и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството пред Административен съд – Б. е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано по жалба депозирана от В. Д. Д., ЕГН *, с А. гр. Б., ул. “. М. № 8, вх. А, . 6, ап. 17 Ч. процесуалния представител по пълномощие А. Р. К. с адрес на кантората: гр. Б., ул. „д-р Х. Т. № 36, . 1 против Отказ за издаване на разрешение за придобиване Ч. закупуване на един брой късо нарезно оръжие и боеприпаси за него, рег. № 1899-р-13200/24.07.2020 год. издадено от Н. на 01 РУ – Б. П. ОД на М. – Б..
Позовавайки се на посочените в жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени Отказ за издаване на разрешение за придобиване Ч. закупуване на един брой късо нарезно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана на лицето, с рег. № 1899-р-13200/24.07.2020 год. издадено от Н. на 01 РУ – Б. П. ОД на М. – Б..
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Началникът на І-ро РУ – Б. П. ОД на М. – Б., въпреки редовното и своевременно призоваване, не се явява в насроченото открито съдебно заседание. Не изразява становище по основателността на жалбата.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало пред органа във връзка със заявление, вх. № УРИ 189900-2932/ 23.06.2020 год. /л. 12 от делото/ на жалбоподателя В. Д., с което е поискал от Н. на 01-во РУ – Б. към ОД на М. – Б. да му издаде разрешение за закупуване на един брой късоцевно нарезно огнестрелно оръжие. В заявлението като основателна причина за издаване на разрешението е посочено: "за самоотбрана като физическо лице". Представени са задължителните приложения, както следва: служебна бележка издадена от „ЦПЗ – Б.“ ЕООД; удостоверение за завършен курс по безопасно боравене с огнестрелно оръжие; диплом за завършено средно специално образование; удостоверение издадено от ОП – Б. и свидетелство за съдимост. Към административната преписка е приложен протокол, рег. № УРИ 13060/ 23.07.2020 год. по описа на 01 РУ – Б. П. ОД на М.- Б., удостоверяващ проведена на 22.07.2020 год. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, беседа от Н. на РУ с жалбоподателя. В протокола е отразено, че Д. е споделил като необходимост от оръжието самоотбрана, с оглед и на което желае да го закупи като физически лице. Аргументи в подкрепа на основателността на посочената от него причина не се сочат.
По повод на заявлението е изготвена докладна записка от младши полицейски инспектор П., рег. № 1899р-1320/24.07.2020 год., съдържаща характеристични данни за заявителя. В докладната записка адресирана до Н. на 01 РУ – Б. П. ОД на М. - Б., е обективирано и предложение да не бъде издавано разрешение за придобиване Ч. закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
След запознаване с административна преписка началникът на 01-во РУ – Б. П. ОД на М. – Б. е издал на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ отказ, рег. № 1899р-13200/24.07.2020 год. за издаване на разрешение за придобиване Ч. закупуване на един брой късо нарезно оръжие и боеприпаси за него. Отказът е мотивиран с констатацията, че заявителят не е посочил основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ. Отказът е връчен на В. Д. на 29.07.2020 год., а подадената до съда Ч. административния орган жалба е приета на 10.08.2020 год.
П. така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена пред родово и местно компетентния съд от лице, което като адресат на акта разполага с правен интерес от оспорването му. Спазен е срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
П. извършената служебна проверка на валидността на оспореният отказ съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 83, ал. 5, предл. трето от ЗОБВВПИ, а именно началникът на 01-во РУ – Б. П. ОД на М. – гр. Б..
С жалбата не са релевирани доводи за нарушаване на формата на адм. акт – съдът намира за спазена изискваната от закона писмена форма, тъй като отказът съдържа необходимите за издаването му мотиви. В адм. акт коректно е цитирана относимата към казуса разпоредба на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, касаеща заявлението за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Също така според настоящия съдебен състав правилно и законосъобразно административния орган се е позовал като правно основание за постановения отказ на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, като ясно са изложени относимите към нея факти.
Оспореният отказ е обоснован с правното основание на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, а именно: отсъствието на основателна причина, поради недоказана необходимост от самоотбрана. Разрешението за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси по своята правна същност е позитивен административен акт, който органът издава П. кумулативното наличие на всички установени в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материално-правните изисквания П. наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаването на разрешение, включително такова за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие, какъвто е процесният случай. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и такива свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Освен материално-правните изисквания за издаване на разрешение, законодателят с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаването на разрешението е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него - както вече бе посочено, приложима в това отношение е разпоредбата на чл. 87 от ЗОБВВПИ. В този смисъл, в закона изчерпателно са разписани както материалните предпоставки необходими за издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, така и документите които заявителят трябва да представи за да може органът да извърши своята преценка. В настоящият случай, като причина за постановяване на отказа не се сочи отсъствието на някои от задължителните документи – прието е, че заявлението на Д. е придружено с изискуемите документи.
Съобразявайки, че притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото, законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от посочените по-горе предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В тази връзка, издаването на разрешения по реда на този закон органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона за съхранение и носене на огнестрелно оръжие.
В настоящия казус не се твърди, а и в оспорения административен акт липсват мотиви досежно отсъствието на която и да е от предвидените в закона материални предпоставки свързани с личността на заявителя. Изложените от ответника мотиви в акта се свеждат до липсата на основателна причина, която по несъмнен начин да налага издаването на разрешение за придобиване Ч. подновяване на разрешението за съхранение и носене на оръжие. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 4 от Закона, обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 не подлежат на служебна проверка от органа, т. е. доказателствената тежест за тяхното установяване е на заявителя. Доказателства относно съществуването на факти за необходимост от самоотбрана не са били представяни от заявителя в хода на адм. производство. Такива не се ангажират и в съдебното производство. П. така недоказаното от жалбоподателя наличие на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съдът намира, че органът е постановил своя отказ П. правилно приложение на материалния закон.
Така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
П. този изход на съдебния спор, сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка. Поради липса на искане за присъждане на съдебни разноски от страна на ответника, съдът не дължи служебно произнасяне.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В. Д. Д., ЕГН *, с А. гр. Б., ул. “. М. № 8, вх. А, . 6, ап. 17 предявена Ч. процесуалния представител по пълномощие А. Р. К. с адрес на кантората: гр. Б., ул. „д-р Х. Т. № 36, . 1 против Отказ за издаване на разрешение за придобиване Ч. закупуване на един брой късо нарезно оръжие и боеприпаси за него, рег. № 1899-р-13200/24.07.2020 год. издадено от Н. на 01 РУ – Б. П. ОД на М. – Б..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд на Република България.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.