и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК.
Образувано е по протест на П. П. О. П. - Б. против разпоредбите на чл.8,ал.2,т.8 и чл.34,ал.1,т.2 от Наредба за рекламната дейност на територията на община К.. Според изложеното в протеста, основание за оспорване на посочените разпоредби е противоречието им с разпоредби от Закона за вероизповеданията и на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Навеждат се доводи за противоречие на оспорените разпоредби с чл.9 от ЗНА. Иска се отмяната им, алтернативно прогласяването им за нищожни. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание протеста се поддържа.
Ответникът – О. С. – К. не изразява становище по протеста.
Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на съобщение в ДВ, бр.79/08.10.2019г., на интернет-страницата на Върховния административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - Б..
Административен съд – Б., като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №174 по Протокол №10/21.06.2000 г. О. С. –К. е приел Наредба за рекламната дейност на територията на община К.. Решението е прието с 9 гласа „за“, 1 „против“ и 1 „въздържал се“.
Съгласно оспорената разпоредба на чл.8,ал.2,т.8 от Наредбата „Не се допуска рекламирането на определена религия или религиозна общност“. Оспорената разпоредба на чл.34,ал.1,т.2 от Наредбата гласи: "(1) Компетентните О. органи могат да откажат разполагането на РИЕ в случаите, когато: 2. Заявителят е нарушавал системо или грубо изискванията на тази наредба или сключените с общината договори П. или по повод разполагането на други РИЕ“.
По делото са изискани, но не са представени предложението на Кмета, във връзка с което е приета Наредбата, ведно с доклада и мотиви, доказателства, че П. проведените заседания на общинските съветници са представени становища на постоянните комисии, доказателства за съобщаването на проекта на Наредбата.
П. така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът следва да провери законосъобразността на нормативния административен акт не само на посочените, а на всички основания за законосъобразност - чл. 168, ал. 1 по препр. от чл. 196 от АПК.
Наредбата е подзаконов административен акт по смисъла на чл. 75, ал.1 от АПК и чл. 7, ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, който подлежи на съдебен контрол по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел III от АПК. Подзаконовите административни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби без ограничение във времето, съгласно чл. 185, ал.2 и чл. 187, ал.1 от АПК. Съобразно чл. 186, ал.1 и ал.2 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а прокурорът може да подаде протест срещу акта. В случая протестът е подаден от надлежна страна по смисъла на чл. 16, ал.1, т.1 и чл. 186, ал.2 от АПК, пред надлежния съд, поради което е процесуално допустим.
Наредба за рекламната дейност на територията на община К. е приета от компетентния за това орган – О. С. – К.. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки О. С. може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА и по силата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинският С. е овластен да приема наредби, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. Разпоредбите на чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) уреждат предметната компетентност на общинския С. да приеме наредба за реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, както и за реда за издаване на разрешение за поставяне на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи.
Въз основа на приетия като доказателство по делото протокол от заседание на ОбС-К. от 21.06.2000г., се установява, че П. гласуването на решение № 174, с което е приета наредбата, включваща оспорените разпоредби, са били налице необходимите съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА, кворум и мнозинство (повече от половината от присъстващите съветници).
Оспорената разпоредба на чл. 8, ал.2,т.8 от Наредбата, с която не допуска рекламирането на определена религия или религиозна общност, е в противоречие с чл. 6, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, според който се урежда правото да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания, да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации и др., като ограниченията за това са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Закона за вероизповеданията.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВ е очертано какво включва правото на вероизповедание и това е: правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя, изповядва и практикува свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. Съгласно чл. 5 от ЗВ правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други. В чл. 8 от ЗВ са предвидени възможните случаи на ограничение на правото на вероизповедание – в случаите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 7 от ЗВ, а именно–насоченост на свободата на вероизповедание срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, използване на религиозните общности и институции и верски убеждения за политически цели, както и са предвидени способите за това ограничаване П. нарушаване изискванията на закона.
П. съпоставка на разпоредбите на ЗВ и Наредбата следва да се приеме, че рекламирането на определена религия или религиозна общност представлява публично проявление на правото на свободно упражняване на вероизповедание на българските граждани, като същото може да бъде ограничено само в случаите по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и то по специален ред, предвиден изрично в ЗВ (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ). Няма причини, в тази връзка, нито правни основания да се забранява рекламирането на религиозна дейност или на религиозна общност, които не нарушават законите на страната. Ето защо разпоредбата на чл. 8, ал.2,т.8 от Наредбата за рекламна дейност на територията на Община К., е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен.
Протестираната разпоредба на чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредбата, с която се предвижда компетентните О. органи да могат да отказват разполагането на рекламни съоръжения в случаите, когато заявителят е нарушавал системно или грубо изискванията на наредбата или сключените с общината договори П. или по повод разполагане на други рекламни съоръжения, също противоречи на нормативни актове от по-висока степен.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), П. административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона, като съгласно чл. 1, ал. 4, т. 3 от същия закон, административен контрол по смисъла на този закон е контролът, упражняван от административни органи, чрез издаване и отказване на разрешения и удостоверения за извършване на отделна сделка или действие от лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД, целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Видно от разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗОАРАКСД, когато констатира нарушаване на нормативните изисквания, контролиращият орган може: 1. да предпише мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок или да постанови премахване на извършеното в отклонение от нормативните изисквания; 2. да ограничи, спре или отнеме лиценза; 3. да забрани извършването на дейността до отстраняване нарушаването на нормативните изисквания, като определи подходящ срок; 4. да забрани извършването на стопанска дейност, за която е установен регистрационен режим, като впише забраната в регистъра по чл. 15, ал. 1 и обезсили издаденото удостоверение; 5. да даде ход на производство по налагане на административно наказание; 6. да постанови други мерки, предвидени със закон.
Оспорваната разпоредба на чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредбата, е приета от ОбС-К. в нарушение на принципа на свободната стопанска инициатива и на чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД. Със същата разпоредба е ограничен кръгът на лицата, които могат да заявят издаване на разрешение за поставяне на рекламни съоръжения на територията на Община К., като е въведена административна пречка за граждани или юридически лица, които са нарушили изискванията на наредбата и сключените с общината договори П. или по повод разполагането на други рекламни съоръжения, което представлява ограничение и въвеждане на тежести П. административното регулиране и административния контрол. Основателен е и доводът в протеста, че в случая, чрез въвеждането на ограничения относно кръга на лицата - заявители П. разрешителен режим за поставяне на рекламни съоръжения, нормативно предвидения от ОбС-К. административен контрол в оспорваната разпоредба излиза извън целта на ЗОАРАКСД и противоречи на същата - административното регулиране не е до обществено оправдани граници по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД, тъй като целта на оспорваната разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 2 от наредбата, приета от ОбС-К. е да въведе тежести, а не да улесни извършването на определена стопанска дейност. Същата разпоредба противоречи на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗОАРАКСД, тъй като с подзаконов акт не могат да се въвеждат предвидените в нея мерки. Предвиждането в чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредбата, приета от ОбС-К. създава ограничение извън кръга на чл. 23, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗОАРАКСД и не със закон (чл. 23, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗОАРАКСД), в противоречие с нормата на чл. 15 от ЗНА.
Следва да се има предвид, също така, че в Наредбата за рекламната дейност на територията на община К. никъде не е дадена легална дефиниция на понятието "системно нарушение" или "грубо нарушение", като в чл. 34, ал.1, т.2 от Наредбата се използва само словосъчетанието "нарушавал системно или грубо изискванията на ...", без да се поясни неговото съдържание. Липсата на яснота и регламентация относно обстоятелството, какъв смисъл се съдържа в термините "системно" и "грубо" поставя желаещите за издаване на разрешение за поставяне на рекламно съоръжение в неравностойно положение и в зависимост само и единствено от субективната преценка на административния орган, дали са извършвали системни или груби нарушения или не, респективно да им се издаде или откаже издаването на исканото разрешение за поставяне или разпорагане на рекламно съоръжение. Тази преценка П. едни заявители може да се отнася до едно или две нарушения, за да се постанови отказ, а П. други - до три и повече. Не е регламентирано и кой следва да е установил факта на извършено нарушение/нарушения, следва ли то да е установено с влязъл в сила акт или това отново е предоставено на субективната преценка на съгласуващия разрешението орган, респективно на друг орган от общинската администрация.
С оглед горното, съдът намира, че оспорените разпоредби от Наредбата за рекламната дейност на територията на Община К. са приети в противоречие с нормативни актове от по-висока степен - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което същите следва да бъдат отменени.
П. този изход на делото основателно е и заявеното с протеста искане за присъждане в полза на О. П. – Б. на сторените по делото разноски в размер на 20 лева за публикуване на съобщение за оспорването в Държавен вестник.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.8,ал.2,т.8 и чл.34,ал.1,т.2 от Наредба за рекламната дейност на територията на община К..
ОСЪЖДА Община К. заплати на О. П. – Б. сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва и протестира пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизането му в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от Административно- процесуалния кодекс.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК