Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. чл.118, ал.2 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на “Н. - мес” ООД – Г.П., чрез управителя В. Н. П.,
срещу Решение №106/27.10.2011 г. на Д. на ТП на Н. - Б., с което е потвърдено
Разпореждане №798/10.10.2011 г. на Началник отдел “КПК” при РУСО – Б..
Решението е оспорено като незаконосъобразно поради противоречие с материалния
закон – чл.53, ал.1 от КСО и чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина
/Наредбата/.
Искането е решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, е оспорил
основателността на доводите за отмяна на решението.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, от чиито анализ и
оценка съдът прие следното:
С оспореното решение Директорът на ТП на Н. - Б. е потвърдил разпореждане
№№798/10.10.2011 г. на Началник отдел “КПК” при РУСО – Б., с което е
разпоредено “Н - мес” ООД – Г.П. да възстанови сума в размер на 130.91 лв. –
главница и 32.04 лв. – лихва, начислена до 30.09.2011 г., представляваща
неправилно изплатено на В. П. обезщетение по чл.53 от КСО за отглеждане на
малко дете до навършване на 2 годишна възраст, за периода 15.06.2010 г. –
31.06.2010 г. Сумата е установена като дължима с ревизионен акт за начет вх.
№02/30.09.2011г.
При извършената частична финансова ревизия на “Н. - мес” ООД – Г.П. за
ревизирания период от време е установено неправилно изплатени парични
обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на 130.91 лв. главница и
дължима лихва върху тях в размер на 32.04 лв. Финансовата ревизия е установила,
че В. П. е получила сумата като обезщетение за отглеждане на детето й Т.
П., без да е прекъсвала дейността си като У. на “Н. - мес” ООД за периода
15.06.-31.06.2010 г., респ. трудовата дейност като самоосигуряващо се лице.
Въз основа на съставения акт за начет и на основание чл. 110, ал. 3 от КСО
Началник отдел "КПК" при ТП на Н. - Б. е издал Разпореждане №798/10.10.2011 г.
за събиране на сумата по акта. Разпореждането е оспорено пред Д. н ТП на Н. -
Б., който с решение № 106/27.10.2011 г. го е потвърдил по съображенията, че за
периода 15.06 – 31.06.2010 г., за който В. П. е получила обезщетение по чл.53
от КСО е била действащ У. на “Н. - мес” ООД и съответно е извършвала трудова
дейност като самоосигуряващо се лице, поради което и не са били налице
предпоставките на чл.53, ал.5 от КСО за изплащане на обезщетението.
Решението е съобщено на дружеството на 02.11.2011 г. /обратна разписка на л.9/.
Жалбата е подадена на 16.11.2011 г.
От приложените към административната преписка и приобщени като доказателства по
делото писмени документи се установява, че на 15.06.2010 г. В. П. е подала
заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение по чл.53 от КСО.
Същата е вписана в търговския регистър като У. и съдружник в “Н. мес” ООД – Г.
П. /извлечение на л.24/, като с нотариално заверено пълномощно от 24.09.2009 г.
/л.11/ е упълномощила безсрочно Борислав Костов да я представлява в качеството
й на У. пред всички държавни органи и институции, като подписва необходимите
книжа и документи.
На 14.06.2010 г. с решение на Общото събрание на съдружниците на “Н. -мес” ООД
– Г.П. Т. П. е определен за заместник на управителя В. П. за периода
от 15.06.2011 г. до 15.06.2011 г., докато е в отпуск за оглеждане на дете до 2
годишна възраст /л.13/.
При тези факти съдът прие следното от правна страна:
Подадената жалба е подсъдна на съзирания съд – чл.118, ал.1 от КСО вр. чл.133,
ал.1 от АПК, и процесуално допустима – правото на оспорване е упражнено в
14-дневния срок от съобщаване на решението по чл. 118, ал.1 от КСО, срещу
подлежащ на оспорване акт, и от субект с право на оспорване по смисъла на чл.
147, ал.1 от АПК.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане изхождат от компетентните
по закон органи - чл.117, ал.1 и чл.110, ал.3 от КСО, и са издадени са в
предписаната от закона форма и съдържание – с изложени фактически и правни
основания.
По същество противоречат на материалноправните разпоредби:
Въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
обезщетението за отглеждане на малко дете е правомерно платено на В. П.. Не се
спори, че последната е осигурено лице по смисъла на чл.52а от КСО и се е
осигурявала за всички осигурени социални рискове и е придобила право на парично
обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Майчинството,
като осигурен социален риск, е уредено с разпоредбите на чл.48 – чл.54 от КСО.
За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл.48а от КСО и
на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.52а от КСО при настъпване на
осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е въвел условие
-осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен
стаж с продължителност 12 месеца, което условие е изпълнено от П. и по който
факт няма спор между страните.
С разпоредбата на чл.53, ал.5 от КСО законодателят е уредил правото на
самоосигуряващите се лица /каквото е и П./ на парично обезщетение за отглеждане
на малко дете, тъй като отглеждането предполага откъсване от дейността. За
получаване на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст по
чл.53, ал.1 от КСО лицето следва да преустанови дейността си, което в случая е
изпълнено. П. е декларирала с подаденото заявление – декларация , че от
15.06.2010 г. няма да упражнява трудова дейност и ползва отпуск по чл.164, ал.
1 от КТ. Наред с тази декларация е представила и нотариално заверено пълномощно
от 24.09.2009 г., видно от която е натоварила трето лице с правата на търговски
пълномощник по смисъла на чл.26, ал.1 от Търговския закон. По делото няма данни
това пълномощно, което е безсрочно, да е било оттеглено за процесния период. За
да ползва отпуската си отглеждане на малко дете и съответно да получава
обезщетение по чл.53 от КСО П. е трябвало да не работи във фирмата, а под каква
форма ще се осъществява управлението на "Н. – мес” ООД в периода на нейното
отсъствие е въпрос на преценка на собственика, който в случая е избрал правната
фигура на търговския пълномощник, а не на прокуриста. Изискването на органите
на Н. Б. за периода на отсъствието задължително да е учредена прокура, не
намира нормативна опора.
С оглед разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, в редакцията която е била в сила през процесния период, П. не е трябвало
да подава декларация до компетентната териториална дирекция на НАП за
прекъсване на дейността. Според последното предложение на цитирания текст,
декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2,
т.5 от КСО.
По изложените съображения, че П. има право на обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл.53 от КСО, респ. не се дължи възстановяване на начислените
суми за изплатеното обезщетение, то оспореното решение и потвърдено с него
разпореждане противоречат на материалния закон и следва да бъдат отменени – чл.
146, т.4 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №106/27.10.2011 г. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него
Разпореждане №798/10.10.2011 г. на Началник отдел “КПК” при РУСО – Б..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне с връчване на
преписи.

Административен съдия: \п\ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала !
РС.