и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на М. П. Т., Д. И. П. и С. К. П. и тримата със съдебен адрес: гр. Б., ул. “...” № ..., ет. ... – адв. И. И., против Определение № 3300/31.05.2016 год., постановено по адм. дело № 4/2016 год. по описа на Районен съд – Р., и е с правно основание чл. 229 и сл. от АПК.
Сочи се в частната жалба, че определението е недопустимо, неоснователно и незаконосъобразно. Жалбата подадена до Административен съд – Б. е на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, като е поискано обявяване на нищожност на Решение № 01.1/25.11.1995 год. на ОС „ЗГ” – Р., от което наследниците на Д. В. черпят правата си. Твърди, че неправилно АС е приел, че производството е по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, защото подателите й са трети лица. Твърди, че подсъден да разгледа жалбата на доверителите й е Административен съд – Б. и иска да се образува административно производство пред Административен съд – Б., който да разгледа жалбата. Твърди, че тази неправилна квалификация на иска е довела до приемането от Районен съд – Р., че те, като трети лица, не са активно легитимирани да обжалват решението на ОС „ЗГ” – Р.. Твърди още, че правният интерес от искането за прогласяване нищожността на акта, съгласно т.р. № 3/2013 год. по тълк. дело № 1/2012 год., се преценява към момента на предявяване на жалбата. В настоящия случай интересът произтича от това, че с това решение са накърнени правата на собственост, тъй като в развилото се съдебно производство по чл. 124 от ГПК съдът е приел за установено, че наследниците на Д. В. са собственици на имота, като е игнорирал М. Т. като собственик, като се е позовал на решението на ОС „ЗГ” – Р.. Оттук произтича правният им интерес от искането за прогласяване на нищожност на това решение и на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК да искат отмяна на влязлото в сила решение по чл. 124 ГПК. Иска се отмяна на определението на Районен съд – Р. и решаване на спора по същество или връщане на делото със задължителни указания на Районен съд – Р..
По делото не са представени нови доказателства.
Съдът, въз основа на събраните доказателства в първата инстанция и наведените доводи в частната жалба, намира за установено следното от фактическа страна:
С жалба, адресирана до Административен съд – Б., жалбоподателите са поискали съдът да прогласи нищожността на Решение № 01.1/25.11.1995 год. на ОС „ЗГ” – Р.. В жалбата са изложили и мотиви.
Делото е разпределено на съдия М., която с Определение № 553/13.04.2016 год. е прекратила производството по образуваното адм. дело № 205/2016 год. и е изпратила делото по подсъдност на Районен съд – Р., като е приела, че правното основание на искането е по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и делото е подсъдно на Районен съд – Р..
Районен съд – Р. е разгледал жалбата и с определение, постановено по адм. дело № 4/2016 год. по описа на Районен съд – Р., е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателите не са от кръга на наследниците на Д. В., в полза на които е постановено решението на ОС „ЗГ” – Р.. Направил е извод, че те не са страна в развилото се производство между ОС „ЗГ” и наследниците на Д. В.. В производството по издаване на решение на ОС „ЗГ” участват само заявителят и ОС „ЗГ”. В това производство не участват трети лица, а жалбоподателите са трети лица. ЗСПЗЗ не съдържа разпоредби, които да дават възможност на трети лица да обжалват решенията. Това се отнася и за искането за прогласяване на нищожност на решенията на поземлените комисии.
Настоящият състав намира така подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок и от страни, за които оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбата, с която жалбоподателите са искали прогласяването на нищожността на решение на ОС „ЗГ” – Р., е подсъдна на Районен съд – Р.. С тази жалба се иска прогласяване на нищожност на решение на ОС „ЗГ”, което е административен акт, постановен по реда на ЗСПЗЗ. С влизането в сила на § 19 от ПЗР на ЗИДАПК, публикуван в ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 год., индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Обжалва се решение на ОС „ЗГ”, което е индивидуален административен акт, издаден по реда на ЗСПЗЗ. В случая правното основание на искането, направено в жалбата, е чл. 149, ал. 5 АПК, вр. с чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Оспорването на административните актове за обявяване на тяхната нищожност е без ограничение във времето. Оспорване на решенията на ОС „З.”, които са индивидуални административни актове е особено производство и е уредено в специалния закон - ЗСПЗЗ. В ЗСПЗЗ не е уредена възможност за прогласяване на нищожност на тези решения, както и основания за това и следва да намерят приложение нормите на АПК за оспорване на административните актове. Активно легитимирани да подадат жалба срещу решение на ОС „З.” е всеки заинтересован – т.е. заявителят и всеки един от наследниците, в чиято полза е подадено заявлението, а всяко трето лице, претендиращо права върху имота, не е легитимирано да иска прогласяване на постановеното решение от административния орган за нищожно, доколкото между него и лицето, в чиято полза е възстановен имотът, възниква спор за материално право, който спор следва да бъде решен по общия исков ред, а не чрез оспорване на решението на ОС „З.”. По делото безспорно е установено, че жалбоподателите са водили спор по чл. 124 ГПК за установяване правото на собственост. Именно в това производството е следвало да искат по реда на косвения съдебен контрол прогласяване на нищожността на оспореното решение.
В конкретния случай не може да се обоснове и наличието на правен интерес. И при искане за прогласяване на нищожност на индивидуални административни актове следва да е налице правен интерес, който обуславя и активната правна легитимация на субекта да направи съдебно оспорване. В случая правният интерес не може да се обоснове с евентуално бъдещо завеждане на дело за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 3 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна.
Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3300/31.05.2016 год., постановено по адм. дело № 4/2016 год. по описа на Районен съд – Р..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Вълкадинова

/п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
В.А.