Решение № 1451

към дело: 20157030700428
Дата на заседание: 09/14/2015 г.
Съдия:Илонка Рашкова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от Д. А. М. против Заповед № 194/15.05.2015 г. на И. Д. на И. А. „. администрация“ – С., с която служебното му правоотношение на длъжността „инспектор“ с ранг V м. в отдел Регионална дирекция „. администрация“ – Б. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), във връзка с § 5, т. т. 2 и 7 от Постановление № 106 от 29.04.2015 г. на МС и утвърдено длъжностно разписание на ИА „АА“, в сила от 15.05.2015 г., считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Конкретно оспорващият твърди, че реално съкращаване на длъжността към момента на издаване на акта не е налице, поради което е издаден при несъществуващо фактическо основание. Не е извършен подбор, акта е немотивиран в нарушение изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, довело до нарушаване правото му на защита. Иска се заповедта да бъде отменена, като му бъдат присъдени направените в производството разноски.
Изложените в жалбата доводи се поддържат в хода на разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат, който счита, че предвид временното отстраняване от длъжност на оспорващия на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл и образуваното срещу него наказателно производство неправилно служебното му правоотношение е прекратено.
Ответникът, в представено по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото като писмени доказателства длъжностни разписания и поименни разписания на длъжностите и работните заплати в И. А. „. администрация – С., РД „АА“ – Б. е видно, че към 15.05.2015 г. жалбоподателят М. е заемал длъжността “инспектор”, с придобит ранг V младши в системата на И. А. „. администрация“, с място на работа РД „АА“ – Б.. Служебното му правоотношение е възникнало въз основа на Заповед № 343/09.06.2014 г. на ИД, издадена на основание чл. 9 ЗДСл във вр. § 36 ПЗР ЗДСл, считано от 12.06.2015 г. Със Заповед № 868/24.11.2014 г. на ИД на ИА „АА“ на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл М. временно е отстранен от работа поради привличането му към наказателна отговорност по досъдебно производство – следствено дело № 100/2014 г. по описа на отдел „Следствен“ на СГП до отпадане на основанието за това. Със Заповед № 194/15.05.2015 г. на ИД на ИА „АА“ - С. служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. Като основание за нейното издаване е посочено съкращаване на длъжността поради утвърдено ново щатно разписание, в сила от 15.05.2015 г.
С § 5, т. 2 от ПМС № 106/29.04.2015 г. е изменен чл. 12, ал. 2 от Устройствения правилник на И. А. „. администрация“, като е намалена общата численост на персонала в А. от 581 на 523, съгласно приложението. В изпълнение на така приетото ПМС със Заповед № РД-02-15/12.05.2015 г., на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, във вр. с чл. 7, т. 12 от Устройствения правилник Изпълнителният Д. е утвърдил ново длъжностно разписание. С нея е указал на директорите на регионалните дирекции да съобразят намалената обща численост и направят предложения по отношение на кои служители, заемащи предвидените за съкращение длъжности служебните правоотношения да бъдат прекратени, считано от 15.05.2015 г. Към 14.05.2015 г. в РД „АА“ – Б. общата численост на персонала е била 27 щатни бройки, между които 1 Д., главен инспектор – 5, старши инспектор – 1, инспектор – 15, гл. специалист – 4 и специалист – 1 (л. 86). Съгласно новото длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г. общата численост в ОО „АА“ – Б. е намалена на 25 щатни бройки, като за длъжностна „инспектор“ от 15, щатните бройки са намалени 2 щатни бройки – на 13. (л.93). Предложението на Директора на РД „АА“ – Б. в изпълнение писмо Рег. № 11-01-3821/14.05.2015 г. на ИД на ИА „АА“ – С. е да бъдат съкратени от заеманата длъжност служителите Д. М. и Г. К., заемащи длъжността „инспектор“.
С оглед така утвърденото ново длъжностно разписание органът по назначението е издал обжалваната заповед, с която служебното правоотношение на М. е прекратено, като това е отразено и в поименното разписание на длъжностите в сила от 15.05.2015 г.
Останалите приети по делото доказателства, представляващи част от служебното досие на жалбоподателя, както и обвинителния акт по на СГП като неотносими към предмета на спора, съдът намира, че не следва да обсъжда. Това е така, тъй като заповедта е издадена в изпълнение на ПМС № 106 от 29.04.2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник, в чл. 12, ал. 2 на който е определена нова численост.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена н срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл – И. Д. на И. А. „. администрация“ – С., комуто по закон в разпоредбата на чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИА „АА“ са предоставени правомощия за упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители в администрацията, след утвърдено от него длъжностно разписание и поименното разписание на длъжностите в агенцията по чл. 7, т. 12, поради което е компетентният орган да прекрати служебното правоотношение на посоченото основание. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискванията посочени в чл. 108 ал. 1 от ЗДС, а именно правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Същата е издадена в съответствие с материалния закон и при отсъствие на допуснати процесуални нарушения.
Законът за държавния служител (ЗДСл) като специален закон по отношение общия - АПК не предвижда мотивиране на заповедта за уволнение на държавния служител в хипотезата на чл. 106, ал. 1 ЗДСл, като не поставя и изискване за подбор на кадрите преди издаване на заповедта, поради което поддържаните възражения за отсъствието им са неотносими към спора.
Съгласно чл. 106 ал. 1 ЗДС органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в определени случаи, точно регламентирани в закона. Един от тях е при съкращаване на длъжността. В настоящия случай при посочено правно основание по чл. 108 от ЗДСл, което е и фактическо такова релевантните факти, за да е налице законосъобразен акт са свързани с установяване на реално намаление на броя на заетите длъжности или липса на идентичност в трудовите функции на длъжността, която занапред не съществува като нормативна позиция и новосъздадените такива, ако общата численост не е намалена. Когато е налице намаляване на броя на заетите длъжности е ирелевантно дали функциите на сектора са запазени. При такова реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол е как и кои лица и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратели или преназначени.
Легално определение на понятието “длъжност в администрацията” е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. (ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) и то е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно, белезите на понятието “длъжност в администрацията” са два: 1. нормативно определена позиция и 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.
За да се приеме, че една длъжност е съкратена е необходимо да се установи, че тази длъжност вече не фигурира, като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат налице при условията на кумулативност.
От представените и приети по делото като писмени доказателства длъжностни разписания на Областен отдел „. администрация“ – Б. (РЗ „АА“) в сила от 15.05.2015 г. е видно, че числеността на заеманата от жалбоподателя длъжност “инспектор” като нормативно определена позиция е намалена от 15 на 13 бройки, при което двете бройки не съществуват занапред. Тази промяна е извършена при намаляване общата численост за агенцията от 581 на 523, общо с 58 бройки, съгласно ПМС № 106/29.04.2015 г., разпределени по съответните структурни звена съгласно новото длъжностно разписание, при което в отдела на жалбоподателя общото намаление е с 2 щатни бройки – от 27 на 25 бройки.
При тези данни съдът намира, че е налице реално съкращаване на длъжността на жалбоподателя, доколкото от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че длъжността на оспорващия продължава да съществува като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В настоящия случай съкращаването на длъжността се изразява в намаляване на броя на служителите като нормативно определена позиция, ангажирани с нейното изпълнение, отразено в новото щатно разписание и при намаляване на общата численост. Налице е обективно наличие на извършена промяна в утвърденото длъжностно разписание, извършено по законовоустановения ред, от компетентен орган и при наличие на законово основание за това.
В конкретния случай без значение за законосъбразността на заповедта е временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя, съгласно Заповед № 868/24.11.2014 г. на ИД на ИА „АА“ – С. и етапа на образуваното срещу него наказателно производство, доколкото служебното му правоотношение е продължило да съществува, макар и при невъзможност за упражняване на трудовите функции, като е прекратено поради съкращаване в щата, а не във връзка с наказателното производство.
По изложените съображения съдът намира, че по отношение на жалбоподателя са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение - длъжността да е премахната като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, поради което обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Това е така, тъй като по делото е представено писмено становище от процесуалния представител на ответника – надлежно упълномощен юрисконсулт и доколкото процесуалното представителство включва в себе си освен явяване в открито съдебно заседание, още и изготвяне, респ. представяне на писмени възражения, становища и други подобни, свързани със спорното право действия на защита. Според чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения "за защита по административни дела възнаграждението е в минимален размер от 300,00 лв., за която сума жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по сметка на ИА „. администрация“ – С..
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, вр. с ал. 1 и чл. 143, ал. 3 вр. ал. 4 АПК, Административен съд – Б.


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. А. М. против Заповед № 194/15.05.2015 г. на И. Д. на И. А. „. администрация“ – С., с която служебното му правоотношение на длъжността „инспектор“ е прекратено. ОСЪЖДА Д. А. М. да заплати по сметка на И. А. „. администрация“ – С. сумата 300,00 лв., представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от акта.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
О.М.


File Attachment Icon
981FD23F5B557DAFC2257ED8003B5903.rtf