и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на К. С. М. с адрес: с. П., община С., област Б., подадена чрез адв. К. П. от САК за изменение на Решение № 8/05.01.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 927/2022 г. по описа на Районен съд – Б. в частта за разноските, с искане в полза на К. М. допълнително да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Районен съд – Б. до претендирания размер от 650.00 лв.
Препис от молбата е връчен на ответната страна – Н. Т. У. К. А. „. И., която чрез процесуален представител, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, е изразила становище за неоснователност на искането, както и за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение.
С молба и писмено становище, депозирани от адв. П. се иска образуваното пред настоящата инстанция производство да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на Районен съд – Б. за произнасяне по молбата за изменение на Решение № 8/05.01.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 927/2022 г. по описа на Районен съд – Б. в частта му за разноските. Претендира се присъждане и на разноски за процесуално представителство по настоящото дело.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд – Б. е образувано по жалба на К. С. М., подадена чрез адв. К. П., срещу Наказателно постановление (НП) № 004557/17.06.2022 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Н. Т. У. К. А. „. И. –гр. С., с което на К. С. М., за административно нарушение на чл. 139, ал. 7 във вр. с чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 3а от с.з., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.
С Решение № 8/05.01.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 927/2022 г., Районен съд – Б. е отменил НП № 004557/17.06.2022 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Н. Т. У. К. А. „. И. –гр. С. и е осъдил А. „. И. – гр.С. да заплати на К. М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., като претенцията над тази сума до пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 650 лв., съдът е отхвърлил като неоснователна.
На 06.01.2023 г. по електронната поща на Районен съд – Б. е подадена молба с вх. № 288/06.01.2023 г. от процесуалния представител на К. М., с която е поискано съдът да измени, евентуално да допълни Решение № 8/05.01.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 927/2022 г., Районен съд – Б. в частта му за разноските.
С Резолюция от 09.01.2023 г. съдебният състав, постановил горепосоченото решение е приел, че „молбата има характер на жалба“ срещу решението в частта му за разноските и е разпоредил препис от същата да бъде връчен на насрещната страна, след което делото да бъде изпратено на Административен съд – Б..
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски в АПК е уредена в чл. 143, като в кодекса не е предвиден изричен ред за допълване и/или изменение на съдебния акт в частта за разноските. В нормата на чл. 248 от ГПК, приложима и в съдебно административното производство по силата на чл. 144 от АПК, е предвидено, че в срока на обжалване, а ако решението е необжалваемо, в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. По аргумент на ал. 3 на същата разпоредба решението на съда в частта за разноските не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол.
В настоящия случай, подадената пред Районен съд – Б. молба от К. М. представлява искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, по което Административен съд – Б. не е компетентен да се произнесе. Същото е от компетентността на Районен съд – Б., който е постановил решението, чието изменение (допълване) в частта за разноските, се претендира. И това е така, доколкото производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 АПК не е самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от страните разноски пред районния съд. Това е предвидена възможност съдът, който е постановил приключващия съответната инстанция акт, да го допълни в частта за разноските, като отстрани пропуска си да се произнесе по своевременно направено искане за присъждане на такива, респ. да го измени, когато разноските са определени неправилно. Едва след произнасянето на Районен съд – Б. с изрично определение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдебният акт ще подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Административен съд – Б..
Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, като преди това се отмени определението, с което е даден ход на делото по същество пред БлАС и делото да се изпрати на Районен съд – Б. за произнасяне по искането на К. С. М. за изменение на Решение № 8/05.01.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 927/2022 г., Районен съд – Б. в частта му за разноските.
Искането на процесуалния представител на молителя за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство е неоснователно. Нови разноски във връзка с разрешаване на въпроса за разноските пред районния съд не следва да се присъждат, тъй като, както бе споменато вече, това не е производство със самостоятелен предмет, а е само допълнение на постановения вече приключващ делото акт пред съда.
Водим от горното, Административен съд – Б.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.05.2023 г., с което е даден ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по кнахд. № 76/2023 г. по описа на Административен съд – Б..
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Б., за произнасяне по молбата на К. С. М. с адрес: с. П., община С., област Б., подадена чрез адв. К. П. от САК за изменение на Решение № 8/05.01.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 927/2022 г. по описа на Районен съд – Б. в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: О.М. /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков
/п/ Тодор Тодоров
Особено мнение на съдия Ваня Вълкадинова
Не споделям становището на мнозинството от касационния състав за приложението на реда по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за разглеждане на подадената от К. С. М. молба срещу Решение № 8 от 05.01.2023 г. по нах.д. № 927/2022 г. в частта му за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) в производството пред районен съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Препращането в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН е К. реда на АПК и по-конкретно – К. правилата за присъждане на разноски, съдържащи се в чл. 143, като е ограничено. При действащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН, препращаща за неуредените въпроси в производството пред районния съд К. правилата на НПК, препращането в чл. 63д, ал. 1 ЗАНН не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане – К. чл. 144 АПК, която не само не урежда отговорност за разноски, но от своя страна препраща К. разпоредбите на ГПК и то за неуредените въпроси на първоинстанционното производство по АПК. Препращането в чл. 63д, ал. 1 ЗАНН се отнася единствено до прилагането на основанията за присъждане на разноски по чл. 143 АПК – съобразно изхода от спора по делото, доколкото чл. 63д ЗАНН не ги урежда, но не и до прилагането на други разпоредби на АПК – чл. 144 АПК. Разпоредбите на ГПК (чл. 248) по този въпрос са неприложими – от една страна с оглед ограниченото препращане в чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, и от друга страна поради разпоредбата на чл. 84 ЗАНН. Нито в общия ЗАНН (чл. 63д, ал. 1 ), нито в АПК – чл. 143, се съдържа основание за субсидиарно прилагане по административнонаказателни дела на реда по чл. 248 ГПК за разглеждане от районния съд на молба или жалба срещу първоинстанционното съдебно решение в частта му за разноските. Последната подлежи на разглеждане като касационна жалба по реда на чл. 208 и следващите на АПК, съгласно чл. 63в ЗАНН.
Съдия Ваня Вълкадинова: /п/
Вярно с оригинала!
ОМ