и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „А. Т.“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, представлявано от управителя В. Г., против Решение № 44/15.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 572/2022 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 42-0001704/23.06.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – [населено място].
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че при постановяване на решението си районният съд не е взел предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, не е анализирал събраните по делото доказателства, поради което изводите му за доказаност и съставомерност на деянието са необосновани. Оспорват се и изводите на районния съд за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че в разрез с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, имуществената отговорност на дружеството е ангажирана за извършването на няколко отделни нарушения, за които административнонаказващият орган е наложил едно административно наказание. Сочи се, че в случая е налице неяснота и непълнота в описанието на нарушението от фактическа страна. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Касационната жалба се поддържа с представено по делото писмено становище от процесуалния му представител.
Ответникът по касационната жалба – Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.
Административен съд – Благоевград намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление № 42-0001704/23.06.2022 г. на Директора РД „АА“ - София, с което на “А. Т.“ ООД, за нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева. За да постанови решението си, районният съд е приел за установено, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, е извършено и безспорно доказано. Приел е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на имуществената отговорност на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и правилно е приложена санкционната норма. Обосновал е извод и за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд въз основа на събраните по надлежния ред доказателства. Изводите му за безспорна доказаност и съставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството са в съответствие със събраните по делото доказателства и закона.
Имуществената отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършената на 03.05.2022 г. комплексна проверка на територията на предприятието, превозвачът „А. Т.“ ООД не е представил документите, свързани с превозите на товари, извършени в периода от 03.05.2021 г. до 01.02.2022 г., изискани с Известие с рег. № 80-00-56-75/23.02.2022 г., а именно: CMR, записи от монтирания тахограф на МПС с рег. № [рег. номер], вписано в лиценза и от картата на водача, който го управлява, дневник за инструктаж по Регламент № 561/2006 г. и Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент и Съвета и копие от документите на водача, управлявал МПС. Въз основа на правилно установените факти, районният съд е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи относно наличието на деяние, съставляващо административно нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, за което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 97, ал. 1, пр. последно от ЗАвП. Нарушението е формално и със самото непредставяне на документите, изискани с Известие с рег. № 80-00-56-75/23.02.2022 г. при извършване на проверка и поискването им от контролните органи е осъществен състава на посочената по-горе правна норма. Периодът, за който са били поискани документите, посочени в Известие с рег. № 80-00-56-75/23.02.2022 г. е от 01.03.2021 г. до 01.02.2022 г., като санкционираният е в неговите рамки – от 03.05.2021 г. до 01.02.2022 г. Възражението на упълномощения представител на дружеството в акта, че „информацията е налична, но не се чете поради технически проблем“, е само твърдение, още повече, че невъзможността информацията да бъде разчетена е също неизпълнение на задължението по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Мотивите на районния съд в същия смисъл са правилни и се споделят изцяло. Административното нарушение е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, като в административната фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. При съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗАвП. В тази връзка доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения от страна на административнонаказващия орган – на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН, се явяват неоснователни. Това е така, тъй като АУАН № 322964/03.05.2022 г., с който е образувано съответното административнонаказателно производство, съдържа описание на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено и законната разпоредба, която е била нарушена, а горепосоченото НП съдържа също описание на нарушението; датата и мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено; доказателствата, които го потвърждават и законната разпоредба. По отношение на тези обстоятелства е налице единство между съдържането на АУАН и на наказателното постановление.
Неоснователно е и поддържаното с касационната жалба възражение за неправилно приложение на санкционната норма на чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАвП, съответно за приложение на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Непредставянето за проверка от контролните органи на документи, свързани с превозната дейност на превозвача, осъществява състав на административно нарушение по чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАвП, а разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП е обща санкционна норма за нарушения на ЗАвП и на подзаконовите актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията на превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, поради което същата е неприложима в конкретния случай.
Настоящият състав на касационната инстанция намира за неоснователни и наведените доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, доколкото възведеното обвинение, макар и да се отнася за непредставяне на различни документи, е за нарушение, осъществено чрез едно изпълнително деяние, реализирано под формата на бездействие.
Неоснователно е и възражението, че в Известие с рег. № 80-00-56-75/23.02.2022 г. не е посочен срок за представяне на документите, нито е определена датата на проверката. В представената към административната преписка Заповед № РД-12-1512/29.04.2022 г. на Директора на РД „АА“ – София (на л. 15 от първоинстанционното дело), е посочен периода на проверката – 01.03.2021 г. до 01.02.2022 г., нейния обхват, вид, място, контролният екип, който ще я извърши, както и продължителността й – от 29.04.2022 г. до 04.05.2022 г. В случая, проверката е извършена на 03.05.2022 г., т.е. в рамките на определения за това период. Известието, с което са изискани документите, е връчено на М. П. – упълномощено лице съгласно представеното на л.13 от първоинстанционното дело нотариално заверено пълномощно, на 30.03.2022 г., като считано от тази дата дружеството е било наясно, че ще му бъде извършена проверка и какви документи следва да представи. Действително, в известието е посочено, че комплексната проверка ще се извърши в седем дневен срок от получаването му, но това по никакъв начин не е опорочило производството, нито е довело до накърняване на правото на защита на дружеството, което е разполагало с възможността за времето от 30.03.2022 г. до 03.05.2022 г. да се снабди с поисканите с известието документи и съответно да ги представи при поискване на контролните органи, което в случая не е сторено. Иреалевантни за отговорността на дружеството са и причините, поради които същото не е представило документите, още повече, че касаторът не ангажира доказателства за наличието на какъвто и да било „технически проблем“, възпрепятстващ изпълнението на нормативно установеното задължение за представяне на превозните документи при поискване от контролните органи.
Правилно районният съд е приел за неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай, не се установяват фактически обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, за които законодателят е предвидил и съответната санкция, както и с оглед целите, за които са въведени изискванията към превозвачите по ЗАвП.
Районният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касационния жалбоподател доводи и възражения. Като последна инстанция по фактите, Районен съд – Петрич е положил усилия да попълни преписката с доказателствения материал, който да му позволи да установи по несъмнен и категоричен начин всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 102 от НПК, поради което наведените с касационната жалба възражения за противното, са неоснователни.
Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода от спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/15.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 572/2022 г. по описа на Районен съд – Петрич.
Решението е окончателно.
 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Димитър Узунов
		/п/ Георги Иванов
	Вярно с оригинала! КТ