И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано по жалба на В. Д. Х. с адрес: гр.С.,
ул.”С.” №** против Решение № Б-6/31.03.2014г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 011-01-66-3/07.03.2014 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ, с което му е отпуснато обезщетение за безработица и е определен размер на същото.
С жалбата и в съдебно заседание се твърди, че административният орган е
постановил незаконосъобразен акт, като постановен в противоречие на материалния закон. Излага съображения, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал.7, т.3 от КСО. Иска от съда да се отмени решението и органът да постанови ново, с което да вземе предвид и посочените от оспорващия периоди.
Ответникът – Директорът на ТП НОИ –гр.Благоевград, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и счита оспореното решение за правилно.
Административен съд Благоевград като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по преписката се установява, че жалбоподателят е подал заявление вх.№011-01-66/05.02.2014г. за отпускане на парично обезщетение за безработица,
придружено с необходимите документи. Тъй като към заявлението, лицето е
предоставило преносим документ U1, издаден от компетентната институция на
Великобритания, с разпореждане № 011-01-66-1 от 05.02.2014 г. образуваното
производство е спряно до потвърждаване на съответния документ.
Във връзка с удостоверяване на осигурителните периоди и доход, представеният
преносим документ U1 от лицето е препратен до Дирекция „ЕРМД” при ЦУ на НОИ – София, за потвърждаване на същия.
Представено е писмо изх.№ 9ИВ1-4708-1/21.02.2014 г. от Началник отдел “КОД”
при Дирекция “Европейски регламенти и международни договори”. В същото е
удостоверено осигурителни периоди, придобити по законодателството на
Великобритания. В документа е посочен и осигурителен доход за периода – от
08.06.2013 г. до 30.11.2013 г. в размер на 1541.21 британски лири месечно или
3619.75 лв.
С Разпореждане № 011-01-66-2 от 27.02.2014 г. Ръководител на осигуряване за
безработица е възобновил производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица.
С Разпореждане № 011-01-66-3 от 07.03.2014 г. на Ръководител на осигуряване за
безработица е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от
01.12.2013 г. до 31.03.2014 г. в размер на 21.40 лв. дневно. Разпореждането е
обжалвано пред административния орган.
С Решение № Б-6/31.03.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Благоевград е
потвърдено Разпореждане № 011-01-66-3/07.03.2014 г. на ръководителя на
осигуряване за безработица при ТП на НОИ. Прието е, че при издаването на
обжалваното разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица,
длъжностното лице в ТП на НОИ – Благоевград правилно е взело предвид:
- за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2012 г. – осигурителния доход на лицето
в България (чл. 54б, ал. 1 от КСО или 1280.18 лв.);
- за времето от 01.05.2012 г. до 29.05.2012 г. – минималната работна заплата за
страната (лицето не е осигурено за безработица – чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО) –
262.38 лв.;- за времето от 30.05.2012 г. до 22.11.2012 г. – (осигурен във Великобритания) минималната работна заплата за страната (чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО) – 1688.50 лв.;
- за времето от 23.11.2012 г. до 30.11.2012 г. – минималната работна заплата за
страната (лицето не е осигурено за безработица – чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО) –
79.12 лв.;
- за периода от 01.12.2012 г. до 29.04.2013 г. – Х. е осигуряван за
определени дни от месеците – общо 23 работни дни и осигурителен доход в
България (чл. 54б, ал. 1 от КСО или 528.00 лв.), а за дните, през които не е
осигурен за безработица (чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО) общо 78 работни дни, е
взета дневна минималната работна заплата за страната, т.е. 1210.77 лв.;
- за периода от 30.04.2013 г. до 07.06.2013 г. – осигурителния доход на лицето
в България (чл. 54б, ал. 1 от КСО) – 383,74 лв.;
- за периода от 08.06.2013 г. до 30.11.2013 г. (последната работа на лицето във
Великобритания) – осигурителния доход от Великобритания (чл. 62, (1) от
Регламент (ЕО) № 883/2004 или 12650.00 лв.).С оспореното решение,
административния орган е приел, че за изчисляването на размера на обезщетението за безработица са приложени правилно материално-правните разпоредби и не са налице основания за отмяната или изменението на обжалваното разпореждане.
Представена е справка за присъствие на общинския съветник В. Х. за
месеците декември 2013г. и януари 2014г., както и декларация, че същият се
отказва от полагащото му се възнаграждение от 10.02.2014г.
Представени са и последващи разпореждания по спиране и отпускане на
обезщетението за безработица с оглед на представената справка. За дните на
участие на жалбоподателя в заседанията на общинския съвет не му е изплащано
парично обезщетение за безработица, като на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с
чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, с разпореждания на съответното длъжностно лице е
прекратявано изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица и е било възстановявано с последващи разпореждания, издадени на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54д, ал. 5 от КСО.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК Административен съд – Благоевград намира от правна страна следното.
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния по
смисъла на чл. 117, ал.1, т.2, б. "б" от КСО административен орган. Същото е
незаконосъобразно.
Спор между страните относно фактите на придобит осигурителен стаж както в
България, така и във Великобритания не съществува. Не е имало спор и относно
правото на оспорващия на обезщетение за безработица, след като органът е приел, че лицето има право на обезщетение и е отпуснал такова Прието е, че периодът, от който следва да се определи размерът на дневното ТОБ за Х., е за
времето от 01.12.2011 г. до 30.11.2013 г. (24 календарни месеца, предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването), като в него са включени български
осигурителен стаж и доход и осигурителни периоди и доход, придобити по
законодателството на Великобритания.
Спорът се концентрира, относно размера на отпуснатото обезщетение, и по-
специално в частта за придобития осигурителен стаж във Великобритания в
периодите 30.05.2012 г. - 22.11.2012 г. и 08.06.2013 г. - 30.11.2013 г.
Оспорващият счита, че в периода 30.05.2012 г. - 22.11.2012 г. неправилно
органът не е зачел реалния доход, който е получавал във Великобритания, а е
взет предвид минималния доход за страната. Също така счита, че посоченият доход за периода 08.06.2013 г. - 30.11.2013 г. е неправилно изчислен от органа.
Основателни са наведените доводи относно посочения осигурителен доход за
периода 08.06.2013 г. - 30.11.2013 г. Видно от решението е, че органът е приел,
че в документа е посочен осигурителен доход в размер на 1 541,21 британски лири
месечно или 3 619,75лв. Същевременно е посочил, че за периода от 08.06.2013 г.
до 30.11.2013 г. (5 месеца и 22 дни) (последната работа на лицето във
Великобритания) – осигурителният доход от Великобритания (чл. 62, (1) от
Регламент (ЕО) № 883/2004 или 12650.00 лв.) Т.е. органът е допуснал техническа
грешка при пресмятането. Ако органът е взел предвид друг осигурителен доход от Великобритания то това е следвало да бъде посочено в решението.
Основателни са наведените доводи и по отношение на втория посочен период. Органът е посочил, че за периода 30.05.2012 г. - 22.11.2012 г. – (осигурен във Великобритания) минималната работна заплата за страната (чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО) – 1688.50 лв. Органът е приел, чеВ. Х. има право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО при зачетен осигурителен стаж както по законодателството на Република България, така и по законодателството на друга държава (Великобритания) на основание на международен договор, по който Република България е страна (чл. 54а, ал. 2, т. 4 КСО).
Република България е част от ЕС и като такава членка е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Действително всяка държава - членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т.н. В този смисъл разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г.
ЖалбоподателятВ. Х. е български гражданин и като такъв е гражданин на държава - членка на ЕС и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. /чл. 2 от Регламента/. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки /чл. 288 от ДФЕС/ и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. разпоредбите му се прилага към всички законодателства /по см. на чл. 1, параграф "л"/ относно посочените клонове на социална сигурност /обезщетения и помощи/ в т.ч. и относно обезщетенията за безработица /чл. 3, параграф 1, б."з"/. С оглед на така очертания персонален и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., установените с него правила за координация на системите за социалната сигурност и в частност относно обезщетенията за безработица, са приложими за определяне възникването, съществуването, упражняването и съдържанието на правото на парично обезщетение за безработица наВ. Х. по подаденото от него заявление за отпускане на такова обезщетение за безработица.
С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа, а именно: 1. Определяне на приложимото законодателство; 2. Равенство в третирането; 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения.
По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
На основание чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, когато в периода по чл. 54б, ал. 1 КСО, от който се определя среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно доходите по чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО - за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, чл. 9, ал. 3 НОИПОБ).
За времето, през което Х. е работил във Великобритания, е отправено искане за предоставяне на информация, чрез Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" от компетентните органи на Великобритания. В резултат на това в ТП на НОИ - Благоевград е получен преносим документ (л.23), в който е отразена осигурената му заетост и доход. Във формуляра е посочена причина за прекратяване на заетостта: "с изтичане на уговорения срок", като са посочени периодите на осигурена заетост и доход в размер на 1 541,21британски лири месечно. Същият доход е посочен и във формуляр U 1 за периода 30.05.2012 г. - 22.11.2012 г. (л.55). В настоящия казус, съдът намира, че не е приложима хипотезата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, на която се е позовал административният орган. Видно от данните по делото, за осигурителния стаж, придобит от лицето във Великобритания, са били внесени осигурителни вноски, а според относимата редакция на цитираната разпоредба, това правило е приложимо само когато касае времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава без да се дължат и да са били внесени, осигурителни вноски. Какъв е техният размер и за кои осигурителни рискове, няма данни по делото. Това се дължи на факта, че при изискването на информацията за осигуреността на жалбоподателя във Великобритания, не е изискан от страна на ответника по делото, формулярът от който да е видно размерът на внасяните осигуровки и за кои социално осигурени рискове е бил осигуряван Х..
В случая при определяне на правото на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 от КСО, както и при определяне на периода за изплащане на обезщетението по чл. 54в, ал. 1 от КСО, българският осигурителен стаж трябва да се сумира с английския, съгласно разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В този смисъл в процесния акт правилно е посочен периодът, от който следва да се определи размерът на дневното парично обезщетение за Х., а именно: за времето от 01.12.2011 до 30.11.2013 г. - 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването като в него са включени български осигурителен стаж и доход, и осигурителни периоди и доход, придобити по законодателството на Великобритания. При изчисляването на обезщетението, следва да се има предвид и размерът на получаваното възнаграждение във Великобритания, съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като за целта се изиска по надлежния ред и информация относно внесените осигуровки във Великобритания. Това ще е в съответствие с едно от основните съображения /№ 1 от преамбюла на Регламент № 883/2004/, че правилата за съгласуване на националните системи за социално осигуряване се вписват в рамките на свободното движение на лицата и следва да допринасят за подобряване на жизнения му стандарт и условията на наемане на работа. Другото съображение, вписано под № 12 в преамбюла, изисква приравняването на факти или събития да не доведе до обективно неоправдани резултати. Всичко това следва да бъде постигнато, чрез сумирането на всички периоди, които се зачитат съгласно различните национални законодателства за придобиване и упражняване на правото на обезщетения и за изчисляване на размера на обезщетенията, както и чрез предоставяне на обезщетения за различни категории лица, попадащи под действието на настоящия регламент /съображение № 14/. На практика, при постановяването на своето решение, Директорът на ТП на НОИ, е игнорирал частично, придобитите осигурителни права на жалбоподателя във Великобритания за периодите 30.05.2012 г.-22.11.2012 г. и 08.06.2013 г.-30.11.2013 г. Взети са единствено и само като период, през който Х. е бил осигурен, но размерът на получаваното трудово възнаграждение, не е взет предвид при изчисляването на размера на обезщетението за безработица. Това е в противоречие на изложените по-горе съображения от преамбюла. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие. В обжалваното решение това не е налице.
По изложените съображения съдът намира, че решаващият административен орган неправилно е издирил и приложил относимата за случая нормативна регламентация, което е довело и до неправилни правни изводи досежно осигурителния доход и начина, по който следва да се определи размерът на паричното обезщетение за безработица на оспорващия.
Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.1 от КСО следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни, поради издаването им в противоречие на правилата, съдържащи се в чл. 61, във вр. с §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Отпускането и определянето на парично обезщетение за безработица е в изключителната компетентност на ръководителя на осигуряването за безработица, поради което след отмяната на административните актове, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с даденото по-горе тълкуване на материалния закон при определяне размера на паричното обезщетение за безработица на Х..
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 173, ал.3 от АПК, Административен съд Благоевград

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № Б-6/31.03.2014г. на Директора на ТП на НОИ гр. Благоевград и потвърденото с него Разпореждане № 011-01-66-3/07.03.2014г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Благоевград.
ИЗПРАЩА административната преписка на ТП на НОИ-Благоевград за решаване по същество на искането за отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 011-01-66/05.02.2014г. на В. Д. Х. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК