и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. А., с адрес: гр.Р., ул.“С.“ № 12, В.2, .5, А.17 против Решение № 10656/11.11.2019 год., постановено по н.а.х.д. № 1146 по описа на Районен съд – Б. за 2019 год. Излагат се доводи за неправилност на решението, като се твърди че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че спецификата на случая, нарушението следва да се определи като маловажно. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на М.) гр.Б. С. „. П. (СПП), в съдебното заседание не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 18-1116-002544/24.04.2019 год. на Началник група към ОД на М. гр.Б. СПП, с която на Д. А. за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175, ал.3, пр.1 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и кумулативно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е възприел за виновно извършено и съставомерно нарушението, вменено на касационния жалбоподател, а именно: на 27.11.2018 год. в 12.50 часа в община Б. на път трети клас ІІІ-106, излизайки от автокъща „Гелето“ е управлявал лек автомобил м.„БМВ 330Д”, който не е регистриран. Прието е, че нарушението е правилно квалифицирано от административно-наказващия орган и в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Решението е неправилно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на вмененото на А. нарушение кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Нарушението е извършено, доказано е и е квалифицирано правилно от административно-наказващия орган. Установено е от доказателствата по делото, че касационния жалбоподател на 27.11.2018 год. е управлявал нерегистриран лек автомобил.
Настоящия съдебен състав намира, че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, “маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Действително, в случая не може да се определи дали от нарушението са настъпили вредни последици и каква е тяхната степен, но това не означава, че не следва да се обсъдят и другите смекчаващи обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието.
В конкретния случай, административно-наказателната отговорност на А. е ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, според която разпоредба: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДвП - Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Според фактическото описание на нарушението и показанията на разпитаните по делото свидетели, касационния жалбоподател е управлявал въпросния автомобил, като е излязъл от автокъща „Гелето“, осъществил е кратко движение по пътния банкет на път ІІІ-106 и е завил по черен път, извън зоната за контрол. Несъмнено пътния банкет е част от пътното платно по смисъла на §6, т.7 от ДР на ЗДвП, но в случая се касае за управление на нерегистрирано ППС по път, отворен за обществено ползване на изключително кратко разстояние. Както е описано в акта и наказателното постановление, след излизане от автокъщата, движението на автомобила е продължило по „черен път извън зоната за контрол“, който не съставлява път отворен за обществено ползване. Не без значение е и субективното отношение на дееца към извършеното нарушение. Както потвърждават в показанията си и разпитаните по делото свидетели, А. е целял да изпробва качествата на автомобила, който е бил обявен за продажба и тъй като не е бил регистриран, движението не е осъществено по пътно платно на път отворен за обществено ползване. Следователно касае се за нарушение на правилата за движение по пътищата, което предвид конкретните обстоятелства по извършването му, може да се определи, като малозначително и налагането на комулативно предвидените в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказания, дори и в минимален размер са прекомерни, съпоставени с обществената опасност на конкретното деяние.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че конкретното нарушение се явява с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което приложение следва да намери чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 10656/11.11.2019 год., постановено по н.а.х.д. № 1146 по описа на Районен съд – Б. за 2019 год. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1116-002544/24.04.2019 год., издадено от Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Б. С. „. П..
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
О.М.