и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Б. Д. Л. с адрес: гр. К., ул. “Х. Д.“ № 50, . 3, А. 12, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1139-000025/04.02.2023 г., издадена от Р. Г. Б.– Н. С. К. ОД на М. – К., С. “. П. - К., с която на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № 285123982 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е издадена при наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че в оспорената заповед е посочено, че същата е антидатирана, като издадена на 04.02.2023 г., а К. момента на отнемане на свидетелството за управление на МПС и сваляне на регистрационните номера на лекия автомобил не е била издадена мотивирана писмена заповед. Излага доводи, че при проверката при съставяне на АУАН не е описано, че в хода на проверката е искал да представи медицински документи за здравословното си състояние, тъй като приема лекарства, поради счупване на крак и скъсана колянна връзка, съдържащи кодеин и алкохол, като не му е била дадена възможност от служителите на М. да ангажира доказателства в тази насока. На следващо място сочи, че отказът на Л. да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, е направен в 23:35 часа на 03.02.2023 г., т.е. на него не му е било предоставено необходимото време да даде кръвна проба за медицинско изследване до издаването на заповедта – 04.02.2023 г. и по този начин е нарушена Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която е следвало да му бъде предоставено време от 45 минути, в което да има възможност да даде кръв за кръвно изследване. Иска се отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът - Началникът на С. “. П. К. ОД на М. – К., редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозирана по делото писмена молба, (л. 25 от делото) оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, евентуално претендирани от оспорващия при съответния изход от спора.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2023 г., К. З. Д. на Д. „мл. автоконтрольор“ при ОД на М. – К., съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA, № 864545 /на л. 10 от адм. дело № 61/2023 г. по описа на Административен съд – К./ срещу оспорващия Б. Л. за това, че на същата дата, в 23:15 часа, в гр. К., на ул. „Б.“ срещу бл. 95 в посока от ул. Е.“ К. ул. „О.“, като водач на собствения си лек автомобил марка/модел „Х. ЦР В“ с рег. № *, при неколкократни покани да бъде изпробван за установяване на употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARPL-0261, същият категорично отказал, както и отказал да получи издадения му Талон за медицинско изследване № 139423. Актосъставителят е приел, че с деянието си оспорващият е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
На Л. бил издаден и Талон за медицинско изследване с № 139423 /на л. 11 от делото от адм. дело № 59/2023 г. по описа на Административен съд – К./, като оспорващият отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване. В талона е отбелязано, че отказът да бъде изпробван с техническо средство е от 23:35 часа, а талонът е връчен на 04.02.2023 г. в 00:20 часа. От друга страна, оспорващият е уведомен, че следва да се яви за кръвна проба в МБАЛ – К. в срок до 40 минути от връчването на талона, т.е. в случая до 01.00 часа на 04.02.2023 г. Като регистрационен номер на управлявания от Л. лек автомобил, в талона е посочен КН 0057 АК. На оспорващия е връчена и призовка да се яви на 06.02.2023 г. в С. “. П. при ОД на М. – К. /на л. 12 от делото/, която Л. е отказал да получи.
Въз основа на констатираното, Началникът на С. “. П. при ОД на М. – К., издал атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1139-000025/04.02.2023 г. /на л. 8 от адм. дело № 59/2023 г. по описа на Административен съд – К./, с която на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на оспорващия била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № 285123982 до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца“.
Заповедта е връчена на адресата й на 08.02.2023 г., видно от отбелязването върху същата и е обжалвана пред съда на 20.02.2023 г.
По делото са представени доказателства относно здравословното състояние на оспорващия и приеманите от него лекарства. Разпитани са доведени от него двама свидетели, които са депозирали показания относно процесната проверка.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред съда административен акт и от надлежна страна – адресат на същия, за която е налице правен интерес от обжалването му.
Разгледана по същество, същата е и основателна, по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от Началника на С. “. П. при ОД на М. – К.. Съгласно т. 1.2 от приложената по делото Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. на Директора на ОД на М. – К. /на л.13/, посочена като овластяваща издателя на оспорената ЗППАМ, на началниците на С. “. П. са делегирани правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1а, б. „б“ от ЗДвП. От изложеното следва, че К. момента на издаване на заповедта, издателят й е разполагал с материална компетентност за налагане на процесната принудителна административна мярка.
Наред с горното, процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактическите и правните основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на административното нарушение, по повод на което е приложена ПАМ и обстоятелствата, при които е било извършено същото. Коректно е посочена правната му квалификация, а именно - чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000.00 лева.
Заповедта, обаче, е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, а именно:
На първо място, налице е несъответствие между регистрационния номер на управлявания от Л. автомобил, посочен в обстоятелствената част на АУАН /при описанието на иззетите регистрационни табели/ е посочен рег. № ***, който е различен от номера на управлявания от Л. лек автомобил - КН 0057 КА. Такова несъответствие е налице също и в талона за медицинско изследване - л. 39 от делото.
На второ място, актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, видно от отразеното в него, че последният има възражения, като според събраните по делото доказателства, включително и изслушаните по делото свидетелски показания на св. С., актът е съставен и регистрационните номера на автомобила са свалени и иззети, заедно с издаването на талона за медицинско изследване и призовката, т.е. жалбоподателят не е имал достатъчно време да извърши медицинското изследване. Фактът, че е отказал да получи талона за изследването, не е определящ в случая, доколкото подписването и получаването на екземпляр от ТМИ беспорно е самостоятелно право на водача, различно от правото му да се яви в определения срок от контролните органи в съответното лечебно заведение и да даде кръв за анализ, т.е. от правото му да изпълни предписанието или да не го изпълни.
На следващо място, служителят, изготвил като контролен орган талона за медицинско изследване /ТМИ/ - В. С., е участвал и в друго качество при проверката – като свидетел на отказа на Л. да му бъде връчена призовката за явяване в С. “. П., /л.40/ което в случая е недопустимо.
Посочените по-горе нарушения на административно-процесуалните правила, съдът намира за съществени, което води до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Т.е. в случая не е необходимо съдът да изследва съответствието на акта с материалния закон и с целта на закона.
С оглед изложеното, атакуваният индивидуален административен акт се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1139-000025/04.02.2023 г., издадена от Р. Г. Б.– Н. С. К. ОД на М. – К., С. “. П. - К., с която на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, на Б. Д. Л. с адрес: гр. К., ул. “Х. Д.“ № 50, . 3, А. 12, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № 285123982 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Тодор Тодоров

Вярно с оригинала!
С.В.