и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Д.-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „. 1. Е. с ЕИК **********, представлявано от управителя И. А. А., със седалище и адрес на управление: гр.Б., У."Л. К." №** против Ревизионен акт (РА) № Р-*3309-091-001/22.04.2020 год., потвърден изцяло с Решение № 1124/17.07.2020 год. на Д. на Д. „. и Д.-О. П. (Д“ОДОП“) гр.С. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП).
В жалбата се навеждат доводи, че РА е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че органите са тълкували факти и обстоятелства по начин, който противоречи на правната логика, което е довело до незаконосъобразно определяне на публични задължения за данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/. Оспорва се изводът на органа, че няма реална ВОД. Иска се отмяна на РА.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира сторените по делото разноски по представен списък
Ответникът – Директорът на Д. „. и Д.-О. практика”, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с доводи за законосъобразност на оспорения РА.
Административен съд – Б., като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
С Решение №819 от 13.05.2019г. на Д. на Д"ОДОП" гр.С. е отменен PA №Р-*2170-091-001 /12.02.2019 г., издаден от Х. Б. М., на длъжност началник сектор „Ревизии" при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията, и Ц. Г. Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, с който по отношение на „. 1. ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2018 г. до м. 03.2018 г. и преписката е върната за извършване на повторна ревизия /л.384-391/.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-*3309-020-001 от 23.05.2019г./л.34/, връчена на 30.05.2019г., изменена със ЗИЗВР №Р-*3309-020-002 от 22.08.2019 г. /л.32/, издадени от Х. Б. М., на длъжност Началник сектор „Ревизии" при ТД на НАП С., оправомощен със Заповед №РД-01-818 от 10.05.2019 г. на Д. на ТД на НАП С. /л.26/ е възложено извършването на ревизия на „. 1. ЕООД за установяване на задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2018 г. до м. 03.2018 г.
Със Заповед №Р-*3309-023-001 от 25.09.2019г. /л.30/, издадена от Х. Б. М., на основание чл. 34. ал. 1. т. 2 от ДОПК производството по извършване на ревизия е спряно до 25.05.2020 г. с оглед открита административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на РБългария и РХърватия за установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията на жалбоподателя.
Със Заповед №Р-*3309-143-001 от 07.01.2020г. /л.28/, издадена от Х. Б. М., на основание чл. 35 от ДОПК производството по извършване на ревизия е възобновено, като е определен срок на ревизията след възобновяването - 12.02.2020 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-*3309-092-001 от 23.03.2020г. /л.37-58/, връчен електронно на задълженото лице на 23.03.2020 г. Срещу констатациите в РД по реда и в срока на чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено писмено възражение.
Ревизията е приключила с РА №Р-*3309-091-001 от 22.04.2020 г., издаден от Х. Б. М., на длъжност Началник сектор „Ревизии" в Д. "Контрол" при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията, и Й. Н. И., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. ръководител на ревизията. РА е връчен електронно на дружеството на 28.04.2020г.
Съгласно РА на „. 1. ЕООД са определени задължения за ДДС в размер на 2 715.68 лв., ведно с лихви за забава - 578.74 лв. при деклариран ДДС за възстановяване в общ размер на 67 854.70 лв. Формираните задължения с РА са вследствие на констатации на ревизиращия екип, че жалбоподателят неправилно е определил като вътреобщностни доставки /ВОД/ документирани продажби на стоки към Т. Т. J.., VAT HU*4. в размер на 329 893.71 лв. поради неизпълнение на критериите за признаване на ВОД. Органите по приходите са приели, че същите са с място на изпълнение на територията на страната и са начислили ДДС със ставка 20% върху сумата, посочена в тях в общ размер на 65 978.74 лв. Отказан е данъчен кредит по 8 фактури, издадени от „Г." Е. ЕИК ********* в общ размер на 4 591.64 лв. за м. 02.2018 г. и м. 03.2018 г.
При ревизията е установено, че „. 1. ЕООД е вписано в TP на 12.10.2017 г. с основен капитал 10.00 лв., чийто едноличен собственик е В. С. Д.. С договор за продажба на дялове в еднолично дружество с ограничена отговорност от 24.01.2018 г. той е продал всичките си дружествени дялове в „. 1. ЕООД на И. А. А.. Последният, в качеството на управител на „. 1. ЕООД е декларирал, че през ревизираните периоди дружеството е извършвало покупко-продажби на бутилирана газ за битови нужди, шоколадови изделия, кафе, органични разтворители и др., които са изнасяни за Хърватия. Представени са документи, удостоверяващи получени транспортни услуги чрез спедитора „Г." ЕООД. Установено е, че дружеството не е притежавало собствени недвижими имоти, не е представило доказателства за наети складови помещения и офиси, не е декларирало данни за наети лица на трудови договори и не е въвело в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет.
Извършени са насрещни проверки на „Б. С. Т. 2***" ЕООД с ЕИК *********, „Е. П. Т." ЕООД с ЕИК ********** и „Г. Л." ЕАД с С ЕИК ********** - превозвачи по спорните ВОД и складодържателя, от който са натоварени бутилките газ пропан бутан. Резултатите от проверките са обективирани в Протоколи за извършени насрещни проверки /ПИНП/ и описани в РД.
Изпратена е Молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Хърватия за установяване на факти и обстоятелства относно документираните ВОД към Т. Т. J.., по която е получен отговор на 16.12.2019 г.
С Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трето лице №Р-*3309-041-001/25.06.2019г. от М. М. Ц. - управител на хърватското дружество са изискани документи и обяснения, относими към определяне на данъчните задължения на „. 1. ЕООД за ревизираните периоди.
Извършен е преглед на оригинали на търговски и счетоводни документи на дружеството, за което е съставен Протокол №1590227/21.08.2019г. /л.285-286/.
С Протокол №Р-*3309-ППД-001/11.06.2019г. е приобщен като относимо доказателство PA №Р-*170-091-001/12.02.2019 г. от предходната ревизия на „. 1. ЕООД за определяне на задълженията за ДДС за периоди от м. 01.2018 г. до м. 03.2018 г., ведно с доказателствата.
При извършената ревизия е установено, че през процесните периоди дружеството е декларирало 9 ВОД към Т. Т. J.. Хърватия в размер на 329 893.71 лв., като предмет на доставките са бутилирана газ за битови нужди, сложен органичен разтворител, шоколадови изделия и кафе. Органичният разтворител, шоколадовите бонбони и кафето са купувани от „Е. П. Т." Е. а бутилираната газ за битови нужди е купувана от „П. М." ЕООД. Разтворителят е товарен в склад на доставчика, находящ се гр. Перник, Заводски строежи и насочен за експедиция - Thessaloniki. Greece, Mikras Asias 25. Pontou. Шоколадовите бонбони и кафето са товарени от склад на „Е. П. Т." ЕООД и насочени за експедиция за Хърватия. гр. Беловар.
Констатирано е, че дружеството е отразило движението на стоките - предмет на процесните ВОД в счетоводството си по сметка 304 Стоки, отчело е приходи от продажби на стоки по спорните ВОД, въз основа на които е отписало същите от сметка 304 Стоки. Съгласно оборотна ведомост към 31.03.2018 г. то има вземания от клиенти в размер на 329 893.71 лв., а именно във връзка с доставките към хърватското дружество. През ревизираните периоди не е извършено плащане от Т. Т. J.. Хърватия. Установено е, че ревизираното дружество е получило 2 плащания по процесиите фактури за ВОД в общ размер на 21 535.00 лв. /на 14.05.2018 г. по банковата му сметка е внесена сума в размер на 12 535.00 лв. от М. М. Ц. и на 16.05.2018 г. - в размер на 9 000.00 лв. от Л. М. М.. При повторната ревизия е установено, че през м. 05.2018 г. „. 1. ЕООД е издало 9 фактури към Т. Т. J.. на обща стойност 511 034.90 лв. Посочено е, че през м. 06.2018 г. ревизираното дружество е отразило в счетоводството си следните приходни касови ордери /ПКО/ за получени плащания в брой от хърватското дружество: ПКО №1/18.06.2018 г. в размер на 71 400.00 лв., ПКО №2/27.06.2018 г. - 44 413.00 лв. и ПКО №3/28.06.2018 г. - 24 450.00 лв., които не са представени. Направено е заключение, че извършените счетоводни записвания по изброените ПКО не са документално обосновани.
Във връзка с Искане №Р-*3309-041-001/25.06.2019г. /л.250-251/ М. М. Ц., в качеството на управител на Т. Т. J.., собственоръчно е декларирала, че няма представа за Т. Т. J.., посочила е, че е със средно техническо образование и е некомпетентна да управлява фирми, както и, че е вдовица, и се грижи за две момчета. Подробно е обяснила, че е злоупотребено с личните й данни, в резултат на което фигурира като управител и притежател на капитала на фирми, без нейно съгласие и без да има облаги от това. Заявява и че работи като камериерка за 600лв.
След проверка в базата данни на НАП е констатирано, че към момента на извършване на ревизията за М. М. Ц. е деклариран трудов договор от „П. Е. П. М." ЕАД с ЕИК ********** на длъжност „камериерка".
Формиран е извод, че посочените обстоятелства потвърждават, че не са налице плащания в брой по спорните ВОД от хърватското дружество към „. 1. ЕООД.
По отношение на превоза на стоките е установено, че по фактури №1 от 13.01.2018 г., №2 от 22.01.2018 г., №3 от 04.02.2018 г., №4 от 07.02.2018 г., №5 от 24.02.2018 г. и №6 от 28.02.2018 г. е за сметка на доставчика - „. 1. ЕООД. Констатирано е, че в ЧМР за превозвач е вписан „Б. С. Т. 2***" Е. като са посочени непълни адреси на товарене и разтоварване. Отбелязано е, че жалбоподателят е заявил, че стоките по фактура №4 от 07.02.2018 г. е следвало да бъдат разтоварени в Хърватия, гр. Беловар, а в международните товарителници е вписано място на разтоварване - Хърватия, гр. Загреб.
От извършена насрещна проверка на превозвача „Б. С. Т. 2***" Е. управителят Е. Б. Ц., е декларирал, че дейността на дружеството е международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, която се осъществява с наети превозни средства и недвижими имоти. Декларирал е, че не съхранява дигитални карти и тахошайби за спорните курсове, тъй като те не са представени от шофьорите, като е налице дигитална карта само за един курс, без обаче да е представил същата. Представени са счетоводни справки, оборотни ведомости и копия на фактури с получател „Г." Е. заявки за транспорт, пътни листа и ЧМР, договор за превоз на товари с „Г." ЕООД от 20.01.2017г., договори за наем на превозни средства, фактури за покупка на гориво в България и др. Констатирано е, че в част от пътните листа не са вписани точен час на излизане от гаража и прибиране на превозното средство, като данните за маршрут са нечетливи, а в част от ЧМР липсва подпис на превозвача. Установено е, че представените документи за покупка на гориво документират зареждане от бензиностанции „С." и „Д.", находящи се в с. Драгичево, Главен път Е79, като във фискалните бонове са описани регистрационни номера на превозни средства, които не съответстват на тези, посочени в ЧМР. Не са представени заповеди за командировки и отчети към такива. Удостоверение за превоз на опасни товари ADR, документи за покупка на гориво, платени паркинги, винетни такси извън територията на страната, дигитални карти и тахошайби, разходи за командировки, разходи за транспортни курсове.
Констатирано е, че СД по ЗДДС и отчетните регистри на „Б. С. Т. 2***" ЕООД и „Г." ЕООД са подавани от един и същ IP 82.118.253.86 адрес.
След справка в регистъра на издадените удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, е установено, че на името на "Б. С. Т. 2***" ЕООД и "М." Е. „П. Т." Е. "Т. 2***" ЕООД и "Е. О. 2***" ЕООД не са намерени записи за издадени от ИА „Автомобилна администрация" удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, съгласно чл. 38. ал. 1 от Наредба №40 от 14 януари 2004 г.
От извършена насрещна проверка на "Е. П. Т." Е. документирана с ПИНП №П-*3330-141-001 от 24.09.2019 г., е констатирано, че представените документи не документират превоза на стоки по фактура №7/19.03.2018 г. с доставчик - „. 1. ЕООД и получател - Т. Т. J.. Посочено е, че превозните средства, с които е извършен превоза на стоките, са собственост на „Е. Д. Ф." ЕАД, ЕИК **********, като „Е. П. Т." ЕООД не е представило заверени копия на удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, договор с консултанта по безопасността при превоз на опасни товари в предприятието, заповеди за командировка, фактури за покупка на гориво, документи за платени такси за паркинги, винетки и др., удостоверяващи извършването на превоза, документи за професионална квалификация на шофьорите, осъществили транспорта, на ръководител транспорт и механик.
С писмо вх. №53-00-2020 от 23.07.2019 г. Агенция "Митници" е предоставила справка за регистрираните преминавания през всички гранични контролно пропускателни пунктове /ГКПП/ на Република България на ППС, с които се твърди че е извършен превозът на стоките по спорните ВОД, в периода от м. 01.2018 г. до м. 03.2018 г. След съпоставка на данните от справката с тези, посочени в представените транспортни документи от дружеството, от ревизиращите органи е установено, че в справката са вписани данни за осъществени 4 курса с вписаните в транспортните документи превозни средства, като са налице разминавания в маршрута спрямо представените документи от превозвачите - в пътните листа е посочено преминаване на ППС през ГКПП Калотина, а по данни от регистрираните в модул „Пътни такси и разрешителен режим" същите са преминали границата през ГКПП Кулата, и вида на превозваната стока. В писмото е посочено още, че за периода от м. 01.2018 г. до момента на представяне на информацията не са налични данни за извършено възстановяване на акциз на „. 1. ЕООД.
Направено е заключение, че издадените фактури от "Г." ЕООД не документират реално осъществени доставки на транспортни услуги към „. 1. ЕООД. Представените ЧМР от "Г." ЕООД и пътни листа, изготвени от "Б. С. Т. 2***" ЕООД не документират извършването на превоза на стоки по посочените в тях дестинации и периоди. На основание чл. 68, ал. 1. т. 1 и чл. 69, ал. 1. т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказан данъчен кредит по издадените фактури от „Г." ЕООД в общ размер на 4 591.64 лв.
Изискани са обяснения от И. А. А., във връзка с подписани от него договор за доставка с „Е. П. Т." ЕООД от 02.01.2018 г., договор от 09.01.2018 г. с Т. Т. J.., заявки-договори за транспорт с „Г." ЕООД и др. Същият не е представил пълномощно, поради което ревизиращият екип е направил заключение, че изброените по-горе документи са антидатирани, изготвени за целите на ревизионно производство и не документират реални търговски отношения.
От получен отговор с peг. №VAT BG 031099 HR *13 20190913 AF RI R от хърватската данъчна администрация /л.242-247/ е установено, че не може да се представи информация за адреса на доставка на стоките, тъй като хърватското дружество не е налично - не се намира на адреса /има само пощенска кутия/, а директорът му - М. Ц. е български гражданин, който не е в Хърватия. Посочено е, че Т. Т. J.. не е доказала чрез документация, че стоките физически са навлезли на територията на РХърватска и след това са я напуснали. ДДС номера на дружеството е бил прекратен на 30.07.2018г. поради подозрение за участие в данъчна измама. Не могат да потвърдят, че стоките са доставени или съхранявани в Хърватия. Конкретизирано е, че на 31.10.2018 г. на дружеството е даден статус в рамките на EUROFISC WF1 CONDUIT COMPANY - компания, основана само за формализиране на измамна дейност, а на 30.09.2019 г. този статус е променен на „липсващ търговец". Описано е, че Т. Т. J.. е отчело придобивания от „. 1. ЕООД за обща сума от 1.254.446.45 HRK /приблизително 168 000 EUR/, които са докладвани след проверка на данъчните инспектори във връзка с искане за обмен на данни от българската приходна администрация. Посочено е, че Т. Т. J.. е издало фактури за продажби на G. E. M..I., чийто ДДС номер е прекратен на 26.09.2018 г. Отбелязано е, че във връзка с проверката е осъществен контакт на телефонен номер с Я. К. В., който не е обяснил в какво качество е предоставил информацията за Т. Т. J.., тъй като той не е нито директор, нито служител на хърватското дружество. Счетоводител на дружеството е представил договор за счетоводни услуги, който е заявил, че е подписан от Я. К., въпреки че в него за управител на Т. Т. J.. е вписана М. Ц. и е твърдял, че никога не е виждал последната. Отбелязано е, че не могат да се дадат отговори на въпросите от молбата за обмен на информация, а само да изразят подозрение, че Т. Т. J.. е основана като фиктивна компания, която е извършвала измама.
Въз основа на събраните доказателства в РД и РА е прието, че за удостоверяване на наличие на обстоятелствата за ВОД по спорните фактури жалбоподателят е представил доказателства, които са с невярно съдържание. Преценено е, че задълженото лице е знаело, че чрез декларираните ВОД към Т. Т. J.. е взело участие в данъчна измама, тъй като не е положило разумни грижи да се увери, че документираните от него вътреобщностни доставки не го довеждат до участие в данъчна измама. За документираните ВОД с фактури №7 от 19.03.2018 г., №8 от 19.03.2018г. и №9 от 20.03.2018г. е направено заключение, че жалбоподателят е знаел, че фактурираните с тях стоки ще бъдат препродадени, тъй като транспортът е за сметка на хърватското дружество до Гърция. Посочено е, че предвид това по същите не е приложимо освобождаването с ДДС, регламентирано в чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност /Директива 2006/112/ЕО на основание чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО. Формиран е извод, че документираните ВОД към Т. Т. J.. с предмет на доставки кафе, шоколадови бонбони и органичен разтворител са с място на изпълнение на територията на страната и са облагаеми съгласно чл. 12. ал. 1 от ЗДДС. С РА на основание чл. 86. ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС върху стойността на декларираните ВОД при ставка 20% в общ размер на 65 978.74 лв.
С Решение № 1124/17.07.2020 год. на Д. на Д. "ОДОП" гр.С. при ЦУ на НАП е потвърден изцяло РА № Р-*3309-091-001/22.04.2020 год. Прието е, че правилно, по основание и размер, е отказан данъчен кредит по фактурите на „Г." Е. тъй като посочените в тях услуги не са предназначени за икономическата дейност на „. 1. Е. не са представени и доказателства за реално извършени услуги. Прието е и липса на осъществени ВОД за чуждестранното лице Т. Т. J.., Хърватска, представлявано от българския гражданин М. М. Ц..
По делото е приета неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Т. е установило, че за периода от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. „. 1. ЕООД е декларирало 9 бр. вътреобщностни доставки към Т. Т. J.. по фактури, както следва: №1/16.01.2018г., №2/22.01.2018г., №3/04.02.2018г., №4/07.02.2018г., №5/24.02.2018г., №6/28.02.2018г., №7/19.03.2018г., №8/19.03.2018г. и №9/20.03.2018г. на обща стойност 329 893,71лв. Отказан е данъчен кредит по 8 бр. фактури, издадени от „Г." Е. с предмет международни транспортни услуги, както следва: №*/16.01.2018г., №*/25.01.2018г., №*5/08.02.2018г., №*/10.02.2018г., №*/08.02.2018г., №*/09.02.2018г., №*/01.03.2018г. и №*/02.03.2018г., на обща стойност 4 591,64лв. В справка №4 вещото лице подробно е посочило данните за съпровождащите транспортни документи /превозвачи, транспортни средства, пътен лист и ЧМР/ към всяка една от процесните 9 фактури. Направило е и съпоставка с получения отговор от Агенция „Митници“ /л.263 и сл./, в която са посочени дати на преминаване на граничен пункт, име на ГПП и товар и № на МПС. В Справка №6 подробно са посочени данните от справката. Експертът е установил, че по отношение на процесните 9 бр. фактури е налице следното записване в счетоводството на „. 1. ЕООД:
-Дебит сметка 411 Клиенти, партида Т. Т. J.. – с обща стойност 329 893,71лв.;
-Кредит сметка 702 Приходи от продажба на стоки - с обща стойност 329 893,71лв. Осчетоводените вземания по процесните фактури са на обща стойност 329 893,71лв. /168 671,97 евро/, а са осчетоводени само две получени частични плащания общо за 21 535лв., от които на 14.05.2018г. -12 535лв., внесени в брой в Инвестбанк от М. Ц. и на 16.05.2018г. внесени в брой в Инвестбанк от Л. М. М.. Фактура №1 е издадена с дата 16.01.2018г., но е осчетоводена като издадена на 13.01.2018г. Процесните фактури са отразени във VIES декларациите на „. 1. Е. включени са в справките декларации по ЗДДС за данъчни периоди м.01.2018г., м.02.2018г. и м.03.2018г.
Фактурите от „Г." ЕООД са осчетоводени по дебитна сметка 602 Разходи за външни услуги и са включени в дневниците за покупки и продажби и са осчетоводени плащания в общ размер на 27 550лв. Фактури №92/04.02.2018г. и №93/07.02.2018г. с издател „П. М.“ ЕОО с предмет доставка на газ за битови нужди, са включени в дневниците за продажби на дружеството, по тях не са постъпвали плащания. Вещото лице дава заключение, че може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят не разполага с документи, доказващи транспортирането на стоките до Т. Т. J.., Хърватия, съгласно Справки №4, №5 и №6. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че счетоводствата на „Г.“ ЕООД и на ревизираното дружество „. 1. ЕООД се обслужват от един и същи счетоводител. Заявява изрично, че въпреки че са били изискани от оспорващото дружество с нарочна молба РКО, описани в Справка № 10 на л. 14 от експертизата /посочени, че не са представени пред ревизиращите органи/ не са представени и в настоящото производство и затова не се вижда кой е платец и получател по сумата.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл.149 и чл.145, ал.1 от ДОПК, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Настоящият съдебен състав счита, че ЗВР №Р-*3309-020-001 от 23.05.2019 г., ЗИЗВР №Р-*3309-020-002/22.08.2019г., Заповед №Р-*3309-023-001/ 25.09.2019г. и Заповед №Р-*3309-143-001/07.01.2020 г. са издадени от компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии. Същите са издадени от Х. Б. М., на длъжност началник сектор „Ревизии" при ТД на НАП С., оправомощен със Заповед №РД-01-818 от 10.05.2019 г. на Д. на ТД на НАП С..
Процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК - от Х. Б. М., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията, и Й. Н. И., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията.
Оспореният РА е в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл.120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Видно от приложеното копие на процесния ревизионен акт, същият е подписан с електронен подпис. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЕДЕП, по делото са представени доказателства, че органите по приходите, подписали ревизионния акт, разполагат с удостоверение за квалифициран електронен подпис (л.59-69 ).
В производството по издаването на атакувания ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността на процесния акт. Спазени са процесуалните правила за започване, извършване и приключване на ревизионното производство.
Предмет на обжалване в настоящото производство са непризнатите от страна на приходната администрация декларирани от ревизираното дружество ВОД с предмет бутилирана газ за битови нужди, сложен органичен разтворител INSA HIGS TEST, шоколадови изделия и кафе към Т. Т. J.., Хърватия и непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставките, фактурирани от „Г.” ЕООД.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка представлява доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е Д. задължено лице или Д. незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагането на такъв вид доставки е предвидена нулева данъчна ставка. Именно поради облекченият режим на облагане и редуцираната данъчна ставка, освен изпълнение на условията от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е въвел изисквания по отношение на документите, с които доставчикът следва да разполага, за да докаже извършването на вътреобщностните доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС и документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011", или определени с правилника за прилагане на закона.
В чл. 45 от ППЗДДС изчерпателно са изброени документите, с които доставчикът следва да разполага, за да удостовери извършена от него ВОД, съответно да приложи нулева данъчна ставка за извършените доставки. По силата на цитираната разпоредба документите за удостоверяване на извършена ВОД се разделят на две групи — документи, удостоверяващи доставката по смисъла на т. 1 (фактура) и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка по смисъла на т. 2. Последните са в зависимост от това дали транспортът на стоките се извършва от получателя или от трето лице за сметка на получателя или от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В първия случай документите за удостоверяване извършения транспорт се изразяват в транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на другата държава членка. Отделно от това в чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС са посочени минимално изискуемите данни, които следва да съдържа писменото потвърждение, а именно дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Във втория случай документите за удостоверяване извършения транспорт се изразяват в транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Следва да се отбележи, че документите по смисъла на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС са посочени алтернативно. Това означава, че в случаите, в които транспортът е за сметка на получателя, доставчикът следва да разполага с транспортен документ или с писмено потвърждение за получаване на стоките.
В конкретния случай органите по приходите са извършили редица процесуални действия по събиране на доказателства в две последователни ревизионни производства, извършени са насрещни проверки на спедитора „Г.” Е. превозвача „Б. С. Т. 2***” Е. предходните доставчици „П. М.” ЕООД и „Е. П. Т.“ Е. както и на складодържателя „Г. Л.” ЕАД, изпратена е молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Хърватия за установяване на факти и обстоятелства относно документираните ВОД към Т. Т. J., изготвено е ИПДПОТЛ до М. М. Ц. - управител на хърватското дружество, установено е лицето, подписало документите за заявки и транспорт от страна на ревизираното дружество, изискани са данни и документи от Агенция „Митници” и Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” за преминаването през граница на посочените в придружителните документи превозни средства и транспорта на стоките.
Относно превоза на стоките по фактури №1/16.01.2018г., №2/22.01.2018г., №3/04.02.2018г., №4/07.02.2018г., №5/24.02.2018г., №6/28.02.2018г. е установено, че същият е за сметка на доставчика „. 1. Е. а по фактури №7/19.03.2018г., №8/19.03.2018г. и №9/20.03.2018г. е за сметка на клиента Т. Т. J., Хърватия.
Въпреки направеното в РД отбелязване, към преписката липсват потвърждения от страна на хърватското дружество за получаване на стоките. Такива не са представени пред Д. на Д. ОДОП С., както и в съдебното производство.
От извършената проверка на М. М. Ц., посочена като управител на хърватското дружество Т. Т. J.. не е установено по безспорен начин, че товарителниците са подписани от посоченото лице. От отговора на хърватската приходна администрация, е установено, че Т. Т. J.. е рисково дружество, посочено като получател по множество съмнителни ВОД от български дружества, регистрирани в чужбина, без данни за наети служители и обект, от който да извършва търговска дейност, както и без редовно заведено счетоводство. Не без значение е и обстоятелството, че декларации за осъществени вътреобщностни придобивания от жалбоподателя са декларирани от страна на получателя едва след извършената проверка от данъчните органи на Хърватска по повод осъществения обмен на информация с приходната администрация на България. М. Ц. е декларирала, че не живее в Хърватска и не пребивава на адреса, посочен като седалище на хърватското дружество, като посочва, че е било злоупотребено с личните й данни.
Установява се, че получателят на стоките Т. Т. J.. е "липсващ търговец", тъй като не са установени данни за упражняване на реална стопанска дейност, наличие на складови помещения, нает персонал, плащания по банкова сметка, не се открива на декларираният си адрес и липсват данни за водена счетоводна отчетност. Представляващият това дружество е български гражданин, който не е пребивавал в Република Хърватска.
Легалното определение на понятието „липсващ търговец" е дефинирано за целите на Регламент ЕО 1925/2004 г. на Комисията от 29.10.2004 г. Съгласно определението на чл. 2, параграф 1 от този Регламент „липсващ търговец" означава търговец, регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимия ДДС на съответния национален орган. В Речник на термините към специален доклад №8 2007 г. относно административното сътрудничество също е дефинирано понятието „липсващ търговец", като е посочено, че клиентите на липсващия търговец могат да бъдат както добросъвестни търговци, така и търговци, които участват в измамата.
На следващо място в транспортните документи липсва точен адрес на разтоварване, в част от документите като адрес на получаване на стоките е записан гр. Загреб, P.BISKUPA 152, който всъщност е адрес в гр. Беловар; в някои от товарителниците липсва подпис на превозвача.
Отразените в пътните листа данни, съвпадат с тези в товарителниците, но не съответстват на резултатите от справката на Агенция „Митници”, според които с вписаните в транспортните документи превозни средства са осъществени 4 курса през границата, но през ГКПП Кулата, а не както е отбелязано през ГКПП Калотина и касаят превоза на различни стоки от фактурираните.
Горните обстоятелства не могат да бъдат установени и от други, нормативно предвидени доказателства за извършен международен транспорт като разходни и други документи, като тахошайби, фактури и/или касови бележки за закупено гориво, винетни и други пътни такси, закупени извън страната, заповеди за командировка, фактури от хотели и др., каквито не са представени от транспортните дружества, за които се твърди, че са извършили превоза на процесните стоки.
Съгласно константната практика на ВАС товарителниците имат характер на частен свидетелстващ документ. Те не доказват по обвързващ за администрацията начин, че фактите, отразени в тях са се осъществили по този начин. Поради това като частни свидетелстващи документи, те подлежат на преценка съвкупно с останалите събрани в хода на ревизията доказателства, което е сторено от органите по приходите в настоящия случай.
В случая правилна е преценката на органа, че липсата на определени реквизити в товарителниците не позволява да се установи точното място на получаване на стоките, т. е. не е удостоверено по несъмнен начин, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. При липсата на посочените реквизити товарителниците не изпълняват изискването на чл. 45, т. 2, б. „а" и б. „б" от ППЗДДС.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на решението по дело С-409/04 на СЕС, тъй като фактическата обстановка по конкретния казус не е идентична с цитираната съдебна практика. Както е приел и органът, същото може да се приеме като относимо единствено по отношение на документираните ВОД на разтворител към Гърция, транспортът по които е за сметка на получателя и доставките са „франко завод". Следва да се отбележи, че т. 66 от решението гласи, че „обстоятелствата, че доставчикът е действал добросъвестно, че е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в измама е изключено, представляват важни фактори за определяне на възможността този доставчик да бъде задължен да заплати впоследствие ДДС. Решаващият орган с основание е приел, че ревизираното дружество, в качеството си на изпращач на стоки по процесните фактури е знаело или не е възможно да не знае, че участва в поредица от сделки с цел избягване на плащане на данъчни задължения, като по този начин само се поставя в положението на недобросъвестно Д. задължено лице, което съзнателно участва във веригата от доставки и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания.
Съгласно практиката на СЕС- с Решение от 27 септември 2007 г. по дело C-409/04 /TELEOS/, съдът се е произнесъл, че терминът „изпратен” в разпоредбите за ВОД на Шеста директива, следва да се тълкува в смисъл, че вътреобщностното придобиване е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. В цитираното решение са изложени подробни мотиви относно термина „изпратени”, като съдът е достигнал до решението, че отговорност и задължение на доставчика е да се убеди, че стоките са напуснали физически страната и са пристигнали в държавата-членка на получателя.
От събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че не е доказано превозването на стоките до Хърватска (Гърция), което е условие за признаване на ВОД. В този смисъл е налице казус, разгледан в решение на СЕС по дело С-27З/11 MECSEК GABONA КFТ/, в което изрично е посочено, че се „допуска при обстоятелства като разглежданите в главното производство на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама”.
Когато спорът е за ползване на нулева данъчна ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за осъществени ВОД, претендиращият да ползва това право данъчен субект следва да установи и докаже факта на предаване и натоварване на стоката и факта, че същата е напуснала територията на страната и е пристигнала на територията на друга държава членка на ЕС. От събраните по делото доказателства тези обстоятелства не бяха доказани.
От отговора на ИА „Автомобилна администрация" е установено, че липсват данни за издадени Удостоверения за одобрение на ППС, превозващи опасни товари, съгласно чл. 38 от Наредба №40 от 14 януари 2004 г. за ППП, с които са превозвани газовите бутилки от „Б. С. Т. 2***" Е. като са съобразили количествата бутилки газ, документирани с всяка от приложените ЧМР /над 800 бр. за всеки курс/.
От отговора на Агенция „Митници“ е установено, че няма подадени от страна на „. 1. ЕООД писмени уведомления по смисъла на чл. 76 б. ал. 1. т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, свързани с изпращането на акцизни стоки до територията на друга държава членка по смисъла на чл. 76а от ЗАДС.
От приетата по делото и неоспорена ССчЕ се установява, че е налице пълно разминаване относно декларирания и реалния предмет на превозите. Видно от подадени фактури, е че за посочения период дружеството е декларирало превоз на органичен разтворител ИНСА ХАЙ ТЕСТ, бутилирана газ за битови нужди, шоколадови изделия и кафе. Вместо това обаче /съгласно справка №6/ са превозвани растителни продукти /слънчогледово олио/, строителни материали /гипс, тухли, керемиди/, изделия от пластмаса, хартиени артикули, дървен материал и изделия от дърво /мебели/, растителни продукти, захарни продукти /сурова захар/, тестени изделия /макарони/, други стоки от бита и ежедневието, стъкло и изделия от стъкло, транспортни средства, електрически изделия и разни други видове изделия. Констатира се и разминаване относно маршрута. Вещото лице дава заключение, че може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят не разполага с документи, доказващи транспортирането на стоките до Т. Т. J.., Хърватия съгласно Справки №4, №5 и №6.
Осчетоводените вземания по процесните 9 бр. фактури са на обща стойност 329 893,71лв. /168 671,97 евро/, а са осчетоводени само две получени частични плащания общо за 21 535лв., от които на 14.05.2018г. -12 535лв., внесени в брой в Инвестбанк от М. Ц. и на 16.05.2018г. внесени в брой в Инвестбанк от Л. М. М.. Фактура №1 е издадена с дата 16.01.2018г., но е осчетоводена като издадена на 13.01.2018г. По фактурите с издател „П. М.“ ЕООД не са постъпвали плащания. Вещото лице е потвърдило, че счетоводствата на „Г.“ ЕООД и на ревизираното дружество „. 1. ЕООД се обслужват от един и същи счетоводител.
От този факт следва, че от една страна ревизираното лице няма как да не е запознато с търговската дейност на своите контрагенти и с реалната им възможност да осъществят фактурираните доставки, а от друга страна благоприятства документалното оформяне на доставките по начин, който да удовлетворява всички участници в схемата, без същата непременно да отговаря на действителното положение.
В допълнение следва да се отбележи, че нито в административното, нито в съдебното производство жалбоподателят или соченото за получател лице са ангажирали доказателства за водена търговска кореспонденция. Не без значение за преценка на твърденията за реално извършени вътреобщностни доставки на стоки за хърватското дружеството е и фактът, че по тях липсват доказателства за реално извършено плащане.
Допълнителен аргумент за формалност на декларираните ВОД е констатацията на ревизиращите органи, че договорите, които следва да удостоверят реалните облигационни правоотношения между ревизираното лице, получателя по доставките и превозвача, а именно договор от 09.01.2018 г. с Т. Т. J. ., договор от 02.01.2018 г. с „Е. П. Т.“ Е. ППП, заявки-договори за транспорт с „Г.” ЕООД и др., са подписани от страна на жалбоподателя от лицето И. А. А., който е вписан в Търговския регистър като управител на дружеството едва от 31.01.2018 г. За обстоятелството, че същото е било упълномощено от предходния управител, да извършва правни действия от името и за сметка на дружеството, не са представени доказателства.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира за обоснован извода на ревизиращите органи, че задълженото лице не разполага с документи, удостоверяващи извършването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка законосъобразно доставките са третирани като такива с място на изпълнение на територията на страната и съответно са обложени с ДДС при ставка 20%, начислен на основание чл. 86 и във връзка с чл. 25, ал. 1, 2 и 5 от ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие.
Предвид обстоятелството, че изложените аргументи касаят и липсата на реални доставки по фактурите, издадени от „Г.” Е. следва, че отказът на органите по приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за фактурираните спедиторски услуги, е законосъобразен и правилен. Следователно по издадените фактури от „Г." Е. спорни в настоящото производство, е начислен данък без основание, поради което не би могло да възникне право на данъчен кредит за посочения в тях получател.
По изложените съображения жалбата на „. 1. Е. като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива своевременно са претендирани от неговия пълномощник. Разноските за ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1, предл. второ от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения са в размер на 2 664 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. 1. Е. с ЕИК **********, представлявано от управителя И. А. А., със седалище и адрес на управление: гр.Б., У."Л. К." № ** против Ревизионен акт № Р-*3309-091-001/22.04.2020 год., потвърден изцяло с Решение № 1124/17.07.2020 год. на Д. на Д. „. и Д.-О. П. гр.С. при Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА „. 1. Е. с ЕИК **********, представлявано от управителя И. А. А., със седалище и адрес на управление: гр.Б., У."Л. К." № ** да заплати на Национална агенция за приходите, направените по делото разноски в размер на 2 664 (две хиляди шестстотин шестдесет и четири) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.



СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК