трудово правоотношение от 1500 лева, т.е. в по-висок размер от основната заплата за заеманата от него длъжност преди прекратяване на служебното правоотношение, възлизащ на 809 лева. От 11.12.2017 год. до 18.12.2017 год. е получавал възнаграждение в по-нисък размер – 570 лева. Следователно обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл – шесткратния размер на брутната заплата следва да се определи, като разлика в заплатите или на разлика между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение – чл.104, ал.1, изр.2 от ЗДСл. Така размера на обезщетението, съгласно заключението на вещото лице възлиза на 3101.17 лева. Тук е мястото да се отбележи, че относима към началния момент на определяне на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е датата на постановяване на административния акт, с която е прекратено служебното правоотношение, която в случая е 06.12.2017 год., т.е. шестмесечния период, за който на С. се дължи обезщетение за оставане без работа е от 06.12.2017 год. до 06.06.2018 год.
В заключение, обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл ще следва да се опрели на 3101.17 лева. Иска в частта му над тази сума до претендираните 4854 лева ще следва да се отхвърли, като недоказан по основание и размер. Действително в съдебното заседание от 30.09.2019 год., в което е даден ход на делото по същество, процесуалния представител на ищеца заяви искане за присъждане на обезщетение в определения от вещото лице размер. Изменение на иска, по отношение на размера на исковата претенция обаче не беше заявено. Не се направи и изявление за частично оттегляне или отказ от иска, поради което и съдът дължи произнасяне по същество.
По отношение на дължимите се лихви: Чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя момента, към който се дължи обезщетението поради незаконно уволнение и това е момента на признаването му за незаконно. Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 год: При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Следователно началния момент на дължимост на законната лихва върху определеното обезщетение ще следва да е 21.03.2019 год. – датата на постановяване на решението на Върховния административен съд, с което е потвърдено решението на Административен съд – Б., с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение. Следователно иска, в частта му с която се иска присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2017 год. ще следва да се отхвърли, като неоснователен.
В обобщение на изложеното по-горе, съда намира че ответника по исковата молба – А. Митници ще следва да бъде осъден да заплати на К. С. обезщетение, поради незаконно уволнение в размер на 3101.17 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2019 год. до окончателното й изплащане. В останалата му част иска ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото и в съответствие с правилата на чл.143 от АПК сторените от страните по делото разноски, ще следва да се разпределят съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска. По делото са представени доказателства за деловодни разходи на ищеца в размер общо на 250 лева заплатено възнаграждение за вещо лице. Ответника претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Така А. Митници ще следва да заплати на ищеца сумата от 160 лева – разноски по делото, а ищеца на ответника – 128 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. във връзка с чл.104, ал.1 от ЗДСл., съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А. Митници да заплати на К. С. С., с адрес: гр.Б., ул.”. М. № 4. .2 на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, обезщетение за времето през което не е заемал държавна служба, считано от 06.12.2017 год. в размер на 3101.17 (три хиляди сто и един лева и седемнадесет стотинки) лева, ведно със законна лихва, считано от 21.03.2019 год. до датата на изплащането й.
ОСЪЖДА А. Митници да заплати на К. С. С., с адрес: гр.Б., ул.”. М. № 4. .2 направените по делото разноски в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на К. С. С., с адрес: гр.Б., ул.”. М. № 4. .2 за обезщетение по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител за в частта, с която е поискано обезщетение над 3101.17 (три хиляди сто и един лева и седемнадесет стотинки) лева.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на К. С. С., с адрес: гр.Б., ул.”. М. № 4. .2, в частта й, с която се иска присъждане на законна лихва, считано 19.12.2017 год. – датата на подаване на исковата молба до 21.03.2019 год. – датата на влизане в сила на Решение № 774/25.04.2018 год., постановено по адм. дело № 1012 по описа на Административен съд - Б. за 2017 год.
ОСЪЖДА К. С. С., с адрес: гр.Б., ул.”. М. № 4. .2 да заплати на А. Митници сумата от 128.00 (сто двадесет и осем) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.