и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Г. Х., област Б., ул. „. О. № 44, представляван от управителя Г. А. К., Ч. адвокат Т. П. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С207-0404633/09.12.2019 г. на Началника на О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ “запечатване на търговски обект – Гостилница „П. майстора“, находящ се в Г. Х., област Б., ул. „В. Л.“ № 1, стопанисван от „. Е. както и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни“.
В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, немотивирана, противоречаща на материалния и процесуалния закон, както и несъответстваща на целта на закона. Иска се от съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ и се претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващото дружество, Ч. процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответната страна – Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., Ч. процесуалния си представител, оспорва жалбата и с депозирано по делото писмено становище навежда доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за който същият е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14-дневен срок, считано от връчването, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображения:
Административен съд – Благоевград, като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 30.11.2019 г. в 13.10 часа е била извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА, № 0404633/30.11.2019 г. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - Гостилница „П. майстора“, находящ се в Г. Х., област Б., ул. „В. Л.“ № 1, стопанисван от „. ЕООД /на л. 13 – л. 14 от делото/. П. проверката е констатирано, че дружеството, в качеството му на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане Ч. фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби Ч. електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /Наредбата/, е допуснало нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредбата във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, като не е изпълнило задължението си да издаде и едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка. П. извършена контролна покупка на 2 /два/ броя напитки /кока-кола/ и 2 бр. порции от обедно меню на обща стойност 11.10 лева, платена в брой от Е. А. В. – инспектор по приходите, не е издаден фискален бон от регистрираното в обекта ФУ модел „DAISY Compact M 02“ с ИН на ФУ DY 443405 и ИН на ФП 36601441. В оспорената заповед е посочено, че в хода на проверката е установен технически проблем със свързания с ФУ програмен продукт Microinvest, склад Pro, версия 3.07.100, който е бил отстранен от сервизен техник преди приключването на проверката.
Във връзка с това обстоятелство са разпитани двама свидетели, от чиито показания се установява следното:
Свидетелката Е. Г. К. /съпруга на собственика на оспорващото дружество/ е посочила, че в деня на проверката, към 8.00 часа е установила, че има проблем с програмата, която била нова, инсталирана около седмица преди проверката. К. се обадила в сервиза, който поддържал техниката и й казали, че ще дойде техен служител да реши проблема. Такъв, обаче, не идвал и свидетелката звъняла до сервиза няколко пъти. Сервизът, който ги обслужвал, се намирал в Г. Г. Делчев - на двадесет километра от обекта. Техникът се забавил повече от 3 – 4 часа след обаждането за проблема. През това време дошла сервитьорката – свидетелката П. и К. й казала, че трябва да записва поръчките на листчета, защото програмата не работи, за да може, като се отстрани проблема, всички поръчки да се маркират. През това време дошли проверяващите и започнали проверката, а след тях и служителят от сервиза. Проблемът бил отстранен, всичко било маркирано. Това било отбелязано и в протокола от проверката. Листчетата с поръчките се събирали в една чаша, за да може накрая всичко да се маркира. Накрая, когато маркирали всичко, тези листчета били взети от проверяващите, заедно с цялата бележка, която излязла. Бележките съответствали като суми на касата и на това, което било маркирано след това. В обекта нямали кочан с касови бележки, защото новата програма не го изисквала и си мислели, че вече са приключили с такива хартиени бележки. По принцип, когато фискалното устройство не работело, трябвало да имат кочанчета с прошнуровани касови бележки, но в този ден не издавали такива, защото нямали. Мислели, че вече като са с тази програма, няма да имат нужда от тях и в Х. нямало откъде да се закупят такива касови бележки.
От показанията на свидетелката Л. И. П. се установява, че същата е работила в „. ЕООД на длъжността „Сервитьор“ от 2019 г. В деня на проверката била на работа. Проверяващите били обслужени от К.. Тя им взела поръчката, а П. им дала сметката и им върнала ресто. Сумата, която били оставили, била 21.10 лева, а сметката им била 11.10 лева, като П. им върнала ресто 10.00 лева. Представила им документ, който бил написан на ръка, защото по това време имало проблем с програмата и фискалното устройство, за който П. била уведомена още П. пристигането й на работното място в 10.00 часа. Проблемът бил отстранен някъде на обяд или след обяд – в присъствието на проверяващите. Програмата била нова, но дотогава нямали проблем с нея. Не използвали касови бележки от кочан, защото нямало нужда, а и нямали такива кочани в заведението. В деня на проверката събирали бележките с поръчките П. касата, където държали събрания до момента оборот. Проверяващите видяли тези бележки и преброили парите. П. направила подробен опис на парите, след това маркирала всичко сама и сумите съвпадали с общия сбор на сумите по бележките и с това, което имало в касата като сума. Свидетелката е посочила, че знае, че не могат да извършват продажби П. неработещо фискално устройство. В този ден извършвали продажби, защото чакали техника да дойде всеки момент. Била уведомена, че техникът всеки момент ще дойде да отстрани проблема. За целия оборот от 391.00 лева не издавала фискални касови бележки, нито такива от кочан, защото още П. самото пристигане на работното й място била уведомена, че има проблем с програмата. Нямало и кочан с касови бележки, които да използват.
Процесното плащане от инспектора било извършено в брой и било осъществено преди легитимирането на органите на Н.. Бил отпечатан междинен отчет от фискалната памет, от който се установило, че разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 0.00 лева, а от съставения от свид. П. опис на парите в касата се установило, че наличните парични средства са в размер на 391.00 лева, т.е. че е налице положителна разлика в размер на 391.00 лева повече в касата на обекта.
На 06.12.2019 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F530221 /на л. 15 от делото/ срещу дружеството, в който е посочено, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
На 09.12.2019 г., след като изцяло са възприети констатациите в Протокола за извършена проверка /ПИП/ серия АА, № 0404633/30.11.2019 г., Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., издал и оспорената ЗПАМ № ФК-С207-0404633/09.12.2019 г. /на л. 8 – л. 12 от делото/, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, наложил принудителна административна мярка /ПАМ/ “запечатване на търговски обект – Гостилница „П. майстора“, находящ се в Г. Х., област Б., ул. „В. Л.“ № 1, стопанисван от „. Е. както и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни“.
В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че П. конкретното му определяне от административния орган, са взети предвид начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние, степента на неговата обществена опасност в конкретния случай, обстоятелството, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея и с начина на организация на същата. Посочено е, че продължителността на срока е съобразена и с местонахождението и вида на търговския обект – гостилница, както и със значителния поток от клиенти и вида на предлаганите стоки – напитки, обедно меню и меню по избор, както и със стойността на извършената покупка – обстоятелства, определящи високата степен на обществена опасност на деянието. Посочени са и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ, а именно - да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, преустановяване на лошата практика в процесния търговски обект и даване на възможност на данъчнозадълженото лице в посочения срок да създаде нормална организация на работа с оглед реалното отчитане на търговския оборот от дейността. Посочено е, че целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към Н., а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. Формиран е и извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите данъци.
Оспорената заповед е връчена на дружеството-жалбоподател на 12.12.2019 г. /разписка на л. 12 от делото/, а жалбата срещу нея е подадена на 18.12.2019 г.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ, следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите /на л. 25 от делото/.
Не се констатират допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта, издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито в конкретния случай са налице в процесната заповед.
В случая са налице и материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ. Неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение. Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се извършва в съответствие с характера й, във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС, мярката „запечатване на търговски обект“ има превантивно действие, а именно - да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност, трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснована констатация, че нарушителят може да извърши следващо, друго административно нарушение. В тази насока, разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвижда в административния акт да се съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според изискването на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Както бе посочено по-горе, в мотивите на оспорената заповед е отразено, че срокът на наложената ПАМ – 14 дни, е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, като П. определяне на срока на ПАМ е съобразен и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС е императивна и предвижда, че ПАМ „запечатване на обект за срок до тридесет дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба /фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект Ч. издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба /ал. 4, т. 1 на чл. 118/ от закона е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /Наредбата/. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект Ч. издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва Ч. внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен Ч. доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или Ч. пощенски паричен превод, извършен Ч. лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съответно, изключенията от това правило са визирани в разпоредбите на чл. 4, т. 1 - т. 10 и чл. 5 от Наредбата, като в настоящия случай не се твърди и не се установява от данните по делото, да е налице някоя от хипотезите, визирани в посочените норми.
Следователно, в случая извършването на описаното административно нарушение, е безспорно установено от събраните по делото доказателства. Като е извършило продажба на клиент на 2 /два/ броя напитки /кока-кола/ и 2 бр. порции от обедно меню на обща стойност 11.10 лева, в процесния търговски обект, без да е издаден фискален бон от регистрираното в обекта ФУ модел „DAISY Compact M 02“ с ИН на ФУ DY 443405 и ИН на ФП 36601441, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата, оспорващото дружество е извършило вмененото му административно нарушение по чл. 3, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Това следва да бъде прието като проявен юридически факт. Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая нормативно установеният ред за издаване на документ П. извършената продажба, е нарушен от оспорващия, като в оспорената заповед са изложени достатъчно ясни и подробни мотиви, относно възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната ПАМ. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оспорената заповед е постановено запечатването на процесния обект и забраната на достъпа до него, да е с продължителност от 14 дни, П. предвиден в закона максимален срок до 30 дни. Във връзка с размера на срока, са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. П. упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа П. условията на оперативна самостоятелност, поради което на С. контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни, е в рамките на законоустановения срок, като в оспорения акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствието му с целта на закона. Безспорно налагането на ПАМ е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай, трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. В конкретния случай, обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ, преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, имат за цел установяване на стриктен контрол върху извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски обекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения данък от една страна, и дисциплиниране на търговците П. извършването на продажби на дребно, от друга страна. Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи, като от друга страна, с оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, местоположението на търговския обект, капацитета на търговския обект, съдът преценява конкретната мярка като пропорционална и напълно адекватна спрямо извършеното нарушение. В тази насока е и трайната практика на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси – напр. Решение № 15002/05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2018 г., I-во отд., Решение № 13957/14.11. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2018 г., VІІІ- мо отд. и др.
Що се отнася до основната защитна теза на оспорващия досежно обстоятелството, че поради възникнал проблем в деня на проверката, фискалното устройство не е функционирало поради проблем в софтуера за управление на продажбите в търговския обект, съдът намира тези доводи за изцяло неоснователни, по следните съображения:
Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в случаите на нефункциониране на фискалното устройство поради временна неработоспособност на софтуера за управление на продажбите в търговския обект, до отстраняване на повредата; времето, през което софтуерът е неизправен, се удостоверява от лицето по чл. 3 и лицето, поддържащо софтуера. Настоящият С. състав намира, че в конкретния случай действително е била налице техническа причина, препятстваща издаването на касов бон за извършеното плащане /факт, за който не се спори между страните/, но е следвало да бъде издадена касова бележка от кочан, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 1, т. 6 от Наредбата, в която разпоредба изрично е предвидено, че продажбите се документират с касови бележки от кочан в случаите на нефункциониране на фискалното устройство поради временна неработоспособност на софтуера за управление на продажбите в търговския обект, до отстраняване на повредата. Ето защо, след като в случая за извършеното плащане, не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че наведените доводи от оспорващия досежно обстоятелството, че е налице маловажен случай, че други нарушения не са констатирани, че липсва причинена значителна щета за бюджета, са неоснователни. Законодателят е предвидил, че такава ПАМ следва да бъде наложена във всички случаи П. установяване на нарушения от вида на процесното, респ. наведените доводи са ирелевантни и не биха могли да бъдат взети предвид.
Ето защо, всички изложени доводи в жалбата в тази насока доводи, са неоснователни и не могат да бъдат споделени.
Предвид изложеното, настоящият С. състав счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските: Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено от процесуалния представител на ответника и предвид изхода от спора, се явява основателно, поради което следва да бъде уважено. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева съгласно правилата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Г. Х., област Б., ул. „. О. № 44, представляван от управителя Г. А. К., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С207-0404633/09.12.2019 г. на Началника на О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ “запечатване на търговски обект – Гостилница „П. майстора“, находящ се в Г. Х., област Б., ул. „В. Л.“ № 1, стопанисван от „. ЕООД“, както и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни“.

ОСЪЖДА „. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Г. Х., област Б., ул. „. О. № 44, представляван от управителя Г. А. К., да заплати на Националната агенция по приходите /Н./ - Г. С. бул. “Княз Александър Дондуков“ № 52, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.