и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от директора на Р. Д. „. администрация“ – Б. против Решение № 1106/05.02.2020 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 1965/2019 г. по описа на съда.
Касационната жалба е мотивирана по съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК. Касаторът счита, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Констатираната разкъсана гума на първа ос отляво, на управляваното от жалбоподателя полуремарке, безспорно представлява опасна неизправност, поради което е осъществен обективния състав на отговорността по чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП. Като го е отменил, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който моли да бъде отменен, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът А. С. Т. не взема становище по жалбата.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и наличие на основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
По делото не са представени и приети нови писмени доказателства по см. на чл. 219 АПК.
Административен съд – Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение РС – Б. е отменил Наказателно постановление № 21-0000531/02.10.2019 г., на началника на ОО „АА“ – Б., с което на А. С. Т. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 вр. чл. 104, ал. 4 ЗДвП вр. Част 1, т. 5.2.3, б. „г“ от Приложение № 5 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон – „глоба“ в размер на 10,00 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган и сроковете по чл. 34 ЗАНН, но санкционния акт е издаден при допуснати нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва в достатъчна степен излагане на фактическите обстоятелства, релевантни към състава по чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП, квалифициращи разкъсаната гума като „опасна неизправност“. По този начин е нарушено правото на защита на санкционирания субект за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление. По отношение на второто нарушение, че водачът е без контролен талон към СУМПС е приел, че фактическото описание не съответства на обективния състав на посочената като нарушена правна норма – чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, изискваща притежаване на СУМПС, но в момента на проверката водачът да не го носи. По подробно изложени в решението мотиви е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението е неправилно.
Фактическата обстановка не е спорна между страните и правилно е установена от първоинстанционния съд, въз основа на събраните в хода на производството доказателства, но изводите му за допуснати процесуални нарушения и несъставомерност на деянията са неправилни и не съответстват на установените по делото факти. Съдът прецизно е издирил приложимото право и е съобразил настъпилите в закона изменения, но правните му изводи за несъставомерност на деянията с оглед правната им квалификация поради пропуски в съдържанието на акта са неправилни, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
Описаното в НП нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е констатирано при извършената на 17.09.2019 г. от контролните органи на ОО „АА“ – Б. проверка на водача Т., управлявал влекач, с прикачено полуремарки, гумата на първата ос на което е била разкъсана. Този факт не е спорен между страните, като спора е досежно квалификацията на така описаната неизправност, а оттук и на приложимата санкционна разпоредба. Настоящият състав изцяло споделя изводите на районния съд, че изправностите и тяхната квалификация се определят от наредбата по чл. 147 ЗДвП, към която препраща чл. 101, ал. 4 ЗДвП и това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в чл. 31, ал. 1 от която е определен обхвата на проверката и приложимата методика по Приложение № 5 от нея. „Опасни неизправности“ по чл. 37, ал. 4 от наредбата (идентични с легалното определение по § 6, т. 73 ДР ЗДвП) са тези, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението – ред. в сила от 20.05.2018 г., като и преди изменението наредбата е квалифицирала опасните неизправности. Разкъсаната гума безспорно представлява опасна неизправност, като „значителна неизправност“, посочена като алтернатива по т. 5.2.3 от Приложение № 5 се отнася за другата хипотеза, а именно „сериозна повреда“, извън разкъсаната гума. По този начин констатираната неизправност правилно е квалифицирана като опасна, за което е наложено и наказанието по чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП. По изложените съображения неправилни са изводите на съда за пропуски в съдържанието на акта по чл. 57 ЗАНН, като санкционираното лице е узнало за кое конкретно нарушение на изискванията за безопасно управление на МПС му е повдигнато обвинение и е санкциониран. Правото му на защита не е нарушено и същият е могъл в пълен обем да го упражни в хода на административнонаказателното производство пред органа и в хода на съдебното следствие. Доколкото по същество Т. не оспорва така констатираното обстоятелство и при правилна квалификация на деянието, наказателното постановление е законосъобразно.
Настоящият състав намира за доказано и второто нарушение, извършено от Т. на посочената дата – неносене на контролен талон към СУМПС, квалифицирано като такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Обстоятелството, описано в НП, че „ … е без контролен талон“ не създава съмнение, че същият го е притежавал, но не го е носил, поради което не го е представил при проверката. За неизпълнение на задължението по посочената разпоредба правилно е наложена и санкцията по чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП в размер на 10,00 лв.
Като е отменил наказателното постановление, при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират поради което съдът не далжи произнасяне по тяхното присъждане.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1106/05.02.2020 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 1965/2019 г. по описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0000531/02.10.2019 г., на началника на ОО „АА“ – Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Румяна Митева-Насева
Вярно с оригинала!
М.К.