и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 63,ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от О. Я., представлявана от кмета на общината инж. Н.
К. против Решение № 1363/04.04.2014 г. на РС – Разлог, постановено по НАХД
№ 548/2013 г. по описа на съда.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалвания акт, постановен в нарушение на закона – касационно основание за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът счита, че са нарушени изискванията по
чл. 40 и сл. ЗАНН, АУАН и обжалваното наказателно постановление не съдържат
реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението не е доказано, като в
конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, която съдът не е
съобразил. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен, като бъде отменено и наказателното постановление.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на устните прения от
надлежно упълномощен адвокат.
Ответникът по касационната жалба РЗИ Б. не взема становище.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбата, а решението като правилно моли да бъде оставено в сила.
Нови доказателства по см. на чл. 219 АПК не са представени.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение РС – Разлог е потвърдил Наказателно постановление № 46/04.07.2013 г. на Директора на Р. З. И. (РЗИ) - Б., с което на О. Я. за
нарушение по чл. 48, ал. 2, т. 1 ЗВ вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 от
Наредба № 9/2001 год. за качеството на водата, предназначена за питейно –
битови цели на МЗ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000,00 лв.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд e приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му, като при издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, правилно квалифицирано, поради което имуществената отговорност е ангажирана с налагане на санкция в законовопредвидения минимум.
Решението е правилно и не страда от поддържаните в касационната жалба пороци.
Страните не спорят по фактическите обстоятелства, при които е било
констатирано нарушението и които правилно са установени от районния съд, въз
основа на всестранна преценка на събраните по надлежния ред доказателства.
Безспорно е установено, че жалбоподателят има качеството на водоснабдителна
организация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 9/2001 г. на МЗ за
качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели, във вр. с чл. 2,
ал. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
предоставя услугата водоснабдяване за питейно – битови цели, поради което е
субект на административнонаказателна отговорност при неизпълнение на
задължението да осигури снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/2001 г. на МЗ. Безспорно е установено по делото, че резултатите от осъществен мониторинг на водата за питейно – битови цели сочат на неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/2001 г. за безопасна и чиста вода, без съдържание на микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека. Видно от протоколите за проведен мониторинг, във взетите проби от питейната вода на с. А. са открити от акредитирана лаборатория наличието на вещества над допустимия от закона минимум. Следователно санкционирания субект не е изпълнил законововмененото му задължение за осигуряване на безопасна и чиста питейна вода, поради което е осъществен обективният състав на нарушената правна норма.
Видно от доказателствата по делото проверката е извършена въз основа на
резултатите от лабораторните изследвания на предоставените от самия касатор
проби на водата в изпълнение на задължението му за мониторингова програма за
2012 г. на О. Я.. В случая без значение е и целта, за която пробите са взети –
във връзка с мониторинга или при нарочна текуща проверка, доколкото обективните находки в същите попадат в обхвата на контрол по чл. 186 ЗВ. В този смисъл неоснователно е възражението, че нарушението не е доказано.
Неоснователни са поддържаните възражения за приложимост на чл. 28 ЗАНН.
Конкретно по делото, с оглед обществената опасност на нарушението, преценена
според вредните му последици за защитените от правната норма обществени
отношения, законодателят е предвидил санкция в завишен размер. Налагайки същата в законовопредвидения минимум при ангажиране на имуществената отговорност на юридическото лице, административнонаказващият орган е отчел отсъствието на предходни нарушения по ЗВ.
Акта за установяване на нарушението е връчен на юрисконсулта на О. Я. при
наличието на представителна власт за това с оглед представеното по делото
пълномощно, поради което доводите за обратното с твърдения за нарушена
процедура по чл. 43 ЗАНН са неоснователни.
По изложените съображения за отсъствие на касационни основания за отмяна на
обжалвания съдебен акт, настоящият състав намира, че решението на
първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1
ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1363/04.04.2014 г. на РС – Разлог, постановено по
НАХД № 548/2013 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ЕК