и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С. П. Г. с адрес: Б., ул. „З. С.“ № 10, . 3, ап. 7, срещу Решение № 2153-01-43/25.11.2019 г. на Д. на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /Н./ – Б., с което е потвърдено Разпореждане № */19/Протокол № N01122 от 30.04.2019 г. на Ръководител Отдел „Пенсии“ при ТП на Н. – Б. в частта зачитане и категоризиране на осигурителен стаж на С. П. Г..
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за определяне на пенсията. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание оспорващият, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения, доразвити в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – Директорът на ТП на Н. – Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липсата на правен интерес или при условията на евентуалност да бъде отхвърлена като неоснователна. В депозирани по делото писмени бележки излага доводи за законосъобразност на оспорения акт. Твърди, че пенсията на оспорващия е определена законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 2113-01-12/02.01.2019 г. до Д. на ТП на Н. – Б. /на л. 8 – л. 10 от делото/, Г. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № */прот. № N01122 от 30.04.2019 г. на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на Н. - Б. /на л. 31 от делото/, на оспорващия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като длъжностното лице е приело, че на основание чл. 104 от КСО, на Г. следва да се зачете общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, в размер на 61 години, 6 месеца и 12 дни.
Въз основа на представените със заявлението документи, доказващи осигурителния стаж и доходите на оспорващия, са изчислени, както следва:
- 3 месеца и 17 дни от първа категория труд, положен по реда на чл. 102, ал. 2 от КСО;
- 4 години, 3 месеца и 1 ден от втора категория труд;
- 28 години, 2 месеца и 20 дни от трета категория труд и
- 9 години и 2 месеца от първа категория труд, положен по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО /Опис на осигурителния стаж на л. 11 – л. 12 от делото/.
Оспореният стаж за периода от 01.05.1988 г. до 07.11.1991 г. – 3 години, 6 месеца и 5 дни, е зачетен по т. 61а от ПКТП /отм/. за втора категория труд.
Пенсията е определена в размер на 1 415.84 лева, като размерът й е ограничен на основание § 6 от ПЗР на КСО, на 910.00 лева.
Разпореждането е връчено на Г. на 26.06.2019 г. /известие за доставяне на л. 32 от делото/ и е обжалвано от последния по административен ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО /жалба на л. 33 от делото/. В тази жалба оспорващият е посочил, че неправилно в издаденото разпореждане стажът му за периода 01.05.1988 г. – 07.11.1991 г., в размер на 3 години, 6 месеца и 5 дни в ДСО „Редки метали“ – РУ „Дружба“ като „организатор по минно дело“ е зачетен като стаж втора категория труд вместо като такъв първа категория труд.
С Решение № 2153-01-43/25.11.2019 г. на Д. на ТП на Н. – Б. /на л. 4 – л. 5 от делото/, предмет на оспорване в настоящото производство, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на Н. – Б. се е произнесъл по жалбата, като е потвърдил разпореждането в частта му относно зачитането и категоризирането на осигурителния стаж на Г.. За да постанови акта си, административният орган, след като е извършил подробен анализ на събраните по преписката доказателства и на относимите за случая разпоредби, е приел, че разпореждането е правилно, като се е позовал на следните нормативни разпоредби, а именно: т. 4в от ПМС № 40/23.08.1968 г., според която работници и инженерно-технически работници до началник /ръководител/ на рудник /обект/ включително, без включените в т. 4б и до директор, включително на рудоуправление /миннодобивно поделение/ на безруднична структура, заети на работа в подземните силикозоопасни рудници и рудоуправления на безруднична структура за добив на радиоактивни вещества и в подземните силикозоопасни, подготвителни, добивни, геологопроучвателни и тунелни работи в радиоактивна среда, а/ добиват право на пенсия за изслужено време и старост при възраст 45 години и трудов стаж 15 години, ако са работили най-малко 7 и половина години в такива обекти; б/ които при навършване на 7 и половина години работа в такива обекти след медицинско освидетелствуване и разрешение, продължат да работят в тях, при пенсиониране пенсията им за изслужено време и старост се увеличава с 10 на сто за всяка година трудов стаж, добит след това, но общо не повече от 30 на сто.
Оспореното решение е връчено на Г. на 04.12.2019 г. /известие за доставяне на л. 6 от делото/, а жалбата срещу него е подадена на 18.12.2019 г.
По делото е разпитан един свидетел – Д. Ч., от чиито показания се установява следното: Свидетелят е посочил, че познава оспорващия от работата му в Рудоуправление „Елешница“, като Г. бил негов подчинен. Ч. бил Началник отдел „ТРЗ и подготовка кадри“, а Г. работел като отговорник на хронометражистите. Заедно работили от 1984 г. до 1991 г. Някъде към 1988 г. длъжността на оспорващия се трансформирала в „Отговорник на ПУЦ“, като това отговаряло на длъжността „Организатор минно дело“. Ч. имал преки впечатления от неговата работа. Задължението на Г. било да обучава работниците, като осъществява предварителен инструктаж на новите работници, които встъпвали на работа. Инструктажът бил петдневен – задължителен, от които пет дни, два били за теоретична подготовка и три за практическа подготовка. Практическата подготовка се осъществявала под земята – и за миньорите, и за сондьорите. Г. се занимавал и с преквалификация на настоящи работници. Длъжността му била задължителна в този род предприятия. Всеки ден бил ангажиран с такива обучения. Най-малко три дни всяка седмица бил под земята за практическите обучения. В длъжностната му характеристика било упоменато, че трябва да осъществява практически обучения под земята. Съобразно това, което получавал като възнаграждение, би следвало да се води първа категория на труд. Получавал силикозни и допълнителни възнаграждения по Наредбата за работа в среда на йонизиращи лъчения, каквито се получавали само от тези работници, които се водели първа категория на труд. Зачислявало му се и защитно облекло, което се сменявало през определен период съгласно наредбата, която действала в тази насока. Ръководели се от Постановлението за категоризация на труда и наредбата към него и по този начин определяли за съответните длъжности кой коя категория да бъде. Терминът „безруднична структура“ означавал управление, което има само участъкови звена към него, без да има рудници. Шапката била рудоуправлението, като под него имало руднично ръководство. Понеже през този период се намалила производствената програма, от Министерски съвет дошла заповед за преименуване на рудоуправлението от руднична в безруднична структура. Само като наименование била тази промяна. Принципът на работа си останал същия. Нямало вече рудоуправление, а имало отделни руднични участъци, т.е. те станали рудник с тази промяна.
По делото е извършена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 90 – л. 96 от делото/ вещите лица-инженер по минно дело и счетоводител, са направили следните изводи:
- За периода 01.05.1988 г. – 07.11.1991 г. оспорващият е изпълнявал длъжността „Организатор по минно дело“ в МДП „Дружба“ – с. Елешница, като задълженията му са били да обучава – да провежда встъпителен инструктаж. Полаганият от него труд бил два дни обучение на новите работници в учебния център и три дни обучение в подземните добивни участъци, в които участъци Г. бил изложен на вредното влияние на силикозоопасен прах, лъчения, влага и микроклимат в подземни минни условия, както били изложени и всички останали подземни минни работници.
- Тъй като осигурителят прекратил своята дейност, не са налице документи и книжа, от които би могло да се установи какви са били условията на труд на оспорващия за процесния период. Условията, обаче, биха могли да се установят от действалата през периода нормативна уредба. Като се има предвид характера на полагания труд и че 3 дни в седмицата този труд е полаган в подземните добивни участъци, в силикозоопасна среда, полаганият от Г. труд следва да се определи като труд от първа категория.
- За полагания от оспорващия труд в подземните добивни участъци, той е следвало да получава суми за вредността „силикозни“, каквито на практика е получавал през процесния период, което се установява от наличните ведомости за работни заплати – получавал е „силикозни“ и възнаграждение за работа във вредна и опасна среда съгласно Наредбата за допълнителни трудови възнаграждения /НДТВ/. Освен това получавал и безплатна храна съгласно Наредба № 8/1987 г. за безплатната предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици.
- Съгласно действащата нормативна уредба през процесния период, допълнителното възнаграждение „силикозни“ се е заплащало на „заети на работа в подземните силикозоопасни рудници и рудоуправления на безруднична структура за добив на радиоактивни вещества и в подземните силикозоопасни, подготвителни, добивни, геологопроучвателни и тунелни работи в радиоактивна среда“, т.е. на лицата, полагащи първа категория труд.
Въз основа на установените по делото факти, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, предвид обстоятелството, че каквато и категория да е полаганият труд през процесния период, на оспорващия е определена пенсия в размер на 910.00 лева – максималният предвиден размер съгласно § 6 от ПЗР на КСО и какъвто и да е изходът от настоящия спор, по-голям размер на пенсията не би могъл да бъде определен.
Съдът не споделя тези доводи, по следните съображения:
Предмет на спора в настоящия случай не е определеният размер на пенсията, а зачитането и категоризирането на осигурителния стаж. От друга страна, съгласно чл. 100 от КСО, пенсиите се осъвременяват ежегодно. На трето място, освен това осъвременяване, е възможно да се въведат и нови условия и изисквания. С оглед изложеното, съдът счита, че е налице правен интерес за оспорващия да установи, че полаганият от него труд през процесния период е от първа категория, респ. че е полаган при посочените в чл. 104, ал. 3 от КСО, специфични условия.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административното решение. Решението съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издавайки акта си, обаче, административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, приложил е неправилно материалния закон и е действал в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, както и не е събрал, проверил и преценил доказателствата в съвкупност. Същият не е изяснил важни обстоятелства, касаещи категорията на полагания труд, а именно – мястото и характерът на извършваната работа. Затова решението се явява незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.
Извън горното, същото е постановено и в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО, за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория, т.е. законоустановеният критерий за признаване на труда като „подземен“, е да е извършван от „заети на работа под земята“. Или, от анализа на тази разпоредба, се налага изводът, че за да бъде преобразуван осигурителния стаж на оспорващия, следва да са налице кумулативно следните две предпоставки: трудът да е такъв от първа категория и да е полаган при посочените в разпоредбата специфични условия, като критерият, възприет от законодателя, е не заеманата длъжност, а заетостта /трудът/ под земята.
В случая нормативният акт, който урежда категоризирането на труда, е Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране – ПКТП /отм., действащ до 01.01.2000 г./. Съгласно § 2 от ПКТП /отм./, трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. вкл., се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, а съгласно чл. 1 от същия правилник, от първа категория е трудът на инженерно-технически работници до началник /ръководител/ на рудник включително, инженерно-технически работници до началник /ръководител/ на предприятие включително, в предприятията на безруднична структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти; началници и зам.-началници на минноспасителните станции и минноспасителните пунктове.
В оспорения акт е прието от административния орган, че трудът на Г. през процесния период следва да бъде зачетен като втора категория съгласно чл. 61а от ПКТП /отм./, според която разпоредба, за втора категория се зачита труда на работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, водачи на моторни превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи; работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на фирмата „Редки метали“, включително Ремонтно-машиностроителния завод /РМЗ/ и поделението за материално-техническо снабдяване /товарно-разтоварна база за руда и готов продукт/; Органите на ХЕИ за фирмата „Редки метали“ и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на фирмата „Редки метали“.
От показанията на разпитания по делото свидетел, се установяват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията на полагания от оспорващия труд. От друга страна, в съответствие с показанията на свидетеля и другите събрани по делото доказателства, е и категоричното заключение от извършената комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Вещите лица са достигнали до извода, че трудът на Г. през процесния период е бил първа категория, като подробно са описали трудовите функции на заеманата от оспорващия длъжност. Обосновали са извода си и с обстоятелството, че оспорващият е получавал „силикозни“ и възнаграждение за работа във вредна и опасна среда съгласно Наредбата за допълнителни трудови възнаграждения /НДТВ/, както и безплатна храна, а съгласно действащата нормативна уредба през процесния период, допълнителното възнаграждение „силикозни“ се е заплащало на „заети на работа в подземните силикозоопасни рудници и рудоуправления на безруднична структура за добив на радиоактивни вещества и в подземните силикозоопасни, подготвителни, добивни, геологопроучвателни и тунелни работи в радиоактивна среда“, т.е. на лицата, полагащи първа категория труд.
С оглед всичко изложено дотук, съдът счита, че процесното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Г. при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като в частта на разпореждането относно зачитането и категоризирането на труда, полаган от оспорващия за периода от 01.05.1988 г. до 07.11.1991 г. на длъжността „Организатор минно дело“ в МДП „Дружба“ – с. Елешница, положеният за този период труд следва да бъде зачетен и категоризиран като първа категория.
Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените от него в производството разноски – в общ размер на 1 750.00 лева, от които: 350.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 1 400.00 лева за възнаграждението на вещите лица, извършили комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-01-43/25.11.2019 г. на Д. на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /Н./ – Б., с което е потвърдено Разпореждане № */19/Протокол № N01122 от 30.04.2019 г. на Ръководител Отдел „Пенсии“ при ТП на Н. – Б. в частта му, с която стажът на С. П. Г. с адрес: Б., ул. „З. С.“ № 10, . 3, ап. 7, за периода 01.05.1988 г. – 07.11.1991 г., в размер на 3 години, 6 месеца и 5 дни в ДСО „Редки метали“ – РУ „Дружба“ като „организатор по минно дело“ е зачетен като стаж втора категория труд вместо като такъв първа категория труд.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по нея, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториалното поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /Н./ – Б., да заплати на С. П. Г. с адрес: Б., ул. „З. С.“ № 10, . 3, ап. 7, сумата от 1 750.00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.