и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „.5“ Е. със седалище и адрес на управление:гр.Б., ул.“. №*. .*, представлявано от управителя С. Б. Г. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 333-ФК/16.09.2019г., издадена от Началник на О. „. дейности" –В. в Главна дирекция „. К. П. ЦУ на Н..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречието й с материалния закон. Твърди се, че административния акт е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства. Твърди се, че не е издаден фискален бон поради технически причини. Иска се отмяната на оспорената заповед, алтернативно да бъде изменена в частта на срока на запечатване на търговския обект.
Ответникът - Началник О. „. дейности" –В. в Главна дирекция „. К. П. ЦУ на Н., в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:
П. извършена на 15.09.2019 г. от служители на Н. проверка в търговски обект – детски парти клуб, находящ се в гр.Р., ул.“М.“ №***, стопанисван от дружеството-жалбоподател е извършена контролна покупка на –заявка за детски рожден ден за дата 25.09.2019г. на стойност 30лв., заплатена в брой за което от дружеството не е издадена фискална касова бележка от наличното, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с изградена дистационна връзка с Н.. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка № 0388126 (л.28) и е разпечатан дневен финансов отчет и КЛЕН (л.48). Съставен е и опис на парите в касата.
Въз основа на горните констатации, с оспорената Заповед 333-ФК/16.09.2019г., на Началник на О. „. дейности" –В. в Главна дирекция „. К. П. ЦУ на Н. на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС на дружеството-оспорващ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “запечатване на търговски обект- детски парти клуб, находящ се в гр.Р., ул.“М.“ №***, стопанисван от дружеството-жалбоподател и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на адресата й на 25.09.2019г. и е обжалвана до АС-Б. на 26.09.2019г.
П. гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и чл. 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.186, ал.4 от ЗДДС орган по приходите - Н. на О. „. дейности" –В. в Главна дирекция „. К. П. ЦУ на Н., определен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. (л.44), в писмена форма, поради което е валиден.
В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, от страна на Елмида-5“ ЕООД за което е съставен Протокол за извършена проверка № № 0388126 /15.09.2019 год., на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В съдебното производство протоколът не беше оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).
В случая установената покупка- заявка за детски рожден ден за дата 25.09.2019г. на стойност 30лв в проверения търговски обект, не е издаден фискална касова бележка от фискалното устройство е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен П. условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и е годно доказателствено средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Обективираните в същия констатации, впрочем не се опровергават и от събраните в производството доказателства.
Като причини за извършеното нарушение жалбоподателя твърди, наличието на технически проблем във фискалното устройство, който впоследствие е отстранен. Жалбоподателя не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си , въпреки дадените от съда указания /л.54/. Обстоятелството, че след проверката е извършено „сторно“ във връзка с извършената контролна покупка за дата на 12.09.2019г. на стойност 30лв. не санира допуснатото нарушение.
В заповедта за налагане на ПАМ са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е, че е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговските обекти, за което нарушение се налага ПАМ. Дружеството не е издало фискална касова бележка, поради което е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и е издадена процесната заповед. Не липсват и доказателства за извършеното нарушение. В заповедта се съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 14-дневен – продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на организиране на отчетността и продължителността на извършване на търговска дейност на дружеството.
П. това положение, съдът намира че са налице предвидените от закона правни основания за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Възражението на оспорващия в обратния смисъл, както и твърденията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК са неоснователни. Налагайки ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС органът по приходите действа П. обвързана компетентност. Т.е. П. наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 от ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а чл. 187 от ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложената имуществена санкция за същото нарушение. В случая, П. безспорно установеното неиздаване на касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство, е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на ПАМ "запечатване на обект".
Единствената преценка, с която органът по приходите разполага е по отношение продължителността на срока на налагане на мярката. Според съда срокът е съобразен с установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране нарушителя за спазване на установения правов ред. В мотивите на обжалваната заповед са изложени правни и фактически съображения за конкретния размер на срока на действие на ПАМ, П. положение, че 14 дни е около средния размер на предвидения в закона максимален срок за действие на мярката. Видно от съдебната практика, този срок обичайно се определя за ПАМ като процесната. Въпреки това, съдът като споделя изложените от органа съображения, относими към целта на ПАМ като процесната – да преустанови извършването на нарушението на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, както и да се даде възможност на лицето да приведе дейността си в съответствие с изискванията на закона, същевременно мярката способства и да се предотврати избягването на данъчно облагане чрез препятстване на контрола на Н. върху продажбите.
Следва да се посочи, принудителна административна мярка е наложена с превантивна цел. Последното е ясно посочено в мотивите на обжалваната заповед относно това, че целта на ПАМ, е да се постигне промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният съответно недопускане до ново отклонение от данъчното облагане. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването на административни нарушения. Уредената ПАМ със специалния закон - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - "запечатване на обект" е с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си и съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. По тези съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона.
С оглед на изложеното съдът намира обжалвания акт за законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
П. този изход на делото и в съответствие с правилата на чл.143 от АПК на оспорващия следва да се възложат сторените от ответника разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „.5“ Е. със седалище и адрес на управление:гр.Б., ул.“. №*. .*, представлявано от управителя С. Б. Г. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 333-ФК/16.09.2019г., издадена от Началник на О. „. дейности" –В. в Главна дирекция „. К. П. ЦУ на Н..
ОСЪЖДА „.5“ Е. със седалище и адрес на управление:гр.Б., ул.“. №*. .*, представлявано от управителя С. Б. Г. да заплати на Централно управление на Национална агенция по приходите гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК