Производството е образувано по частна жалба на „. Е. - Б., срещу Определение № 5199/04.06.2019 г. по нах.д. № 1030/2019 г. на Районен съд - Б., което, с оглед неизпълнено разпореждане по протоколно определение на съда от 13.12.2019 г. за внасяне на дължимата държавна такса по чл. 235а АПК в срока по чл. 213б, ал. 1 АПК, считан от съобщаването му на 23.12.2019 г., следва да бъде прекратено, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „. Е., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "Л." № ..., срещу Определение № 5199/04.06.2019 г. по нахд. № 1030/2019 г. по описа на Районен съд - Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по кнахд. № 520/2019 г. по описа на Административен съд - Б..
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: о.м. /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Димитър Думбанов


Особено мнение на съдия Ваня Вълкадинова
Не споделям становището на мнозинството от касационния състав на Административен съд – Б. за недопустимостта на частната жалба поради неизпълнение на разпореждане по чл. 235а АПК по няколко съображения.
Основно са свързани с приложението на изискването за внасяне на държавна такса по чл. 235а АПК, приложено по аналогия с разпореждане на мнозинството от съдебния състав в съдебно заседание на 13.12.2019 г., с коeто частната жалба на „. Е. – Б. срещу Определение № 5199/04.06.2019 г. за прекратяване на производството по нахд. № 1030/2019 г. на Районен съд – Б. е оставена без движение с указанието, че подателят следва да внесе държавна такса в размер на 150 лв. или производството ще бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗАНН съдебното производство по ЗАНН може да бъде прекратено с определение, което подлежи на обжалване, без да е указан процесуалният ред за разглеждане на частната жалба. Безспорно е, че подсъдността на частната жалба е на съответния административен съд, доколкото е касационна инстанция по административнонаказателни дела – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Същността на производството, обаче, изключва прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 235а АПК, за което не са налице и предпоставките на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Аналогията е уредена от законодателя за преодоляването на съществуващи празноти в закона или в правото като правен ред, и с цел гарантиране на въведената в процесуалните закони забрана за отказ от правосъдие - чл. 127, ал. 2 АПК, чл. 2 ГПК, но е допустима при наличие на определените в чл. 46, ал. 2 ЗНА предпоставки. Аналогията е недопустима за уреждане на наказателни правоотношения – чл. 46, ал. 3 ЗНА, а също преодоляването на нормативните празноти е недопустимо чрез приложение по аналогия на норми, които уреждат само изчерпателно изброени случаи чл. 235а, изр. 2 АПК. За преодоляването на празноти чрез аналогия на закона конкретното юридическо дело се решава въз основа на конкретна норма от същия отрасъл, извлечена от конкретен закон, принадлежащ към същия дял на законодателството, регулиращ сходни обществени отношения. В случая разпоредбата на чл. 235а АПК се съдържа в процесуален закон и е предназначена да регулира процесуални правоотношения между съда и страните, възникнали в административния процес. Липсата на препращане в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗАНН към разпоредбите за редовността на жалбата в касационното производство по АПК, в частност по чл. 235а, изр. 1 АПК, и недопустимостта на аналогията изключват приложението на разпоредбата на чл. 235а, изр. 1 АПК към частните жалби срещу определения за прекратяване на административнонаказателни дела.
Аналогията на закона предполага подобие между двата случая - уредения от закона и неуредения от закона, като разликата следва да е в несъществени подробности. В тези случаи правната норма, уреждаща подобен случай е приложима и към неуредения – чл. 46, ал. 2 ЗНА. В тази именно връзка на сходство в обществените отношения, които следва да бъдат регулирани по аналогия, приложение за частните жалби срещу определения по чл. 63, ал. 2 ЗАНН следва да намери разпоредбата на чл. 227а, ал. 5 АПК. Последната изключва изрично прилагането в касационното производство по реда на ЗАНН на разпоредбите на чл. 227а, ал. 1-4 АПК, относно изискването за предварително внасяне на държавна такса. Разпоредбата на чл. 227а, ал. 5 АПК е основна за касационните производства по ЗАНН и следва да е приложима и към неуредения случай по чл. 63, ал. 2 ЗАНН, и с оглед целта й – достъпност на правното средство за защита срещу наложена наказателна санкция.
Принципът за безплатност на производството при обжалване на наказателни постановления пред съда е от основните - страните не внасят предварително такси и разноски, поради което и няма изискване жалбата до съда да е придружена с квитанция за платена държавна такса. „Производството по обжалване административнонаказателните постановления е особен вид наказателно производство. За призоваването и разноските по това производство важат правилата относно правата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. Освен това както при наказателните от общ характер дела, така и при административнонаказателните дела преследването и доказването се осъществяват от държавните органи“ - Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК. Въпросът за разноските по наказателни дела е разрешен на законодателно равнище с разпоредбите на чл. 187-190 НПК. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 84 ЗАНН за субсидиарното приложение на НПК при разглеждане на касационните жалби, редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничително (Определение № 3465 от 25.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2008 г., VII о.). Препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК (мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г.). Аналогично следва да е разрешението и за приложението на глава ХІІІ на АПК - само процесуалния ред за разглеждане на частната жалба срещу определение по чл. 63, ал. 2 ЗАНН, и доколкото разпоредбата на чл. 235а АПК противоречи на НПК (чл. 187, ал. 1, чл. 190, ал. 1), то тя е неприложима. В производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се дължи държавна такса, както не се дължи и за касационните производства по ЗАНН (чл. 227а, ал. 5 АПК), поради което и при подаването на частна жалба срещу определение на съда по чл. 63, ал. 2 ЗАНН не следва да се дължи държавна такса (per argumentum a fortiori). Противното означава да се компрометира принципа за безплатност на производството по наказателни и адинистративнонаказателни дела.
По тези съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 235а АПК към частни жалби срещу определения по чл. 63, ал. 2 ЗАНН, неизпълнението на разпореждането от 13.12.2019 г. за внасянето на държавна такса в размер на 150 лв. по частната жалба на „. Е. не е основание образуваното по нея касационно административнонаказателно производство да бъде прекратено.


Съдия Ваня Вълкадинова /п/

Вярно с оригинала!
КТ