и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс(АПК).
Образувано по касационна жалба на Началника на Р. У.- С. против Решение № 1652/28.07.2016 год., постановено по н.а.х.д.№ 431 по описа на Районен съд – С. за 2016 год. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира съдът да отмени съдебния акт и да постанови друг, с които да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – И. А. Б., се представлява от адв. К., който оспорва депозираната касационна жалба. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Представителят на О. П.- Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Пледира отмяна на обжалвания съдебен акт.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – С. е отменил Наказателно постановление (НП) № 15-0339-001612 от 25.09.2015 год. на Началника на Р. У.- С. към ОД на М.- Б., с което на И. А. Б. за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от с.з. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от четири месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.137е от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т,1, пр.1 и 2 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лева. За да отмени обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че в хода на административно- наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Процесното наказателно постановление е издадено П. нарушение на материалния закон и непълнота на доказателствата. Районният съд е приел, че констатираните нарушения не могат да се вменят във вина на Б., поради недоказаност на авторството на нарушението, с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в административно-наказателното производство. Приел е още, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Излага мотиви и за несъставеомерност на нарушението по чл.140 от ЗДвП.
Решението е правилно.
В конкретния случай по делото е останало неизяснено авторството на констатираните от органите на 17.07.2015г. нарушения по Закона за движение по пътищата. Не се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че именно ответникът по жалбата със свои фактически действия е осъществил изпълнителните деяния от състава на горепосочените нарушения. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, полицейските служители не са установили, кой е нарушителя след като не са го спряли, за да установят самоличността му, въз основа на документите- СУМПС и контролен талон към него, които се твърдят, че лицето не е притежавало и доколкото управляваният мотоциклет е бил без номера, от които да се установи и собствеността му. Административно- наказателната отговорност е лична, за лични действия или бездействия на конкретното физическо лице и не може да почива на предположения. Тежестта на установяване на конкретното деяние, неговият извършител и вината, е на административно- наказващия орган. В този смисъл, изводите на районния съд, че авторството на конкретното нарушение не е безспорно доказано, почива на събраните доказателства и възприетите за установени в мотивите факти.
По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице касационните основания визирани в чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН за отмяна на обжалваното решение. Решението на районният съд се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1652/ 28.07.2016 год., постановено по н.а.х.д.№ 431 по описа на Районен съд – С. за 2016 год.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ