и за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Окръжен съд - Б. е подадена искова молба от Д. Г. К. с адрес: гр. Б., област Б., ул. „Г. Д.“ № 21, с която срещу О. Б. е предявен иск с посочено правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с чл. 124 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/. Иска се да бъде осъден ответника /уточнителна молба на л. 61 от гр. дело № 445/2021 г. по описа на Окръжен съд – Б./ да заплати на ищеца сумата от 25 000.00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване – стойността на намалена площ от 107 кв.м., съответстващи на ј от 428 кв.м., представляваща намалена площ от неурегулирани поземлени имоти № 3355, квартал № 238 и площ от 485 кв.м. на ПИ с идентификатор 02676.501.9036.
По исковата молба е образувано гр. дело № 445/2021 г. по описа на Окръжен съд – Б.. С Определение № 697/22.06.2021 г., постановено по това дело, е прекратено производството по същото и с оглед цената на иска, делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Разлог.
С Определение № 142/20.07.2021 г., постановено по гр. дело № 920/2021 г., Районен съд – Разлог е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Б.. Цитираното определение е обжалвано пред Окръжен съд – Б., който със свое Определение № 1046/04.10.2021 г., постановено по в.ч.гр. дело № 787/2021 г., е потвърдил акта на районния съд.
За да достигнат до извода, че делото е подсъдно на Административен съд – Б. съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, и районният, и окръжният съд са приели, че ищецът се позовава на незаконни действия и бездействия на О. Разлог по отношение на притежаваните от него имоти, като тези действия/бездействия касаят административна дейност на общината по повод разписани в закона административни процедури, в това число и във връзка с отменени от административния съд актове.
Настоящият съдебен състав намира, че делото не му е подсъдно и е налице основание по чл. 135, ал. 5 от АПК за повдигане на спор за подсъдност. Съображения:
В исковата молба и в жалбата срещу определението на Районен съд – Разлог се твърди, че ищецът претендира обезщетяване на претърпени вреди по общия ред на ЗЗД, тъй като ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и в конкретния случай липсва изричен административен акт, за да се приеме, че се претендира обезщетяване по ЗОДОВ.
От исканията, твърденията и фактите, изложени в исковата молба и в частната жалба срещу определението, с което делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Б., може да се направи извода, че ищецът претендира в патримониума му да са настъпили имуществени вреди, произтичащи не от административната дейност на посочения ответник, а от действията му като юридическо лице, участващо като равнопоставено на останалите субекти в гражданския оборот, и претендира обезщетение в размер на пазарната стойност на завзетата част от имота му.
Следва да се вземе предвид, че ищецът като „господар на процеса“ е този, който определя предмета на делото с исковата си молба, защото нито ответникът, нито съдът, могат да променят предмета на делото, формулиран в исковата молба. В този смисъл и съдът е длъжен да постанови решение именно по предмета на делото. В конкретната хипотеза ищецът многократно е посочил, че желае обезвреда по общия ред и според настоящия състав именно по тази негова претенция следва да се произнесе съдът, като прецени нейната основателност/неоснователност въз основа на доказателствата по делото. Действително, съдът е този, който дава правната квалификация на претенциите на ищеца, но последният сам определя вида на търсената защита и след като в настоящата хипотеза изрично претендира реализиране на отговорността на ответника по реда на чл. 59 от ЗЗД /като равнопоставен гражданско-правен субект/, съдът не може служебно да приема, че е налице иск за реализиране на отговорността на ответника в качеството му на административен орган.
Предвид изложеното, съдът в настоящия си състав приема, че исковата претенция е основана изцяло на гражданско-правни отношения, поради което отговорността по тях следва да бъде реализирана по общия исков ред пред съответния районен съд, а не по специалния ред, предвиден в чл. 203 и сл. от АПК. Т.е. за ищеца съществува друг процесуален ред за обезвреда, но не и този по АПК, поради което Административен съд – Б. не е компетентен да разгледа спора.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Тъй като настоящият съдебен състав намира, че делото не е подсъдно на Административен съд – Б., на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, следва да повдигне спор за подсъдност с Районен съд – Разлог пред смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, Административен съд - Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 78/2022 г. по описа на Административен съд - Б..

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – Б. и Районен съд – Разлог по подадената искова молба от Д. Г. К. с адрес: гр. Б., област Б., ул. „Г. Д.“ № 21, срещу О. Б..

ИЗПРАЩА делото по компетентност на петчленен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК за произнасяне по спора за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.