и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК във вр.с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Образувано е по частна жалба, подадена от К. С. П. с адрес Г. Г. Д., ул. “Д. Х.“ № * против Определение №2928/15.09.2016 год., постановено по адм. дело №512/2015 год. по описа на Районен съд – Г. Д., с което е оставена без разглеждане жалбата на К. С. П. против Решение № 649/05.01.1993 год. на Поземлена комисия - Гърмен и Решение № 6658/15.06.1998 год. на О. С. „. - Г. Д., офис Гърмен.
С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като същевременно се твърди, че жалбоподателят не се отказва от възстановеното право на собственост върху земеделските земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници.
Ответника по жалбата – О. С. по Земеделие – Гърмен не изразява становище по частната жалба.
Административен съд – Б. намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение Районен съд – Г. Д. е оставил без разглеждане жалбата на К. С. П. против Решение № 649/05.01.1993 год. на Поземлена комисия - Гърмен и Решение № 6658/15.06.1998 год. на О. С. „. - Г. Д., офис Гърмен, с които на наследниците на И. М. П. е възстановено правото на собственост върху описаните в решенията 20 броя имоти.
За да постанови определението районния съд е приел, че в случая липсват годни актове, които да бъдат предмет на обжалване с оглед на установеното от съда обстоятелство, че Решение № 649/05.01.1993 г. на ПК - Гърмен фигурира в реституционната преписка единствено във вариант, който е подписан само от секретаря на комисията, а не и от председателя и членовете й, а Решение № 6658/15.06.1998 г. на ОС „Земеделие“ - Г. Д., офис Гърмен не е налично на хартиен носител, в писмен вид съгласно нормативните изисквания, а представеното такова е извадка от електронния регистър на базата данни на ОСЗ. Съдът е посочил, че актовете на органите на земеделската реституция са само такива волеизявления, които са обективирани в писмен вид и по определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на ПК и подпечатани с печата й, а в случая процесните решения не са подписани, т.е. на практика няма налично валидни издадени решения отговарящи на нормативните изисквания, които да съдържат необходимите реквизити, в случая - подписи на председателя и членовете на ПК и да представляват годни за обжалване административни актове.
На следващо място районният съд е мотивирал недопустимост на подадената жалба поради липса на правен интерес от оспорване на решенията, които са положителни за жалбоподателя и останалите правоимащи наследници, поради което не подлежат на обжалване по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че на съдебна проверка подлежат само отрицателните решения на поземлената комисия /ОСЗ/, с които органа по реституция не уважава /отказва да признае/ заявеното право. Решенията, с които се възстановяват заявени имоти поради признато право на собственост, т. е. позитивните такива, каквито решения са и процесните две, са изключени от съдебния контрол по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ и не могат да бъдат обжалвани поради липса на правен интерес.
Изводът на районния съд за недопустимост на производството на основание чл.159, т.4 от АПК е в съответствие с материалния закон.
Предмет на подадената пред районния съд жалба са Решение №649/05.01.1993 год. на Поземлена комисия - Гърмен и Решение № 6658/15.06.1998 год. на О. С. „. - Г. Д., офис Гърмен, с които на наследниците на И. М. П. е възстановено правото на собственост върху описаните в решенията 20 броя имоти. С решенията не е постановен отказ за възстановяване на земеделските земи, в който случай за заявителите ще бъде налице правен интерес от оспорване. На съдебен контрол подлежат негативните решения на общинската С. по земеделие, а при постановяване на позитивно решение, заявителят няма правен интерес от обжалване. В случая обжалваните решения са позитивни, като липсва изричен отказ на органа по реституция на земеделската земя за възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници по подаденото заявление. Т.е. с решенията не са засягат неблагоприятно права и законни интереси на жалбоподателя, поради което жалбата е недопустима поради липса на правен интерес.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че извода на районния съд за недопустимост на оспорването на основание чл.159, т.1 от АПК не съответства на материалния закон. Обстоятелството дали административния акт е издаден в законоустановената форма, включително дали акта е подписан от издателя му е въпрос по законосъобразност на акта, включително по преценка за неговата валидност, а не по допустимост на производството.
По изложените съображения, определението на районния съд следва да се остави с сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Административен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №2928/15.09.2016 год. постановено по адм. дело №512/2015 год. по описа на Районен съд – Г. Д..
Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ Саша Алексова
2. /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
ЕК