и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.” Е. със седалище и адрес на управление
село Б., община Р., ул. „...” № ..., чрез процесуалния си представител адв.К.
против Решение № 1832/11.04.2013г., постановено по нахд № 794/ 2012г. по описа
на Районен съд- Р..
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че
приетата от районния съд фактическа обстановка не отговаря на действителната.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба М. Ю., Ч. процесуалния си представител гл.
юрисконсулт С., изразява подробни доводи за неоснователност на
депозираната касационна жалба.
Прокурорът от О. П.-Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на
жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Административен съд–Б., като обсъди посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение районния съд е потвърдил Наказателно постановление (НП) №
403/05.11.2012г. на Заместник Началника на М. Ю., с което на „Г.” Е. с
управител Г. Г. за нарушение на чл.123, ал.2 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението по чл.123, ал.2 от ЗАДС и на основание
чл.124а, ал.1 във връзка с чл.123, ал.2 от ЗАДС е наложено административно
наказание „лишаване от право да упражнява дейност” в търговски обект- кафе-
аперитив, находящ се в село Б., ул. „...” № ..., община Р. за срок от 1 (един)
месец.
За да постанови решението районният съд е събрал необходимите гласни и писмени
доказателства и въз основа на тях е приел от фактическа страна, че на
05.05.2012 год., служители на М. Ю. извършили проверка в търговски обект- кафе-
аперитив, находящ се в село Б., ул. „...” № ...6, община Р., стопанисван от „Г.” ЕООД. При проверката в обекта са открити 18 броя бутилки
алкохолни напитки, с бандерол, чийто срок на валидност бил изтекъл. Установено
било и наличието на алкохолни напитки, облепени с действащ нов бандерол.
Изготвен е протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи
дейности с акцизни стоки № 615/ 05.05.2012г., ведно с опис на иззети веществени
доказателства към протокол за осъществени контролни действия на лица,
извършващи дейности с акцизни стоки № 615/ 05.05.2012г. и приемо- предавателен
протокол вх. № 2900-0498/09.05.2012г. На 09.05.2012 год. на „Г.” ЕООД
е съставен АУАН № 405 за нарушение на чл.123, ал.2 от ЗАДС - държане в
търговски обект на акцизни стоки - алкохол, общо количество 18 бр.стъклени
бутилки, без задължителен бандерол на Министерство на финансите.
Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционният съд на основа
събраните по надлежния процесуален ред доказателства и се споделят от
настоящата инстанция. Обсъдени са всестранно и в логична връзка и
последователност и изводите за фактите от предмета на доказване са обосновани.
Въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани и съответни на
приложимия закон правни изводи относно наличието на деяние, съставляващо
административно нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС.
Фактите по акта за установяване на административно нарушение № 405/09.05.2012
год. са потвърдени в хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие. И
писмените и гласните доказателства установяват, че в стопанисван от едноличното
дружество с ограничена отговорност – кафе- аперитив, намиращ се в с. Б., ул. „...” № ..., община Р. са открити акцизни стоки - алкохол, общо количество 18 бр.
стъклени бутилки, без задължителен бандерол на МФ. Алкохолът е намерен в шкаф
под бара – показанията на св.Д. и св.Д., тоест в търговското
помещение на обекта според изискването на закона за съставомерност на деянието.
В тази връзка са неоснователни възраженията за несъставомерност на деянието
като нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС. Настоящата инстанция намира, че
обстоятелствата покриват състава на нарушението на нормата на чл.123, ал.2 от
ЗАДС. Нарушението, за което е наложено административното наказание е държане
на акцизни стоки – алкохол, в търговски обект, необлепени с изискуемия се
бандерол. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока кореспондират на
установената правилно фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав
на касационната инстанция. Нарушението по смисъла на чл.123, ал.2 от ЗАДС е
извършено, доказано и е квалифицирано правилно от административно-наказващия
орган. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което неоснователни
са наведените от страна на касационния жалбоподател възражения в обратна насока.
В наказателното постановление наказващият орган е изложил мотиви, относно това
защо не приема извършеното административно нарушение за маловажен случай, като
е приел, че се касае за нарушение на законодателството, уреждащо облагането с
акциз и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и
обезпечението на стоките, подлежащи на облагане с акциз. Нормата на чл. 126б,
ал. 2 от ЗАДС определя кои случаи са маловажни, това са тези, при които
двойният размер на акциза на стоките, предмет на нарушението не надвишава 50
лева. В настоящия случай, видно от експертната справка дължимия акциз (л.31) е
в размер на 55,61 лв., което в двоен размер е повече от предвидения минимум в
чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС. Следва да се има предвид и още, че посочената
разпоредба предвижда при маловажни нарушения да се налага глоба с фиш, което на
практика е възможно само в случай, че субект на нарушението е физическо лице.
В този смисъл, настоящият състав на Административен съд – Б. намира, че в
случая не са налице и предпоставки за прилагане на института на маловажност.
Когато се касае за нарушения на законодателството уреждащо облагането с акциз и
контрола върху производството, употребата, складирането, движението и
обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз не може да се говори
за маловажен случай и малозначителност на деянието. След като законодателят е
предвидил, че при осъществяването на обективните признаци на едно конкретно
административно нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на определен
правен субект, всякакви доводи като тези, че нарушението е инцидентно или
затруднено финансово състояние са без значение. Още повече, че в случая става
дума за едно не малко количество алкохол, необлепен с бандерол на Министерство
на финансите – 18 броя бутилки. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 год., НК на ВКС, преценката на
административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът,
когато установи, че са налице съответните предпоставки сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При всички случаи, обаче съда е длъжен да има
предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя.
Със ЗАДС се уреждат обществени отношения, както вече беше казано, свързани с
облагането с акциз и контрола върху производството, употребата, складирането,
движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.
Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по
Закона е по-строга. ЗАДС определя висока степен на обществена опасност на
деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази
отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените
относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция,
високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде
налаган като наказание. Следователно, специфичният характер на извършеното
деяние, не може да го определи, като маловажно. Преценявайки по този начин
извършеното административно нарушение в конкретната хипотеза, касационният
състав на Административния съд счита, че не е налице „маловажен случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН,
съответно липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното решение е постановено в необходимата форма и реквизити, не са
допуснати нарушения на процесуалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от
АПК, Административен съд – Б.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1832/11.04.2013г., постановено по нахд № 794/ 2012г. по
описа на Районен съд- Р..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
В.А.