и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г. С. М. от село К., община П., ул. ...№ ... против Заповед № 750/17.09.2019 г., издадена от младши А. в Р. У. - град П. П. ОД на М. - Б. за прилагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение по чл. 150а ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на собствения му мотоциклет с рег. № ..., за срок от 6 месеца, чрез отнемане на 1 брой регистрационна табела на мотоциклет марка „Ямаха Маджестик 250“, с рег.№ ...
Жалбоподателят счита оспорената заповед за неправилна, като издадена П. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че заповедта е издадена от лице, което не е оправомощено да прилага принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Сочи се, че в обжалваната заповед не е посочен акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадена процесната Заповед. Наведени са и доводи за липса на посочване на относими фактически и правни мотиви за определянето на срока на мярката. По изложените съображения иска отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна.
Изложените в жалбата доводи се поддържат и в депозирано по делото писмено становище.
Ответникът К. З. З. на Д. „младши А.“ П. Р. У. – П. П. ОД на М.- Б., не взема становище.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 750/17.09.2019 г., младши А. в Р. У. - град П. П. ОД на М. - Б. е наложил на Г. М., на основание чл. 22 от ЗАНН, предвидената в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца. Заповедта е мотивирана с установено на 17.09.2019 г., около 15:15 часа нарушение на правилата за движение по пътищата, П. У. на МПС от М., квалифицирано по чл. 150а, ал. 1. Деянието е установено със съставения на място - на 17.09.2019 г., АУАН серия GA № 28871, връчен на нарушителя срещу подпис, от който е видно, че на посочените в него дата, място и час жалбоподателят е управлявал собствения си мотоциклет марка „Ямаха Маджести 250“, рег. № ..., без да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
П. така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима. Повдигнатият правен спор е родово и местно подсъден на сезирания съд по правилата на чл. 133, ал. 1 и чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от надлежно овластен административен орган, П. условията на делегирана компетентност, съгласно Заповед № 244з-1837/22.08.2017 г на Директора на ОД М. – Б., поради което е валидна. Компетентността на органа произтича от разрешената законова делегация по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, след надлежно оправомощаване, в т.ч. за прилагане на мерките по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Издадена е в предписаната по чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма, мотивирана е с конкретно изложени фактически съображения и е постановена в съответствие с материалния закон. Без значение за формата от външна страна, с оглед изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, е непосочването в заповедта на акта за установяване на нарушението с номер и дата на съставяне, доколкото в съдържанието й ясно, по разбираем начин са изложени фактическите съображения за упражняване на правомощията по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съставляващи обективни признаци на деянието по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Отделно от това, актът от 17.09.2019 г. за установяване на описаното в заповедта нарушение по чл. 150а от ЗДвП (л. 5) е част от административната преписка по издаване на заповедта, с оглед което дали е посочен с номер и дата на съставяне в съдържанието й е ирелевантно за законосъобразността, във връзка с изискването по чл. 59, ал. 2 вр. чл. 146, т. 2 АПК. Фактическото описание на деянието – У. на собственото на жалбоподателя МПС, без да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – квалифицират нарушението на водача, като нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, както правилно е посочил и административният орган.
Съдът намира, че П. издаване на оспорения акт са спазени административнопроизводствените правила, като материалния закон е правилно приложен.
Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за У. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От анализа на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е мотивирал с наличието на втората от посочените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а именно, че жалбоподателят като собственик на мотоциклет не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. За да управлява моторно превозно средство, съгласно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, водачът трябва да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за У. да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. П. наличието на тези регламентирани предпоставки административният орган е длъжен да приложи съответната принудителна административна мярка. В конкретния случай няма спор относно това, че мотоциклетът е собственост на жалбоподателя. П. спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органа. В случая обаче не се ангажираха доказателства, че Г. М. има необходимата категория, за да може да управлява процесното МПС. От събраните доказателства, представени от ответника - справка на водача и представените от жалбоподателя в съпроводително писмо – копие от шофьорска книжка, се установява, че управлявалият МПС-то Г. М. не притежава свидетелство за У., валидно за категорията на управляваното МПС. Същият притежава свидетелство за правоуправление на МПС с придобита категория В и М. За да управлява мотоциклет, с посочени параметри в приложена по делото справка, е необходимо водача да има СУМПС за категория А, изхождайки от чл. 155, ал. 1 вр. с ал. 4 във вр. с чл. 150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Въз основа на изложеното по делото е безспорно установено и доказано, че на 17.09.2019 г. Г. М. е управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Управляването на моторно превозно средство без да притежава такова свидетелство за У. е административно нарушение - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е и основание за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство". Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ. В случая е определена мярка на минимума, поради което липсата на изрични мотиви относно срока не е пропуск.
По изложените съображения органът е приложил мярката в съответствие с материалния закон, а възраженията за обратното са неоснователни, поради което жалбата на Г. М. следва да бъде отхвърлена.
Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по тяхното присъждане.
Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно вр. ал. 1 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. М. от село К., община П., ул. ... № ... против Заповед № 750/17.09.2019 г., издадена от младши А. в Р. У.- град П. П. ОД на М. - Б. за прилагане на принудителна административна мярка.
Решението е окончателно.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.