и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на „. Е. И. 2019” О. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Р., п.к. 2760, ул. „. Б. № 2, . 4, представлявано от управителя В. Л. Т., подадена чрез адв. Т. К. Д., с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. С.. ул. „А.Б.” № ..., вх...., . 2, ап. 5, против Списък по реда на Пар. 3, ал. 1 от Закона за горите (ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени И. в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, обнародван от Министъра на земеделието и храните в ДВ, бр. 48 от 2011 г., в частта му, касаеща т. 338 относно поземлени И. с идентификатори: 61813.614.981, 61813.614.983 и 61813.614.984, образувани като част от ПИ 61813.614.38, както и в частта му по т. 339 относно поземлени И. с идентификатори: ПИ 61813.808.61, ПИ 61813.808.62, ПИ 61813.808.63, ПИ 61813.808.64, ПИ 61813.808.65, ПИ 61813.808.66, ПИ 61813.808.67, ПИ 61813.808.68, ПИ 61813.808.69, ПИ 61813.808.70, ПИ 61813.808.71, ПИ 61813.808.72, ПИ 61813.808.73, ПИ 61813.808.74, ПИ 61813.808.75, образувани от ПИ 61813.808.950, и относно ПИ 61813.808.953 и ПИ 61813.808.954, последните три образувани като част от ПИ 61813.808.139, обозначен в списъка като ПИ 61813.614.139. В жалбата се сочат съображения за нищожност на оспорения списък, изразяващи се в това, че актът е издаден при липса на материална (предметна) компетентност, доколкото издателят му няма компетентност относно И. с променено предназначение към 08.03.2011 г. Сочи се, че в конкретния случай към 08.03.2011 г. процесните И. вече не са горска територия и в този смисъл липсва приложима по време, място и лица материално правна норма за издаване на конкретния административен акт в оспорената част. Сочи се, също така, че актът в оспорената част е изцяло лишен от законово основание, както и че издателят на акта недопустимо е разширил обхвата на списъка спрямо правното основание, на което същият е издаден. В този смисъл се твърди, че актът е издаден при превратно упражняване на власт. Твърди се, че оспореният списък е неотносим по отношение на имот с идентификатор ПИ 61813.614.139, какъвто имот не съществува, но държавните администрации по подразбиране приемат, че става дума за ПИ 61813.808.139. Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да обяви нищожността на Списък по реда на Пар. 3, ал. 1 от Закона за горите (ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени И. в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, обнародван от Министъра на земеделието и храните в ДВ, бр. 48 от 2011 г., в частта му, касаеща т. 338 относно поземлени И. с идентификатори: 61813.614.981, 61813.614.983 и 61813.614.984, образувани като част от ПИ 61813.614.38, както и в частта му по т. 339 относно поземлени И. с идентификатори: ПИ 61813.808.61, ПИ 61813.808.62, ПИ 61813.808.63, ПИ 61813.808.64, ПИ 61813.808.65, ПИ 61813.808.66, ПИ 61813.808.67, ПИ 61813.808.68, ПИ 61813.808.69, ПИ 61813.808.70, ПИ 61813.808.71, ПИ 61813.808.72, ПИ 61813.808.73, ПИ 61813.808.74, ПИ 61813.808.75, образувани от ПИ 61813.808.950, и относно ПИ 61813.808.953 и ПИ 61813.808.954. последните три образувани като част от ПИ 61813.808.139, обозначен в списъка като ПИ 61813.614.139.

Оспорващото дружество, в съдебно заседание, в писмени становища по делото и в депозирана по делото писмена защита чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата и доразвива изложените в същата съображения за нищожност на оспорения списък. Излагат се допълнителни съображения за нищожност с оглед некомпетентност на издателя на акта. Твърди се, че процесният административен акт в оспорената част е издаден при съществено противоречие с материалния закон, без никакво съответствие с целта на закона и при превратно упражняване на власт. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски съгласно списък, който се представя.

Ответникът Министърът на земеделието и храните, в съдебно заседание, се представлява от старши юрисконсулт В., която оспорва основателността на жалбата. Излага съображения, че подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 7 от АПК, а именно, че между същите страни, със същия предмет и пред същия съд е образувано адм.д. № 171/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и прави искане за прекратяване на производството по адм.д. № 235/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В подкрепа на становището за законосъобразност на оспорения акт сочи подробни съображения в представено по делото писмено становище. Посочва, че с разпоредбата на Пар. 3 от ПЗР на Закона за горите се въвежда забрана за промяна на предназначението и за извършване на строителство в поземлени И. в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на заменим извършени до деня на обнародване на закона в Държавен вестник. Сочи, също така, че имот с идентификатор 61813.614.139 в землището на гр. Р., община Р. не съществува и никога не е съществувал по КККР на гр. Р., в този смисъл посочване на имота с идентификатор 61813.614.139 вместо правилния идентификатор за процесния имот, а именно 61813.808.139 е с характер на допусната техническа грешка в конкретния случай.

Административен съд Благоевград, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на процесните поземлени И. с идентификатори: 61813.614.981, 61813.614.983 и 61813.614.984, образувани като част от ПИ 61813.614.38, както и на поземлени И. с идентификатори: ПИ 61813.808.61, ПИ 61813.808.62, ПИ 61813.808.63, ПИ 61813.808.64, ПИ 61813.808.65, ПИ 61813.808.66, ПИ 61813.808.67, ПИ 61813.808.68, ПИ 61813.808.69, ПИ 61813.808.70, ПИ 61813.808.71, ПИ 61813.808.72, ПИ 61813.808.73, ПИ 61813.808.74, ПИ 61813.808.75, образувани от ПИ 61813.808.950 и относно ПИ 61813.808.953 и ПИ 61813.808.954, последните три образувани като част от ПИ 61813.808.139, находящи се в гр. Р., община Р., област Благоевград, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване съответно за курортно-рекреационен обект и за второстепенни улици.

Собствеността върху поземлените И. с идентификатори 61813.614.981, 61813.614.983 и 61813.614.984, образувани като част от ПИ 61813.614.38, и поземлените И. с идентификатори 61813.808.950, 61813.808.953 и 61813.808.954, образувани като част от ПИ 61813.808.139, оспорващото дружество е придобило от „М.и.“ ЕООД с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими И. № 154, том I, per. № 2213, дело № 135 от 2019 г. по описа на нотариус Н. М., вписана с рег. № 494 в НК на РБ, с район на действие Районен съд – Р., вписан в Службата по вписванията при Районен съд – Р., с вх. рег. № 2294 от 11.06.2019 г., акт № 114, том VIII, дело № 992/ 2019 г. (л. 33 – л. 40 от делото). “М. И.“ ЕООД е придобило собствеността върху същите И. от „. круп инвест“ ЕООД с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими И. № 36, том III, per. № 5042, дело № 380 от 2017 г., вписан в Службата по вписвания при Районен съд - Р., вх. рег. № 5737 от 21.12.2017 г., акт № 100, том XVIII, дело № 2315/ 2017 г. (л. 37 – 40 от делото). „. круп инвест” ЕО. от своя страна, е придобило собствеността върху процесните недвижими И. от „В. 2004“ ЕООД с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими И. № 197, том II, per. № 4734, дело № 345 от 2017 г., вписан в Службата по вписвания при Районен съд – Р., с вх. рег. № 5737 от 07.12.2017 г., акт № 20, том XVII, дело № 2085/ 2017 г. (л. 41 – л. 44 от делото).

“В. 2004” ЕООД е придобило собствеността върху същите недвижими И. по силата на договор замяна на недвижими И. от „Държавна агенция по горите“ видно от Договор за замяна № 320/16.07.2008 г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Р. на 21.07.2008 г., № 64, том V, вх. рег. № 4069 и Службата по вписванията при Районен съд - Белоградчик под № 2162/22.07.2008 г., акт 39, том III, партида 10190, дело № 7605. (л. 45 – л. 47 от делото).

През 2008 г. “В. 2004“ ЕООД е предприело процедура по изваждането на имотите от горския фонд. С писмо peг. индекс № 27-802/16.09.2008 г. (л. 48 от делото) председателят на Държавната агенция по горите съгласува искането за изключване от горския фонд и изработване на ПУП за И. с идентификатори 61813.614.38 и 61813.808.139. Със Заповед № РД-15-1319/11.12.2008 г. на зам. - кмета на община Р. (л. 49 от делото) е одобрен ПУП - план за отреждане и застрояване в имот № 61813.808.139, част от отдел 237, подотдели „а” и „б”, местност „Бетоловото”, землище гр. Р. и със Заповед № РД-15-1320/11.12.2008 г. на зам. - кмета на община Р. (л. 50 от делото) е одобрен ПУП - план за отреждане и застрояване в имот № 61813.614.38, част от отдел 236, подотдели „д“, местност „Бетоловото”, землище гр. Р.. И за двата поземлени имота в цитираните заповеди е посочено, че за процесните И. се обособява устройствена зона за курортни и рекреационни дейности, означена като (ОК), а отреждането за на имотите става за „Жилищно строителство“.

Със Заповед № 883/04.06.2009 г., издадена от председателя на Държавната агенция по горите (л. 51 от делото), е изключена от горския фонд на основание чл. 14г, ал. 1 и във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 3, чл. 17, т. 2 и чл. 19, ал. 4 от Закона за горите и заявление, постъпило в Държавна агенция по горите с рег. индекс № 27-210/06.03.2009 г., площ в размер на 43,138 дка необходима за жилищно строителство, съгласно подробен устройствен план, одобрен със Заповед № РД 15-1319/11.12.2008 г. на зам. - кмета на община Р.. С въпросната заповед се засяга залесена горска площ, собственост на „В. 2004” ООД съгласно Договор за замяна № 320/16.07.2008 г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Р. на 21.07.2008 г., № 64, том V, вх. рег. № 4069 и Служба по вписванията при Районен съд - Белоградчик под. № 2162/22.07.2008 г., акт 39, том III, партида 10190, дело № 7605, представляваща поземлен имот с идентификатор 61813.808.139, находящ се в гр. Р. по КК и КР, местност „Бетоловото“, ГО 237 “а“ и „б“, стар идентификатор 010603, съседи: 61813.808.603, 61813.808.913, 61813.808.908, 61813.544.411.

Също така със Заповед № 885/04.06.2009 г. (л. 52 от делото) на основание чл. 14г, ал. 1 и във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 3, чл. 17, т. 2 и чл. 19, ал. 4 от Закона за горите и заявление, постъпило в Държавна агенция по горите с per. индекс № 27-209/06.03.2009 г. председателят на Държавната агенция по горите нарежда да бъде изключена от горския фонд площ в размер на 50.001 дка необходима за жилищно строителство, съгласно подробен устройствен план, одобрен със Заповед № РД 15-1320/11.12.2008 г. на зам. - кмета на община Р.. С въпросната заповед се засяга залесена горска площ, собственост на „В. 2004“ ООД съгласно Договор за замяна № 320/16.07.2008 г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Р. на 21.07.2008 г., № 64, том V, вх.рег. № 4069 и Служба по вписванията при Районен съд - Белоградчик под. № 2162/22.07.2008 г., акт 39. том III, партида 10190, дело № 7605, представляваща поземлен имот с идентификатор: 61813.614.38. находящ се в гр. Р., община Р., област Благоевград, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.05.2006 г. на Изп. директор на АК, местност ГО 236 „д”, стар идентификатор 000465, при съседи: поземлени И. с идентификатори: 61813.614.465, 61813.614.61, 61813.614.654, 61813.614.566, 61813.614.14, 61813.590.12, 61813.590.4, 61813.590.7, 61813.590.9, 61813.590.14, 61813.590.5, попадащ в района на дейност на Държавно ловно стопанство - Р..

В изпълнение на Заповед № 883/04.06.2009 г. и Заповед № 885/04.06.2009 г. на основание чл. 8, т. 1 от ЗУТ „В. 2004“ О. в качеството си на собственик на въпросните И., е предприело действия по включването в урбанизирани територии на вече изключените от горския фонд площи съответно от 43.138 дка по Заповед № 883/04.06.2009 г., представляваща поземлен имот с идентификатор 61813.808.139 и 50.001 дка по Заповед № 885/04.06.2009 г., представляваща поземлен имот с идентификатор 61813.614.38. Съответно със заявления от 20.08.2009 г. с приложени заповеди за изключване от горския фонд, подадени до СГКК - Благоевград, „В. 2004“ ООД е заявило вписване на имотите като урбанизирана територия. Промененото предназначение е отразено в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., община Р., обл. Благоевград, видно от приложените скици и визи за ПУП на двата ПИ.

Впоследствие със Заповед № РД 15-820/28.11.2014 г. на зам. кмета по ИПВ на община Р. е одобрен ПУП - ПЗ - план за застрояване в УПИ II, ПИ 61813.614.981, местност „Бетоловото”, землище гр. Р., отреден за жилищно строителство, като е издадено Разрешение за строеж № 138/28.11.2014 г. за обект: „Обслужваща сграда“ в УПИ II. ПИ 61813.614.981, местност „Бетоловото”, землище гр. Р. (л. 76 – л. 78 от делото). Със Заповед № РД 15-821/28.11.2014 г. на зам. кмета по ИПВ на община Р. е одобрен ПУП - ПЗ - план за застрояване в УПИ I, ПИ 61813.808.950, местност „Бетоловото”, землище гр. Р., отреден за жилищно строителство и е издадено Разрешение за строеж № 139/28.11.2014 г. за обект: „Жилищна сграда” в УПИ I, ПИ 61813.808.950, местност „Бетоловото”, землище гр. Р. (л. 79 – л. 81 от делото).

Оспорващото дружество е внесло инвестиционно предложение (ИП) „Жилищно строителство в поземлени И. ПИ 61813.808.63, ПИ 61813.808.64, ПИ 61813.808.65, ПИ 61813.808.66, ПИ 61813.808.67, ПИ 61813.808.68, ПИ 61813.808.69, ПИ 61813.808.70, ПИ 61813.808.71, ПИ 61813.808.72, ПИ 61813.808.74, съоръжение за канализацията в поземлен имот ПИ 61813.808.62, електроенергийно производство в ПИ 61813.808.61, местност Бетоловото по одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Р., община Р., област Благоевград.

С писмо изх. № 4007/3/ от 19.01.2023 г. на РИОСВ - Благоевград (л. 82 от делото), позоваващо се на писмо с рег. индекс № РДГ02-9945-23.11.2022 г. на РДГ – Благоевград (л. 83 от делото), жалбоподателят е уведомен, че в брой 58 от 29.07.2011 г. на Държавен вестник е обнародван „Подробен списък на всички И. от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на 15б от Закона за горите (3Г) през периода 2003-2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им“, като под номер 339 в този списък е включен имот с идентификатор 61813.614.139, от който са образувани поземлените И., собственост. Във връзка с посочените обстоятелства оспорващото дружество е уведомено, че за започване на строителство същото следва да предприеме действия по заличаване на имота от списъка по Пар. 3, ал. 4 от ПЗР на Закона за горите и след влязло в сила съдебно решение, съгласно което е установено по безспорен начин, че имот с идентификатор 61813.614.139 е включен неправомерно в списъка по Пар. 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ, обн. В ДВ, бр. 58 от 2011 г., може да се започне строителство в процесните поземлени И..

По делото са приети вносни бележки, които удостоверяват заплащането на определените в заповедите суми в полза на Държавна агенция по горите и Национален фонд „Българска гора“ в рамките на установения срок (л. 54 и сл. от делото).

При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият съд, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Списък по реда на Пар. 3, ал. 1 от Закона за горите (ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени И. в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, обнародван от Министъра на земеделието и храните в ДВ, бр. 48 от 2011 г., в частта му, касаеща т. 338 относно поземлени И. с идентификатори: 61813.614.981, 61813.614.983 и 61813.614.984, образувани като част от ПИ 61813.614.38, както и в частта му по т. 339 относно поземлени И. с идентификатори: ПИ 61813.808.61, ПИ 61813.808.62, ПИ 61813.808.63, ПИ 61813.808.64, ПИ 61813.808.65, ПИ 61813.808.66, ПИ 61813.808.67, ПИ 61813.808.68, ПИ 61813.808.69, ПИ 61813.808.70, ПИ 61813.808.71, ПИ 61813.808.72, ПИ 61813.808.73, ПИ 61813.808.74, ПИ 61813.808.75, образувани от ПИ 61813.808.950, и относно ПИ 61813.808.953 и ПИ 61813.808.954, последните три образувани като част от ПИ 61813.808.139, обозначен в списъка като ПИ 61813.614.139 с искане за обявяване нищожността на списъка в тази му част. В случая процесният списък по реда на Пар. 3, ал. 1 от ЗГ на поземлени И. в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, е бил обнародван в Държавен вестник, бр. 48/24.06.2011 г. В Държавен вестник, бр. 58/29.07.2011 г. е обнародван „Подробен списък на всички И. от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на 15б от Закона за горите (3Г) през периода 2003-2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им“, в който също са включени процесните И. на оспорващото дружество.

Жалбата е процесуално допустима относно срочността й. Същата е предявена срещу оспорения списък с възражения за нищожност, което не е ограничено във времето по аргумента на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК.

Подадена е срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице, имащо правен интерес от оспорване, тъй като с оспорената част от списъка се засягат неговите права и законни интереси. Оспореният частично (относно имотите на жалбоподателя) списък е издаден на основание Пар. 3, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ПЗР на Закона за горите (ЗГ). Съгласно Пар. 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (в сила от 08.03.2011 г.) не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени И. в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. Според Пар. 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в едномесечен срок от деня на обнародването на закона Министерството на земеделието и храните обнародва в „Държавен вестник“ списък на имотите по ал. 1. В първата алинея на § 3 от ПЗР на ЗГ е въведена забрана по отношение на определяем кръг И., чиято индивидуализация и попадането им в обхвата на забраната се извършва от административния орган съгласно списъка по ал. 4, а оповестяването на третите лица за наличието на ограничения в правото на собственост се извършва чрез вписването им в публично достъпните документи на двете агенции (ал. 5). Следователно, от една страна е налице едностранно властническо волеизявление на МЗХ за включване на точно определени И. в списъка, и от друга страна - засягане на права и законни интереси на лицата, чиито И. са включени в него. На практика този списък инкорпорира в себе си множество индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, но с различни адресати и едва с изготвянето му забраната по ал. 1 е пряко приложима спрямо тях. Защитата на правата им, ако такива са нарушени при неправомерно включване на И. в ограничителния списък, без за тях да е относима законовата забрана поради липса на критериите, установени от законодателя, може да бъде осъществена единствено чрез съдебно оспорване на списъка, респективно на тази част от него, която касае И., собственост на конкретни физически и юридически лица или общини.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на настоящото производство на основание чл. 159, т. 6 от АПК. Съгласно служебна справка в деловодството на Административен съд - Благоевград (л. 86 от делото) предмет на оспорване в производството по адм.д. № 171/2023 г. по описа на съда е Подробен списък на всички И. от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от ЗГ за периода 2003 - 2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им, одобрен от Министъра на земеделието и храните на основание Пар. 3, ал. 4 от ЗГ и обнародван в Държавен вестник, бр. 58/29.07.2011 г., в частта му, касаеща т. 338 относно поземлени И. с идентификатори: 61813.614.981, 61813.614.983 и 61813.614.984, образувани като част от ПИ 61813.614.38, както и в частта му по т. 339 относно поземлени И. с идентификатори: ПИ 61813.808.61, ПИ 61813.808.62, ПИ 61813.808.63, ПИ 61813.808.64, ПИ 61813.808.65, ПИ 61813.808.66, ПИ 61813.808.67, ПИ 61813.808.68, ПИ 61813.808.69, ПИ 61813.808.70, ПИ 61813.808.71, ПИ 61813.808.72, ПИ 61813.808.73, ПИ 61813.808.74, ПИ 61813.808.75, образувани от ПИ 61813.808.950, и относно ПИ 61813.808.953 и ПИ 61813.808.954, последните три образувани като част от ПИ 61813.808.139. Двата списъка, макар и съдържащи едни и същи И., съдържат различен друг обем информация за имотите - в този в ДВ бр. 58/2011 има 5 колони в повече с данни за всеки имот. Има съществена разлика и в смисъла на заглавията им, обнародвани са в различни броеве на ДВ, което води до липса на идентичност между двата списъка. Списъкът в ДВ бр. 48/2011 г., предмет на настоящото производство, е индивидуален административен акт със самостоятелно правно значение (в този смисъл Решение № 13988 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2011 г. и др.).

В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона (чл. 146 от АПК). Нищожността е такъв порок, който прави административния акт напълно недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В правната теорията са установени критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Един от основните фактори, водещи до нищожност на акта, се изразява в наличието на много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът следва да е толкова тежък, че приравнява административния акт на несъществуващ юридически факт. На първо място, липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална или териториална. На следващо място неспазване на определената в закона формата е порок на акта, водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това основание - до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност. Превратното упражняване на власт също е основание за нищожност на акта. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт.

Актът, който е обявен за нищожен, се счита, че не е съществувал в правния мир, още към момента на неговото постановяване. В същото време, този акт създава привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това (ТР № 3/16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС). Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

Както бе посочено и по-горе, оспореният частично (относно имотите на жалбоподателя) списък е издаден на основание Пар. 3, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ПЗР на Закона за горите (ЗГ). Позовавайки се на цитираните законови текстове и характера на списъка на индивидуален административен акт, компетентен да го издаде е Министърът на земеделието и храните. Видно от доказателствата по делото с писмо с рег. индекс ИАГ 12628/04.04.2011 г. процесният списък е предоставен на Министъра на земеделието от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез заместник – министър, списъкът е одобрен на 07.06.2011 г., но е регистриран в министерството на 08.06.2011 г. (с рег. индекс № 13-2768/08.06.2021 г.) На първо място, хронологично календарно е невъзможно списъкът да бъде одобрен от зам. министър на 07.06.2011 г., а писмото, което го съдържа, да е вписано във входящия регистър след този ден - на 08.06.2011 г. Регистрацията трябва да предхожда одобрението. От ръкописно поставената резолюция на писмото се установява, че списъкът е одобрен от зам. министър. Съдът е дал указания по разпределяне доказателствената тежест, като е указал на ответника да докаже фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. С протоколно определение от 27.04.2023 г. съдът в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК е задължил изрично ответника да представи доказателства за компетентност на органа, издал оспорения акт. В изпълнение на даденото указание ответникът е представил Заповед № РД 09-412/06.06.2011 г. (л. 185 от делото), с която във връзка със служебно отсъствие министърът на земеделието и храните е възложил на зам. министър Ц. Д. да го замества на 07.06.2011 г. и 08.06.2011 г.

Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на ВАС заместване може да се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. Трайната съдебната практика ясно посочва елементите от фактическия състав за учредяване на компетентност по заместване - изисква се кумулативно наличие на следните предпоставки: органът, подписал оспорения акт, да има качеството на заместник по служба на титуляра на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и да е налице обективна невъзможност на титуляра да упражнява своите правомощия (отсъствие поради отпуск, командировка и други). В случая по делото е установено изпълнението на първите две предпоставки. Използваната в заповедта за заместване формулировка „във връзка със служебното ми отсъствие“ е бланкетна и не свидетелства нито за отсъствие от страната, нито за командировка, нито за ползване на законоустановен отпуск за дните, за които е постановено заместването. Липсват доказателства за обективната невъзможност на министъра на земеделието на храните за изпълнение на правомощията, която не се предполага само поради факта на издаването на заповед за заместване. Доказателствената тежест за установяване на компетентността на органа, който е издал оспорен пред съда административен акт, се носи от административния орган, съгласно общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК, като съдът два пъти е дал указания в тази връзка. Органът е длъжен да докаже обективна невъзможност на титуляра на компетентността да изпълнява функциите си към дата на постановяване на оспорения индивидуален административен акт, в противен случай е налице некомпетентност (в този смисъл Решение № 5530 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2020 г., Решение № 15676 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2014 г. Решение № 1792 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2020 г. и др.). Липсата на доказателства за конкретна обективна невъзможност на титуляра на компетентността да упражнява длъжността си обосновава извод за нищожност на обжалвания административен акт като издаден от некомпетентен административен орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК.

Отделно от горното съдът намира, че обжалваният списък противоречи на материалния закон, както и на целта на Закона за горите в оспорената част до степен, водеща до неговата нищожност.

В случая, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на процесните поземлени И. с идентификатори: 61813.614.981, 61813.614.983 и 61813.614.984, образувани като част от ПИ 61813.614.38, както и на поземлени И. с идентификатори: ПИ 61813.808.61, ПИ 61813.808.62, ПИ 61813.808.63, ПИ 61813.808.64, ПИ 61813.808.65, ПИ 61813.808.66, ПИ 61813.808.67, ПИ 61813.808.68, ПИ 61813.808.69, ПИ 61813.808.70, ПИ 61813.808.71, ПИ 61813.808.72, ПИ 61813.808.73, ПИ 61813.808.74, ПИ 61813.808.75, образувани от ПИ 61813.808.950 и относно ПИ 61813.808.953 и ПИ 61813.808.954, последните три образувани като част от ПИ 61813.808.139, находящи се в гр. Р., община Р., област Благоевград, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване съответно за курортно-рекреационен обект и за второстепенни улици.

Също така съдът приема за безспорно установен и фактът, че със Заповед № 883/04.06.2009 г. и Заповед № 885/04.06.2009 г., и двете издадени от председателят на Държавната агенция по горите, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 4 от Закона за горите процесните поземлени имота са изключени от горския фонд и са преотредени за жилищно строителство съответно съгласно подробен устройствен план, одобрен със Заповед № РД 15-1319/11.12.2008 г. на зам. кмета на община Р. и съгласно подробен устройствен план, одобрен със Заповед № РД 15-1320/11.12.2008 г. на зам. кмета на община Р..

Позовавайки се на разпоредбата на Пар. 3, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗГ в списъка е следвало да бъдат включени само И., които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. Към датата на влизане в сила на правилото на Пар. 3, ал. 1 от ПЗР ЗГ, процесните ПИ, собственост на жалбоподателя, са били изключен от горския фонд и са представлявали урбанизирана територия. Заповедите са влезли в сила преди изготвянето и обнародването на оспорения списък. Забраната за строителство в поземлени И. в горски територии, придобити чрез замяна (на тези критерии отговарят и процесните И.), важи само за И., чието предназначение не е променено преди тази дата. Този кумулативно необходим критерий не е налице за процесните И.. Административният орган незаконосъобразно и в противоречие със закона е включил в списъка и И., на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума, забраняващ извършване промяна предназначението на И. от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б ЗГ.

Предвид изложеното, съдът намира, че спорните И., предмет на разглеждане в настоящето дело, са включени в списъка в нарушение на изричната норма на Пар. 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ. Издателят на акта недопустимо е разширил обхвата на списъка спрямо правното основание, на което последният е издаден, което е видно и от заглавието му - Списък по реда на Пар. 3, ал. 1 от Закона за горите (ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени И. в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник. По този начин издателят на акта незаконосъобразно и в противоречие с целта на разпоредбата - а именно да уреди занапред правоотношенията, а не да преуреди вече добросъвестно придобити права, е разпрострял строителната забрана и спрямо непопадащите в хипотезата на Пар. 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ процесни И. на оспорващото дружество.

Последното според настоящият съдебен състав обосновава извод за нищожност на списъка в оспорената му част.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че публикуването в неофициалния раздел на ДВ, каквото е процесното, има оповестително действие, като публикуваната информация по презумпция се счита за известна на третите лица (обикновено след изтичане на определен срок). За да възникнат оповестителните последици на публикуването в ДВ, съдът счита, че е необходимо информацията да е действителна, точна и валидна. В частично оспорения списък, публикуван в ДВ бр. 48/24.06.2011 г., е включен имот с идентификатор, като по делото се установи, имот с подобен идентификатор не съществува. Публикуването на неточна и неактуална информация в ДВ създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че то поражда правно действие и валидно оповестява информацията на заинтересованите лица. Възприемането на това становище означава да се признае възможността на административните органи да оповестяват актове, съдържащи некоректни данни, като по този начин ги правят практически необжалваеми. Не може да бъде вменено задължение на собственик на „несъществуващ имот“ да следи за уведомления относно последния (било то и в ДВ) или да се приеме, че е налице процесуален пропуск от страна на адресата на акта да оспори списъка в законовия срок, при положение че не е валидно уведомен.

Позовавайки се на гореизложените съждения, съдът намира, че оспорената част от списъка е нищожна, поради което същата следва да бъде обявена за такава, уважавайки така предявената жалба.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски по чл. 143, ал. 1 от АПК за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът приема за основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като възнаграждението следва да бъде намалено до предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 1 000 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1 050 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Списък по реда на Пар. 3, ал. 1 от Закона за горите (ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени И. в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, обнародван от Министъра на земеделието и храните в ДВ, бр. 48 от 2011 г., в частта му, касаеща т. 338 относно поземлени И. с идентификатори: 61813.614.981, 61813.614.983 и 61813.614.984, образувани като част от ПИ 61813.614.38, както и в частта му по т. 339 относно поземлени И. с идентификатори: ПИ 61813.808.61, ПИ 61813.808.62, ПИ 61813.808.63, ПИ 61813.808.64, ПИ 61813.808.65, ПИ 61813.808.66, ПИ 61813.808.67, ПИ 61813.808.68, ПИ 61813.808.69, ПИ 61813.808.70, ПИ 61813.808.71, ПИ 61813.808.72, ПИ 61813.808.73, ПИ 61813.808.74, ПИ 61813.808.75, образувани от ПИ 61813.808.950, и относно ПИ 61813.808.953 и ПИ 61813.808.954, последните три образувани като част от ПИ 61813.808.139, обозначен в списъка като ПИ 61813.614.139.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието да заплати на „. Е. И. 2019” О. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Р., п.к. 2760, ул. „. Б. № 2, . 4, представлявано от управителя В. Л. Т., сумата в размер на 1 050 (хиляда и петдесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд чрез Административен съд – Благоевград с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.