и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Н. Д. Д. с адрес:с.Б., С. о., ул.“Г.“ №**, подадена чрез адв.К. П., със съдебен адрес:гр.Б., ул.“А.“ №*, .*, ап. ** против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на М.) гр.Б. за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -29.05.2020г. до окончателно заплащане на сумата, за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие отменено Наказателно постановление (НП) №19-0314-000522/23.04.2019г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) гр.Петрич. Твърди се в исковата молба, че вредата, представлява заплатено адвокатско възнаграждение за ангажиран защитник по наказателно административен характер дело образувано по повод обжалване на наказателно постановление. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира разноски по делото.
Ответника по исковата молба – ОД на М. гр.Б., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.
Участващия по делото прокурор от О. П. гр.Б. дава мотивирано заключение за основателност на исковата молба.
Административен съд – Б. намира исковата молба за допустима, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява следното:
С НП №19-0314-000522/23.04.2019г., издадено от Началника на РУ- гр.Петрич (структурно звено на ответника по исковата молба) на Н. Д. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 300 лева. С оглед на охрана на неговия интерес последния е ангажирал адвокат за обжалване на наказателното постановление, като е сключил с него договор за правна защита и съдействие (л.19 от н.а.х.д.№ 588/2019г. по описа на Районен съд – Петрич). Видно от последния е, че е било уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. По повод на обжалването на наказателното постановление е било образувано н.а.х.д.№ 588/2019г. по описа на Районен съд – Петрич и с Решение № 702/05.12.2019 год. съда е отменил НП. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 01.02.2020 год. Разноски не са присъждани. Именно заплатеният на адвоката хонорар се претендира, като обезщетение за претърпени в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление имуществени вреди.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
Искът, както беше казано и по-горе е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за вреди от дейност на администрацията. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Б., който е компетентният съд по мястото на увреждането- на територията на област Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.
В случая се претендира обезвреда, за имуществена щета причинена от издадено по реда на ЗДвП наказателно постановление, което е било отменено по съдебен ред. Касае се за административно-наказателно производство по налагане на административно наказание. Налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административно-наказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.
От приложения л.19 от н.а.х.д.№ 588/2019г. по описа на Районен съд – Петрич договор за правна защита и съдействие е видно, че за обжалването на наказателното постановление е бил ангажиран адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Според възприетото в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 год., ОСГТК - Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Видно от представения и приобщен като доказателство по делото приложен договор за правна защита и съдействие, без дата, но представен в съдебно заседание, проведено на 04.10.2019 г. по от н.а.х.д.№ 588/2019г. по описа на Районен съд – Петрич , Д. е ползвал правна помощ и по отношение на него е било осъществено процесуално представителство и оказана правна защита от адвокат Петров в рамките на образуваното н.а.х.д.№ 588/2019г. по описа на Районен съд – Петрич, с предмет - обжалване на НП №19-0314-000522/23.04.2019г., издадено от Началника на РУ- гр.Петрич. От така представения писмен договор за правна защита и съдействие по безспорен и категоричен начин се установява, че Н. Д. е заплатил в брой на представляващия го адвокат сумата 300 лв. - адвокатско възнаграждение. Липсата на вписана дата на която е сключен договора и е извършено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение от ищеца на адвоката, не може да е основание да се приеме, че такова възнаграждение не е платено. Представеният договор за правна защита и съдействие е годно доказателство посредством което ищеца доказва действителността на извършеното плащане и размера на направеното от него плащане на договорения адвокатски хонорар. Представянето на оригинала на този договор в съдебно заседание на 04.10.2019 г. установява по недвусмислен и категоричен начин, че договорът за правна защита и съдействие е сключен преди тази дата – 04.10.2019 г., както и че заплащането на договорения адвокатски хонорар е извършено реално и брой от ищеца на ангажирания от него адвокат преди същата тази дата 04.10.2019 г. Ето защо съдът намира, че е доказано както претърпяване на имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие по образуваното от н.а.х.д.№ 588/2019г. по описа на Районен съд – Петрич , с предмет – обжалване на НП №19-0314-000522/23.04.2019г. пред РС-Петрич, така и факта, че претърпяването на претендираната имуществена вреда е станало преди 04.10.2019 г., когато договорът за правна помощ е бил представен пред съда.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отменения санкционен акт, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка с административно-наказателното производство. Поради тази причина и редът, по който следва да бъде възстановена сумата, е този по специалния закон - ЗОДОВ. В административно-наказателното производство по ЗАНН до приключването на съдебното производство пред РС-Петрич не е бил предвиден ред за присъждане на разноски. Така по аналогия и по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. В производството по ЗАНН разноски не се присъждат (в този смисъл и Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 7/2008 год.), което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Така е решен законодателно и въпросът за разноските в наказателното производство, а именно - не се присъждат разноски на подсъдимия, който е бил признат за невинен или спрямо когото наказателното производство е прекратено, чл. 190, ал. 1 от НПК (както беше казано по-горе субсидиарно приложим в производството по ЗАНН). Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно-наказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Т.е. изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ - Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 год. на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 2/2016 год.
Изложеното по-горе показва, че са налице всички изисквания на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на М. за причинените на ищеца имуществени вреди.
На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността е обективна. Редът, по който следва да бъдат възстановени разноските за адвокатска защита, направени във връзка с административно-наказателното производство, е този по специалния закон - ЗОДОВ.
Основателността на иска води и до основателност на иска за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -29.05.2020г.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сила от 15.05.2020 г. /, за защита по административни дела с определен материален интерес до 1000 лева – адвокатското възнаграждение е 100 лева. В случая съдебното производство е приключило в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа сложност, поради което претендираното възнаграждение следва да бъде определено към минимума от 100 лева,
Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд -Б.

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Б. да заплати на Н. Д. Д., с ЕГН *, с адрес:с.Б., С. о., ул.“Г.“ №**, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено Наказателно постановление №19-0314-000522/23.04.2019г., издадено от Началника на РУ-гр.Петрич, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството по н.а.х.д. №588/2019г. по описа на Районен съд-Петрич, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 29.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Б. да заплати на Н. Д. Д., с ЕГН *, с адрес:с.Б., С. о., ул.“Г.“ №**, сумата от 110.00 (сто и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК