Касационното производство по реда на с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е образувано по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – С. срещу Решение № 91041/05.02.2021 г., постановено по нахд. № 1437/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
Оплакването в жалбата е за нарушение на закона при постановяване на обжалваното решение (чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. и чл. 3 вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и електронния подпис) – касационно основание за неговата отмяна по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Ответникът е оспорил жалбата по съображения в писмен отговор.
Прокурор от О. П. – Б. е поддържал, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и е допустима, но неоснователна.
Съображенията на районния съд за отмяна на Наказателно постановление № 532069-F559784/20.08.2020 г. на директора на ТД на Н. – С., офис Б., не се споделят – отразяват неправилно разбиране на закона (чл. 29, ал. 4 ДОПК и чл. 28 ЗАНН), но като краен резултат решението следва да бъде оставено в сила.
Фактите не са спорни и са установени от районния съд – именно, че подадените от дружеството-ответник в срока по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/17.12.2019 г.) декларации образец № 1 и № 6 за месец април 2020 г. са отхвърлени с Протокол № *4572/25.05.2020 г., като подадените в 7-дневния срок по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. (изтекъл 09.06.2020 г.) декларациите също са отхъврлени – с Протокол № *7854/01.06.2020 г. При тези факти обаче правните му изводи не са правилни.
Неизпълнението е определено с наказателното постановление като нарушение на задължението по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., макар и в 7-дневния срок да е изпълнено с подадените на 01.06.2020 г. декларации образец № 1 и № 6 за месец април 2020 г. В този случай на повторно отхвърляне – и на подадените на 01.06.2020 г. декларации, деянието съставлява неизпълнение на задължението, но по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., а не по чл. 11, ал. 3 от същата наредба. Хипотезата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. предполага неизпълнение на задължението за повторно изпращане на декларациите с необходимите данни в 7-дневния срок от датата, на която е отказано приемането им, докато в случая е изпълнено с подадените на 01.06.2020 г. декларации образец № 1 и № 6 за месец април 2020 г. – в 7-дневния срок, считан от 25.05.2020 г. (датата на която първоначално подадените са отхвърлени). Затова при неприемане на подадени по реда на чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. декларации деянието е осъществено чрез бездействие по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., които са съответно и нарушените законови разпоредби по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Деянието е квалифицирано неправилно като нарушение по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. и това несъответствие между фактите по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и нарушената закона разпоредба по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН е основание като резултат съдебното решение да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 94/2019 г.), съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91041/05.02.2021 г., постановено по нахд. № 1437/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Шекерлийски
/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
ОМ