и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от С. А. А., ЕГН *, с адрес: село Ч., област Б., ул. „Г. Д.“ № ..., депозирана чрез адв. В.В., със съдебен адрес: град Б., ж.к. „Е.“ № ..., срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ с адрес: гр. Б., ул. „В. Ч.“ № ...
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по НАХД № 2289/2016 г. по описа на Районен съд – Б., с решението по което е отменено Наказателно постановление № 16-1116-001332/ 31.10.2016 г. на Началник група към ОД на М.- Б., сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на поканата за доброволно изпълнение – 12.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на сторените в производството деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Доводите са доразвити в депозирано по делото писмено становище.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Б., чрез процесуалния си представител, оспорва иска и по основание и по размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за основателност на предявения иск и пледира за уважаването на същия.
Съдът, след като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление № 16-1116-001332/ 31.10.2016 г., издадено от Началник група към ОД на М.- Б. , сектор „Пътна полиция“ /на л. 7 от НАХД № 2289/ 2016 г. по описа на Районен съд – Б./, за нарушение на чл. 44, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от с.з. на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и кумулативно е наложено „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Наказателното постановление е било обжалвано пред Районен съд /РС/ – Б., като по жалбата на С. А. А., е било образувано НАХД № 2289/2016 г. по описа на същия съд. Видно от доказателствата по делото, в производството пред РС – Б., С. А. А. е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат В. В.от Адвокатска колегия /АК/ – Б.. По делото пред районния съд е представен Договор за правна защита и съдействие серия АВ № * и пълномощно от 13.12.2016 г. /на л. 26 от НАХД № 2289/2016 г. по описа на Районен съд – Б./, удостоверяващи, че настоящият ищец е заплатил за адвокатската защита в това производство сумата от 300.00 /триста/ лева. В представения Договор за правна защита и съдействие е отразен като начин на заплащане на договореното адвокатско възнаграждение - “в брой“. Видно от протокола за проведеното открито съдебно заседание по НАХД № 2289/2016 г. по описа на РС – Б., упълномощеният адвокат – адв. Велева, е участвала в съдебното заседание. С Решение № 9988/22.12.2016 г., постановено по НАХД № 2289/ 2016 г. по описа на РС – Б., съдът е отменил като незаконосъобразно процесното НП. Решението по посоченото дело не е обжалвано пред Административен съд- Б. и е влязло в законна сила на 13.01.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - искът се подава от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от Началник група към ОД на М.- Б. , сектор „Пътна полиция“. По отношение на характера на дейността по административното наказване, с Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2014 г., се приема, че независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В случая се установява също по безспорен начин, че процесното наказателно постановление е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, поради което предявеният иск за обезщетяване за имуществени вреди от него, следва да се приеме за допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Относно основателността на исковата претенция, съдът намира следното:
Предявеният иск за обезщетение се основава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да възникне правото на обезщетение в настоящото производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки е върху ищеца, т.е. страната, която търси присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Съобразявайки мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2014 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл, наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.
По делото не е спорно, че посоченото наказателно постановление, с което е била ангажирана отговорността на ищеца, е отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. При това положение, съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – наказателно постановление, отменен с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира, че се доказват и причинени на ищеца имуществени вреди от отменения акт на Началник група към ОД на М.- Б. , сектор „Пътна полиция“, както и причинна връзка между причинените вреди и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление пред Районен съд – Б..
Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, като е договорил и му е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева за производството пред районния съд, т.е. намаляването на ищцовото имущество, поради заплащане на посоченото адвокатско възнаграждение, безспорно е резултат и следствие на издаването на наказателното постановление.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на административно-наказателния спор и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения и отменен като незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно се прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в друг закон не се предвижда ред за присъждане на направените в тези производства разноски /до приемането на нова ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г./, извършените разходи за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ОД на М. – Б. дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ .
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300.00лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по НАХД № 2289/2016 г. по описа на Районен съд - Б., поради което предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи за горепосочената сума.
Що се отнася до възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 2289/2016 г. по описа на Районен съд - Б., същото е процесуално недопустимо в настоящото производство, поради което съдът счита, че не следва да го разглежда. Независимо от това, дори и да се приеме, че възражението е допустимо, то същото е неоснователно, защото заплатеното възнаграждение в размер на 300.00 лева, съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/, не се явява прекомерно завишено по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на поканата за доброволно изпълнение – 12.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер и се обуславя от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Предвид изложеното, искането за присъждане на законна лихва върху главницата се явява основателно, като същото следва да се уважи не така, както е поискано в исковата молба – считано от датата на поканата за добороволно изпълнение – 12.03.2020г., а от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
При установеност и доказаност на предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, исковата претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено с влязло в сила решение Наказателно постановление № 16-1116-001332/ 31.10.2016 г., издадено от Началник група към ОД на М.- Б., сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в настоящото производство разноски. Ищецът е сторил разноски в общ размер на 310.00 лева, от които 10.00 лева за внесена държавна такса и 300.00 лева – за договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.03.2020 г. /на л. 5 от делото/.
Ответникът по иска е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело. Съгласно визираната норма на ГПК, субсидиарно приложима по препращането с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последният препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес, се определя по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. В конкретния случай делото е с материален интерес в размер на 150.00 лева, т.е. до 1 000.00 лева, поради което съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата /към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 02.03.2020г./, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300.00 лева, поради което предявеният иск за тези вреди се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за посочената сума.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на М. – Б., ул. „В.Ч.“ №..., да заплати на С. А. А., ЕГН *, с адрес: село Ч., област Б., ул. „Г. Д.“ № ..., депозирана чрез адв. В.В., със съдебен адрес: град Б., ж.к. „Е.“ № ..., сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по НАХД № 2289/2016г. по описа на Районен съд – Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на М. – Б., ул. „В.Ч.“ №..., да заплати на С. А. А., ЕГН *, с адрес: село Ч., област Б., ул. „Г. Д.“ № ..., депозирана чрез адв. В.В., със съдебен адрес: град Б., ж.к. „Е.“ № ..., сумата от 310.00 /триста и десет/ лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
КТ