и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г. П. Б., с адрес: Г.Б., бул.”С.К. и
М.” № 4,В.А, .1 против бездействие на О. С. по З. (ОСЗ) Г.С. по процедиране
Заявление с В.№ 1362С/14.10.1991 год. Като правно основание но искането се
посочва чл.257 от АПК. Сочи се в жалбата (и поправената такава), че ОСЗ Г.С. в
противоречие с влязло в сила съдебно решение и със задълженията си по чл.14 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не е
предприела нужните действия по финализиране на процедурата по възстановяване
собствеността върху земеделски имот. Иска се да бъде постановен съдебен акт, с
който да бъде задължена ОСЗ Г.С. да се произнесе по искането за възстановяване
на собствеността, както и да се даде задължителен срок да финализиране на
реституционното производство. Направено е и искане за ангажиране отговорността
по чл.304 и следващите за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Искането основано на разпоредбата на чл. 257 от АПК е недопустимо. В конкретния
случай цитираната разпоредба на АПК е неприложима, тъй като тя се отнася за
бездействията на административния орган, когато задължението за съответното
действие произтича пряко от закон. Решенията, които издава ОСЗ по ЗСПЗЗ не са
фактически действия, а индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21
от АПК и не могат да се квалифицират като бездействие на органа по задължение,
което пряко произтича от нормативен акт. Следователно задължението за издаване
на решение от ОСЗ, независимо дали е позитивно или не за неговия адресат, не е
фактическо действие, а изрично волеизявление на овластен със закон
административен орган, което е индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване, както и отказът да се издаде такъв акт. В конкретния случай се
оспорва бездействие на ОСЗ да извърши не фактическо, а правно действие - да
издаде административен акт, каквото е решението на органа по земеделска
реституция. Пътят за защита срещу бездействие на административния орган да
постанови изричен акт при наличие на предвидените в закона предпоставки, е чрез
оспорване на мълчалив отказ, а не по реда на чл. 257, ал. 1 от АПК.
Дори жалбата да бъде определена, като такава подадена против мълчалив отказ на
административния орган да се произнесе с окончателно решение за възстановяване
на собствеността, тя отново е недопустима по смисъла на чл.159, т.1 от АПК. Не
е налице годен за обжалване индивидуален административен акт под формата на
мълчалив отказ. Както се сочи в жалбата, а видно и от приложените към нея
доказателства е, че с Решение №1362С/08.01.2013 год. на ОСЗ - С. с т.І е
признато правото на собственост на наследниците на Г.В.М., сред
които и оспорващия в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива
от 2.000дка и на нива от 1.000дка и двете, находящи се в м.„Чинар куши” в
землището на Г.С. и с т. ІІ е отказано да се възстанови правото на собственост
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000дка, осма
категория и на нива от 1.000дка, осма категория и двете, находящи се в м.
„Чинар куши” в землището на Г.С. с мотива, че са застроени със сгради на
“Язовири и каскади” - чл.10б/1/ от ЗСПЗЗ. Решението е било оспорено пред
Районен съд – С. и с Решение № 1637/01.07.2013 год., постановено по Г.д.№
94/2013 год. по описа на Районен съд– Г. С. решението в частта му, с която е
отказано възстановяване на собствеността е отменено и преписката е върната на
ОСЗ - С. за произнасяне относно двете ниви след приключване на процедурата по
чл.11 и сл. от ППЗСПЗЗ. Преди произнасянето на съда с Решение №1362С/01.03.2013
год. на ОСЗ – С., с което основание чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ е изменено Решение
№1362С/08.01.2013г. в частта му за отказ. Това решение е било възприето от
касационната инстанция, като оттегляне на оспорения акт в тази част по смисъла
на чл. 156 от АПК и с Решение № 1883/04.11.2013 год., постановено по к.адм.д.№
625 по описа на Административен съд – Б. за 2013 год., решението на Районния
съд е обезсилено и жалбата е оставена без разглеждане. Така производството по
възстановяване на собствеността върху нива от 2.000 дка и на нива от 1.000 дка
и двете, находящи се в м.„Чинар куши” в землището на Г.С. следва да приключи,
след представянето на изискващите се от чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ удостоверение и
скица, предхождани от административен акт – заповед на кмета на общината по чл.
11 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка са и мотивите на Решение № 1548/30.10.2012 год.,
постановено по к.адм.д.№ 535 по описа на Административен съд – Б.. От
изложеното в жалбата става ясно, че междинното производство не е приключило.
Следва да се отбележи, че мълчалив отказ по ЗСПЗЗ е недопустим, защото ОСЗ
трябва да се произнесе с позитивно или негативно решение, както и че този закон
като специален дерогира прилагането АПК. Мълчалив отказ по ЗСПЗЗ не формира
индивидуален административен акт, годен за съдебен контрол за законосъобразност.
В частта й с която се иска налагане на наказание на отговорното длъжностно лице
при условията на чл.304 от АПК жалбата ще следва да се отдели и разгледа в
отделно производство от компетентния по чл.306, ал.2 от АПК съдия.
Предвид изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Г. П. Б., с адрес: Г.Б., бул.”С.К. и М.” №
4,В.А, .1 против бездействие на О. С. по З. Г.С. по процедиране Заявление с В.№
1362С/14.10.1991 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 491 по описа на Административен съд – Б.
за 2014 год.
Определението в тази му част може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването
му пред Върховния административен съд.
ОТДЕЛЯ искането на Г. П. Б., с адрес: Г.Б., бул.”С.К. и М.” № 4,В.А, .1 за
образуване на производство по чл.304 и следващите от Административно
процесуалния кодекс за неизпълнение на Решение № 1548/30.10.2012 год.,
постановено по к.адм.д.№ 535 по отписа на Административен съд – Б. за 2012 год.
за разглеждане в отделно производство.
Да се изготвят и докладват на Председателя на Административен съд -Б. служебно
заверени преписи от жалбата на Г. П. Б., ведно с относимите доказателства за
образуване на производство по направеното искане.
Към новообразуваното дело да се приложи и препис от настоящото определение.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
КТ