и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от РЗОК – Б., представлявана от Директора д-р
И. Д. против Решение № 6017/09.07.2012 г. на РС – Б., постановено по
НАХД № 1916/2011 по описа на съда, с което е отменено Наказателно
постановление № НП-./03.11.2011 г. на Директора на РЗОК – Б..
В касационната жалба по подробно изложени съображения се поддържа материална
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – касационно основание за
неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът счита, че неправилно
съдът е приел, че е налице несъответствие във фактическото описание на деянията
в АУАН, с описанието в НП по всеки един от пунктовете, както и противоречие
между фактическите обстоятелства за констатираните нарушения и правната им
квалификация. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като деянията
са доказани по несъмнен начин. Допуснатата техническа грешка в АУАН не е довело
до номерологично несъответствие, тъй като при условията на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН това е съобразено от административнонаказващият орган и всяко деяние е
описано под съответния номер. По изложените в касационната жалба доводи,
поддържани и в съдебно заседание от надлежно упълномощен юрисконсулт се иска
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът, чрез надлежно упълномощен адвокат оспорва жалбата като
неоснователна, а съдебния акт като правилен моли да бъде оставен в сила.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за неоснователност
на жалбата. Счита за правилни изводите на съда за недоказаност на нарушенията и
наличието на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Нови доказателства не са представени с жалбата и няма заявени за събиране други
такива.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – Б. е отменил Наказателно постановление № НП -
404/03.11.2011 г. на Директора на РЗОК – Б., с което на СБАЛО „. М. – Б. за 38
броя медицински случая, квалифицирани като нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 5 от
ЗЗО, във вр. с чл. 176, т. 10, чл. 177 и чл. 183, т. 5 и т. 6 от НРД 2011 е
наложена имуществена санкция по 300,00 лв. за всяко едно от тях, в общ размер
на 11 400,00 лв.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че макар и
издадено от компетентен по чл. 105а, ал. 2 от ЗЗО орган наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционирания субект.
Съдът е приел, че е налице противоречие между фактическите обстоятелства
досежно твърдените нарушения и правната им квалификация в хипотезата на чл. 55,
ал. 2, т. 5 от ЗЗО, противоречие между фактическите обстоятелства в АУАН и тези
в НП, в което за първи път е посочено съдържанието на фиксираните правни
препратки по чл. 183, т. 5 и т. 6, чл. 176, т. 10 и чл. 177 от НРД 2011 г. с
допълване на общата им формулировка, като са въведени нови фактически
обстоятелства. Налице е текстово и номерологично несъответствие между
пунктовете в АУАН, с тези по НП, по които са наложени имуществените санкции.
Отделно от това е приел, че нарушенията не са доказани.
Страните не спорят по фактическите обстоятелства, при които са били
констатирани нарушенията и които правилно са установени от районния съд след
пълна и всестранна преценка на събраните в хода на производството
доказателствата. Спорът е правен и е досежно това има ли извършени
административни нарушения и допуснати ли са нарушения на процесуалните правила
при ангажиране отговорността на лечебното заведение.
С обжалваното наказателно постановление СБАЛО „. М. – Б. е санкционирана за 38
медицински случая, за които е прието неспазване разпоредбите на НРД 2011 г.
Действително в АУАН медицинските случаи, за които са наложени имуществени
санкции са номерирани като 37 на брой, при безспорно повторение на № 10 по
отношение на пациентите Величка Иванова Личина и Мария Илиева Кадиева, което в
НП е отстранено и са описани по пунктове от 11 до 38 с конкретно посочване на
пунктовете по АУАН и съответствие както в имената на пациентите, така и по
отношение на фактическото описание на деянията и правната им квалификация за
всяко едно от тях. Допуснатата техническа грешка при номерирането на
медицинските случаи в АУАН е отстранена в НП по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
като това не е довело до нарушаване на процесуалните правила, респ. не е
ограничило правото на защита на нарушителя. Като е приел обратното районният
съд е достигнал до неправилен извод.
Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционният съд, че
в обжалваното НП е налице противоречие между фактическите обстоятелства,
описващи твърдените нарушения и направените им правни квалификации, като
нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Действително разпоредбата на чл. 55,
ал. 2, т. 5 от ЗЗО е бланкетна и не съдържа правило за поведение, неспазването
на което да осъществява състав на административно нарушение. Същата обаче
разписва изискванията към НРД и препраща към него при констатирано
несъответствие с разпоредбите му. Доколкото в настоящия случай в НП от т. 1 до
т. 32 е посочено, че е нарушен установения ред за работа с първичната
медицинска документация за хоспитализиране на болния изразяващ се в липсата на
оригинални документи основна диагностична процедура с код 90.59 изследване на
кръв, представляващо нарушение по чл. 183, т. 6 от НРД 2011, то деянието е
правилно квалифицирано в хипотезата на нарушената по НРД норма. Нормата на чл.
105в, ал. 3 от ЗЗО, на основание на която е наложена имуществената санкция
изисква нарушението, за което същата е наложена, да е въз основа на
установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с
изключение на случаите на явна фактическа грешка.
Страните не спорят, че оригиналните документи на изследвания на кръв не са
прикрепени към ИЗ, каквото изискване разписва нормата на чл. 183, т. 6 от НРД
2011, поради което безспорно е налице нарушение на работата с медицинска
документация. Свидетелските показания, сочещи че кръвни изследвания са
извършвани преди започване на операция на пациент и същите са нанесени в ИЗ не
установяват спазване на изискванията по чл. 183, т. 6 от НРД 2011, тъй като
липсват оригиналните документи за изследванията. Без значение за
съставомерността на деянието е твърдението, че лабораторията нанася резултатите
от изследванията на други бланки, а не на утвърдените от МЗ, както и в нарочно
водени журнали, за които правилно е прието от съда, че не могат да бъдат приети
за официални документи, предвид обстоятелството, че не са номерирани,
прошнуровани и липсва подпис на лицето нанесло данните в тях. Доколко фишовете
от лабораторията имат белезите на официални документи или не притежават такива
е въпрос на вътрешна организация на лечебното заведение.
Не е налице приетото от първоинстанционния съд противоречие между фактическите
обстоятелства материализирани в АУАН и тези посочени в атакуваното НП.
Словесното посочване на нарушената правна норма, чрез дословното й преписване
не представлява въвеждане на нови фактически обстоятелства, довело до
накърняване правото на защита на сочения като нарушител. В НП от т. 1 до т. 32
е възпроизведено съдържанието на нормата на чл. 183, т. 6 от НРД, което не
представлява фактическо описание на деянието с въвеждане на нови обстоятелства.
С оглед изложеното съдът намира, че са безспорно установени извършените
нарушения по пунктове от т. 1 до т. 32 от НП, осъществяващи обективния състав
по чл. 183, т. 6 от НРД 2011, поради което правилно е ангажирана имуществената
отговорност на СБАЛО „. М. – Б. и в тази част обжалваното НП е
законосъобразно. Размерът на санкцията обаче е неправилно определен, доколкото
не е спорно, че нарушенията са за първи път. Съгласно разпоредбата на чл. 105в,
ал. 3 от ЗЗО размера на санкцията е от 200 до 500 лв. В настоящият случай не е
ясно защо АНО е наложил санкция над предвидения в закона минимален размер,
поради което същата следва да бъде изменена, като бъде намалена в размер на 200
лв. за всяко едно от нарушенията.
В останалата част обжалвания съдебен акт е правилен. Правилно е прието от съда,
че по пунктове от 33 до 38 вкл. от НП досежно несъответствието в имената на
лекаря – оператор, вписан в оперативния протокол и лекаря – оператор, вписан в
оперативния журнал създават неяснота за вида и естеството на твърдяното
нарушение и липсващата според проверяващите документация за всеки един от
пациентите, което не покрива състава на посочените правни норми по чл. 176, т.
10, чл. 177 и чл. 183, т. 5 от НРД 2011. Като го е отменил в тази част,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК и чл.
63, ал. 1 от ЗАНН Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 6017/09.07.2012 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 1916/2011
г. по описа на съда в частта, с която е отменено Наказателно постановление № НП
- .03.11.2011 г. на Директора на РЗОК – Б., с което на СБАЛО „. М. – Б. за
32 броя медицински случая, посочени по пунктове от т. 1 до т. 32 квалифицирани
като нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 183, т. 6 от НРД
2011 е наложена имуществена санкция по 300,00 лв. за всяко едно от тях
и вместо него постановява
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП - ./03.11.2011 г. на Директора на РЗОК
– Б., с което на СБАЛО „. М. – Б. за 32 броя медицински случая, посочени по
пунктове от т. 1 до т. 32 квалифицирани като нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 5
от ЗЗО, във вр. с чл. 183, т. 6 от НРД 2011 е наложена имуществена санкция по
300,00 лв. за всяко едно от тях, като намалява същата на 200,00 лв. за всяко
едно от тях, в общ размер на 6 400,00 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6017/09.07.2012 г. на РС – Б., постановено по НАХД №
1916/2011 г. по описа на съда в останалата му част.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ИГ