и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл.197, ал.2 от ДОПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. И. 2. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.С., ж.к. „С.“, бл..., .6, ап...., чрез управляващия и представляващия Г. А. И., против Решение № ПИ-273/10.08.2020 г. на Заместник-Д. на ТД на Н. – гр.С., с което е оставена без уважение жалбата на едноличния търговец срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180001-022-0049455/10.07.2018 г. по изпълнително дело № */2014 г. по описа на ТД на Н. – гр.С..
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради противоречието му с изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК. Според жалбоподателя посоченото по-горе постановление не отговаря на изискванията на чл.196, ал.1 от ДОПК относно задължителните реквизити. Освен това е нарушена и нормата на чл.195, ал.6 от ДОПК, тъй като в постановлението няма балансова стойност на активите, върху които са наложени обезпечителните мерки, а също така и липсва изпълнителен титул, въз основа на който да се издаде това постановление. Иска се отмяната на решението и на постановлението.
В съдебно заседание не се явява представител на търговеца-жалбоподател.
Ответникът – Директорът на ТД на Н. – гр.С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. с писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.
Благоевградският административен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Срещу „. И. 2010“ е образувано изпълнително дело ИД № */2014 г. по описа на Дирекция „Събиране“ при ТД на Н. – гр.С., Офис Благоевград, за неплатени в срок публични задължения.
Публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№ 03-323/01.04.2014 г. за дължимата сума от 13 370.34 лв. от едноличния търговец, запор върху движими вещи – 3 бр. инвертори, на сума от по 5728.38 лв. за всеки поотделно, или на обща стойност 17 185.14 лв. (стр.25).
На 19.09.2014 г. публичният изпълнител е издал Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ 2019-000001, с което на основание чл.221 от ДОПК, е уведомил едноличния търговец за негови неплатени в срок публични задължения в размер на : главница – 8945.60 лв.; лихва – 1091.26 лв. Посочено е в съобщението, че при неплащане в 7-дневен срок на задълженията, по отношение на търговеца-длъжник ще се предприемат принудителни изпълнения (стр.18,19).
С ПНОМ изх.№ С180001-022-0012408/07.03.2018 г. на публичния изпълнител на „. И. 2010“ за установени и изискуеми публични вземания в размер на 121 157.19 лв., на основание чл.200 от ДОПК, чл.202, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в изброените в постановлението банки (стр.21).
С ПНОМ изх.№ С180001-022-0024909/18.04.2018 г. на публичния изпълнител за обезпечаване на публичните вземания по изпълнителното дело за сумата от 123 222.17 лв. е наложен запор върху МПС – мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ Е 12 96 К, с балансова стойност 0.00 лв. (стр.32).
С ПНОМ изх.№ С180001-022-0049327/10.07.2018 г. на публичния изпълнител за обезпечаване на публичните вземания по изпълнителното дело за сумата от 141 439.50 лв. е наложен запор върху апартамент на длъжника в гр.Созопол, с балансова стойност 0.00 лв.(стр.22).
С ПНОМ изх.№ С180001-022-0049455/10.07.2018 г. на публичния изпълнител за обезпечаване на публичните вземания по изпълнителното дело за сумата от 141 439.50 лв. е наложен запор върху недвижими имоти на длъжника, с балансова стойност 0.00 лв., описани подробно в постановлението (стр.15).
Това постановление е връчено на Г. И. на 22.07.2020 г. по електронен път (вж. у-ние за извършено връчване по ел.път на стр.16).
Срещу ПНОМ изх.№ С180001-022-0049455/10.07.2018 г. на публичния изпълнител и подадена жалба вх.№ 13364/29.07.2020 г. от „. И.“ до Д. на ТД на Н. – гр.С. (стр.11-14).
По подадената жалба Заместник-директорът на ТД на Н. – гр.С., се е произнесъл с Решение № ПИ-273/10.08.2020 г., с което е оставена без уважение жалбата на едноличния търговец срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180001-022-0049455/10.07.2018 г. по изпълнително дело № */2014 г. по описа на ТД на Н. – гр.С. (стр.7-10).
За това решение е било съставено уведомително писмо на 11.08.2020 г. до „. И. 2010“(стр.6).
На 09.09.2020 г. в ТД на Н. – гр.С., е входирана жалба на едноличния търговец против преждепосоченото решение.
Като доказателства са приети и : Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180001-022-0049591/11.07.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Благоевград, ведно с удостоверение за връчване по електронен път; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180001-022-0024909/18.04.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Благоевград, ведно с удостоверение за връчване по електронен път; писмо от Г. И. до ТД на Н. – С., офис Благоевград от 09.07.2018 г.; Запорно съобщение изх. № С180001-003-0042710/07.03.2018 г. на публичен изпълнител в ТД на Н. С., офис Благоевград; Запорно съобщение изх. № С180001-003-0042706/07.03.2018 г. на публичен изпълнител в ТД на Н. С., офис Благоевград; Запорно съобщение изх. № С180001-003-0164673/26.09.2018 г. на публичен изпълнител в ТД на Н. С., офис Благоевград; Запорно съобщение изх. № С180001-003-0042708/07.03.2018 г. на публичен изпълнител в ТД на Н. С., офис Благоевград; Запорно съобщение изх. № С180001-003-0042695/07.03.2018 г. на публичен изпълнител в ТД на Н. С., офис Благоевград; Запорно съобщение изх. № С180001-003-0042688/07.03.2018 г. на публичен изпълнител в ТД на Н. С., офис Благоевград; Запорно съобщение изх. № 200001-121-0001275/07.07.2020 г. на публичен изпълнител в ТД на Н. С., офис Благоевград; Разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 ЗОЗ на „. И. - 2010“; молба от Г. И. до ТД на Н. С., офис Благоевград, ведно с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том I, рег. № 904, дело № 62/2020 г.; протокол за опис изх. № С180001-028-0001603/06.08.2018 г.; отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С200001-012-0000074/07.07.2020 г. до Г. И.; писмо рег. № 111600-9645/26.04.2018 г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Благоевград до ТД на Н. С., офис Благоевград; искане за замяна на обезпечителна мярка вх. № 5242/19.03.2018 г. от „. И. - 2010“ до ТД на Н. – С., офис Благоевград; Заповед № ЗЦУ-ОПР-25/01.11.2019 г. на Изпълнителния директор на Н.; Заповед № 10340/04.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Н., ведно с удостоверение за връчване по електронен път.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК (липсват данни за датата на съобщаване на решението на адресата му), срещу подлежащ на съдебен контрол пред БлАС административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съобразно нормите на чл.197, ал.1 – ал.3 от ДОПК, в настоящото производство предмет на съдебен контрол са както постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, така и потвърждаващото го решение на Д. на ТД на Н. – гр.С.. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. Процесното решение е издадено от орган, който разполага с материална компетентност, предвид Заповед № ЗЦУ-ОПР-25/01.11.2019 г. на Изпълнителния директор на ТД на Н., и Заповед №10340/04.08.20120 г. на изп. директор на ТД на Н. – гр.С., от Пл.Пенчев – заместник-директор на Териториалната дирекция на Н. – гр. С.. ПНОМ изх.№ С180001-022-0049455/10.07.2018 г. е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на Н. – гр.С., съгласно правомощията, определени в чл.195, ал.3 от ДОПК.
Решението и ПНОМ изх.№ С180001-022-0049455/10.07.2018 г. на публичния изпълнител са издадени в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и посочените в същата норма задължителни реквизити, видно от съдържанието му. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че постановлението не отговаря на преждецитираната норма.
ПНОМ изх.№ С180001-022-0049455/10.07.2018 г. и оспореното решение съответстват на материалния закон.
От мотивите изложени в ПНПОМ се установява, че е издадено по образувано изпълнително дело срещу едноличния търговец, като е посочен размерът на задълженията.
В обжалваното решение са изложени мотиви относно необходимостта от налагането на процесната обезпечителна мярка върху недвижими имоти на длъжника, които да послужат за обезпечаване на задълженията.
Правилно административният орган е приел в решението си, че неоснователни са възраженията на търговеца-длъжник за липса на балансова стойност на въпросните имоти, тъй като чл.195, ал.6, т.1-3 от ДОПК са приложими само при липса на балансова стойност. Посочената нулева балансова стойност в постановлението не е равнозначна на липсваща такава, тъй като не е включена в амортизационния план на едноличния търговец. В нот. акт № 66, т.І, рег.№ 904, д.№ 62/2020 г. е посочена цена от 43 000.00 лв. (по данъчна оценка) за всички имоти, а задължението на длъжника е за 141 439.50 лв., поради което имайки предвид посочената в нотариалния акт цена, то остава непокрито въпросното задължение.
Процесната обезпечителна мярка е наложена с цел препятстване едноличния търговец да се разпореди с наличните си активи – недвижими имоти. Липсват доказателства, а и не се твърди да е поискано разрешение по чл.229 от ДОПК за неотложни плащания.
Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако: 1). длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2). не съществува изпълнително основание и 3). ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК и чл.195, ал.5 от ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя. На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл.195, ал.5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл.121, ал.1 от ДОПК. В процесния случай безспорно се установи, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл.121, ал.3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния изпълнител е да избере най–целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни интереси на субектите в по–голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователни са твърденията на жалбоподателя за липса на материалноправните предпоставки за налагане на процесните обезпечителни мерки. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителните мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл.169 от АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК.
В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение, респективно, че в случая са налице визираните в приложимата правна норма предпоставки. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност. Настоящият съдебен състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания, който се подкрепя от събраните по делото доказателства и установените в хода на процеса факти, в това число и имущественото състояние на ревизираното дружество. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в Решението на заместник-Д. на ТД на Н. – гр.С., предмет на настоящото производство. Обхватът на съдебната проверка е очертан изрично в разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК. Съдът разполага с възможността да отмени обезпечителната мярка само тогава, когато и ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, или ако не съществува изпълнително основание. В настоящия случай длъжникът - „. И.“, не е представила обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, нито пък е доказала, че не съществува изпълнителното основание, посочено в ПНПОМ, както и в Решението на заместник-Д. на ТД на Н. – гр.С..
Всичко изложено по–горе води до извод, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него като неоснователна, да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.161, ал. 1, изр.2 от ДОПК, направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита за основателно. Цитираната правна норма гласи, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Ето защо следва да се удовлетвори претенцията на ответника за разноски в размер на 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. И. 2. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.С., ж.к. „С.“, бл...., ..., ап...., чрез управляващия и представляващия Г. А. И., против Решение № ПИ-273/10.08.2020 г. на Заместник-Д. на ТД на Н. – гр.С., с което е оставена без уважение жалбата на едноличния търговец срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180001-022-0049455/10.07.2018 г. по изпълнително дело № */2014 г. по описа на ТД на Н. – гр.С..
ОСЪЖДА „. И. 2. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.С., ж.к. „С.“, бл...., ...., ап...., чрез управляващия и представляващия Г. А. И., да заплати на ТД на Н. – гр.С. направените разноски по делото в размер на 200.00 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ