и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Г., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. „.... чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Д. Г., с посочен съдебен адрес: гр. Б., ул. .., партер против Решение № 6488 от 05.08.2020 год., постановено по н.а.х.дело № 573 по описа на Районен съд – Б. за 2020 год.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че неправило съдът е приел наличието на деяние, което осъществява състав на административното нарушение по смисъла на чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на детето и което е безспорно доказано и виновно извършено от касационния жалбоподател. По поддържаните с жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. С депозирана молба по делото се поддържа касационната жалба и се претендират разноски за процесуално представителство.
Ответникът по касационната жалба – ОД на М. – Б., не изпраща представител в съдебно заседание, с депозиран отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави възражение за прекомерност на разноски.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Нови доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата и няма заявени искания за събирането на такива.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил НП № 244а-459/11.03.2020 г. на Директора на ОД на М. – Б., с което на Ц. Т. Г., ЕГН *, за извършено административно нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДЕ./, на основание чл. 45, ал. 3 във вр. чл.8, ал.3 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 500. 00 лв. /петстотин лева/.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.02.2020 г., около 02:20 ч., в гр. Б., на ул. ., в изоставена сграда на същия адрес, касационният жалбоподател Ц. Г., като родител не е придружавала и не е осигурила пълнолетно лице за придружител на непълнолетния си син К. К. Л., ЕГН *, в нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДЕ. За констатираното нарушение срещу касатора е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 244а-459 от 20.02.2020 г., въз основа на който, е издадено оспореното пред районния съд, наказателно постановление. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение. Приел е, че същото е безспорно доказано и правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, като съответно по вид и размер на установеното противоправно поведение на Г., е и наложеното й наказание. Районният съд е обосновал извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяването и санкционирането на нарушението, както и за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, с оглед квалифициране на деянието като “маловажен случай“ по смисъла на посочената разпоредба.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, които да обосновават отмяната му.
Изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да потвърди процесното наказателно постановление са правилни и обосновани, кореспондират на установената фактическа обстановка, поради което същите се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. В съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на районния съд за доказаност, съставомерност и правилна квалификация на деянието, както и за процесуална законосъобразност на наказателното постановление. Направените в акта констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Напротив, същите се установяват по безспорен и категоричен начин.
Касационната инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд както по отношение на фактите, така и по отношение на направените въз основа на тези факти правни изводи. Нарушението на оспорващата е доказано след задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Безспорно е, че Ц. Г., майка на непълнолетното лице е допуснала с поведението си нарушение на изискването на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД. К. Л. е непълнолетно лице и към момента на проверката е нямало родител, попечител или друго дееспособно лице, което да го придружава в този час на денонощието на посочената по-горе дата и място, за което и правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката по реда на този закон. Неоснователни са направените възражения, че непълнолетното лице е било придружавано от друго-пълнолетно лице и това освобождава от административно-наказателна отговорност Ц. Г.. Настоящата инстанция приема, че присъствието на пълнолетното дееспособно лице /Л. П./ в конкретния случай в изоставената сграда с непълнолетния Л., не означава непременно изпълнение на законовото задължение на наказания родител да осигури придружител по смисъла на чл. 8, ал.4 от ЗЗД. За да се приеме това лице за придружител, то трябва да е определено предварително от родителя, който полага грижи за детето, във всеки конкретен случай. Съгласно чл. 8, ал. 7 от ЗЗД родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2. Действително в Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места не се съдържа изрична регламентация относно формата и реда за удостоверяване на това обстоятелство, поради което установяването му е допустимо да се извърши с всички доказателствени средства - писмени и устни, като предмет на доказване е знанието на родителя с кого и къде е детето му след 22 часа, което по делото не е установено, до какъвто правилен извод е достигнал РС – Б. в мотивите на обжалваното решение. Липсата на изрична нормативна уредба относно реда за удостоверяване на това обстоятелство не освобождава родителя от задължението му по закон да осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. По делото е установено по несъмнен начин, че едва в полицията жалбоподателката е разбрала с кого е бил сина й, като към този момент няма твърдения именно това пълнолетно лице да е определено от самата нея за придружител съгласно чл. 8, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка настоящият състав приема наведените доводи за спазване на цитираната разпоредба, направени впоследствие, за защитна позиция. Ето защо, предвид изложено по – горе, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на РС, че нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт е доказано по безспорен начин.
Правилни са и изводите на съда, за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено, а предхождащия го акт за установяване на административно нарушение е съставен от компетентни органи, спазени са сроковете, формата и редът при издаването им респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. В обжалваното НП е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДЕ. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, по отношение описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. От своя страна процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелства, при които е извършено. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени. Правилни са и изводите на районният съд досежно размерът на наложеното наказание. При определянето му е отчетена обществената опасност на деянието и обстоятелствата, при които е било извършено, поради което в случая липсва основание за редуциране размера на наложената санкция.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че в конкретния случай не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид тежестта на конкретното нарушение и засегнатите обществени отношения, които нормите на Закона за закрила на детето охранява. Деянието не е сред тези с ниска степен на опасност. Напротив, касае се за охрана на действията на родители, попечители или друго дееспособни лица, които не са осигурили лично присъствие или присъствие на пълнолетно лице да придружава тяхното непълнолетно или малолетно дете- за да бъде спазено изискването на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето досежно т. нар. вечерен час, след който непълнолетно или малолетно дете не може да бъде навън без придружител. Последното /неоставянето им сами навън след определен час/ има пряко значение за израстването и доброто поведение на непълнолетните или малолетни деца. Вредните последици от извършването на такова нарушение могат да бъдат много големи, а наложеното наказание е съразмерно с извършеното нарушение.
По изложените съображения, според настоящият състав на Административен съд – Б., като е потвърдил наказателното постановление, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6488 от 05.08.2020 год., постановено по н.а.х.дело № 573 по описа на Районен съд – Б. за 2020 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: /п/ Ваня Вълкадинова

Членове: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
М.К.