Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 1262/30.03.2020 г., постановено по нахд № 29/2020 г., Районен съд – Г. Д., е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № РД-И-041/27.11.2019 г. на Изпълнителния директор на И. А. по Л. /ИАЛ/ - гр.С., с което на “. – 2. Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление : с.Б., 2., общ.Г. Д., обл.Б., с управител С. Б. Б., за извършено нарушение на чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ, във вр. с чл.219, ал. от ЗЛПХМ, на основание чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева.
В законния срок против решението на районния съд е подадена касационна жалба от санкционираното търговско дружество, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основани по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с ал.2 и ал.3 н чл.348 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, се представлява от адв.Г., който поддържа оплакванията в касационната жалба, претендира присъждане на направените разноски и представя писмени бележки.
Ответникът – И. А. по Л. /ИАЛ/ - гр.С., чрез юрк.Т., в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от касатора.
Представителят на О. П. – Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
В касационното производство не са събирани нови писмени доказателства пореда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства в първоинстанционното производство, доводите на страните и извърши касационна проверка на атакуваното решение по чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :
За да постанови решението си, районният съд е приел, че визираното в наказателното постановление нарушение е безспорно доказано, правилно е квалифицирано, като правилно е приложена и санкционната разпоредба. Приел е още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на санкционираното юридическо лице. Изложил е и съображения за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на процесното административно нарушение като маловажен случай.
Решението е законосъобразно.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че „Б. – 2. ЕООД е осъществило фактическият състав на визираното в НП административно нарушение – че на 03.05.2019 г. в аптека, собственост на “. – 2. Е. находяща се в с.Б., общ.Г. Д., кв.13 А, УПИ І, пл.№ 828, З. И. С. – А., в качеството си на неправоспобно лице - служител на “. – 2. Е. на длъжност „чистач/хигиенист“, е отпуснат (продал) на инспектор от ИАЛ - гр.С., лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание“ – една опаковка Paracetamol Ecopharm 500 mg tablets x 20, с партиден № DTH027003, годен до 07/2020 г., без да има фармацевтично образование. За извършената продажба е издаден фискален бон № 0000424/03.05.2019 г. от “. – 2. Е. което дружество съгласно Разрешително за търговия на дребно № 686/29.05.2008 г. има право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти и да открие аптека на посочени по-горе адрес. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ, във вр. с чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ. Съгласно чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ, която норма е посочена в правната квалификация на нарушението, помощник-фармацевтът може да извършва дейности по чл.219, ал.1. Диспозицията на правната норма предписва задължително правило за поведение към определен кръг /специални/ субекти, респективно неспазването на правното й предписание, съставлява основание за налагане на съответната санкция. З. И. С. – А. е служител на “. – 2. Е. на длъжност „чистач/хигиенист“, поради което няма право изобщо да отпуска лекарствени продукти. Въпреки въведената със закона забрана, обаче, този служител е извършил продажба на лекарствен продукт. Това се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства : Констативен протокол за извършена проверка от 03.05.2019 г.; Диплом за средно образование от ПМГ „Яне Сандански“ – гр.Г. Д.; Трудов договор №002/04.03.2015 г., сключен между “. – 2. Е. и З. И. С. – А.; АУАН от 05.07.2019 г.; показанията на св.С.К. – С. – актосъставител, св..Н. – свидетел при съставянето на АУАН.
Ето защо, настоящият състав на БлАС не споделя изложените в жалбата възражения, че при квалифициране на деянието не е посочена правилната правна норма, съдържаща конкретно правило за поведение.
Неоснователно е и възражението, че в АУАН и НП не се съдържа описание на нарушението и не са посочени правилно нарушените правни норми и неправилно е приложена санкционнана норма. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП, точно, ясно и конкретно са посочени всички факти, представляващи елементи от фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност санкционирания търговец, като словесното описание на нарушението съответства на посочените законови разпоредби, очертаващи състава на нарушението по чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ, във вр. с чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, за което се предвижда санкция по чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ, като наложената имуществена санкция е в предвидения от закона минимум. За дееца не е имало неяснота относно това за какво конкретно нарушение му е повдигнато обвинение. Затова неоснователно е и възражението, касаещо нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като в случая, както е посочено и по-горе, не са налице описани две административни нарушения, за да е следвало да се наложат две административни наказания.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които на самостоятелно основание да обосновават отмяната на процесното НП. АУАН от 05.07.2019 г. съдържа всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление, издадено въз основа на този акт – тези по чл.57 от ЗАНН, видно от съдържанието им. АУАН е връчен на управителя на търговското дружество, който не е направил възражения по отразеното в него.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не са налице процедурни нарушения от категорията на съществените, които да са възпрепятствали упражняването на процесуалните права на нарушителя в административната фаза.
Неоснователно е и възражението по приложението на чл.28 от ЗАНН. Преценката за наличието на маловажност е оставена на административнонаказващия орган, но тя подлежи и на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., постановено по т. д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС. Няма спор, че в процеса на административното наказване, АНО орган е длъжен да провери налице ли са предпоставките за приложение хипотезата на маловажен случай и ако те липсват, да пристъпи към издаването на наказателното постановление /по арг. от чл.53 от ЗАНН/. Дори и административнонаказващият орган да не е обсъдил тази възможност, няма пречка това да се извърши от съда в процеса по контрол на наказателното постановление. В случай, че съдът констатира, че извършеното нарушение носи белезите на маловажен случай, то същият следва да освободи дееца от административнонаказателна отговорност като отмени издаденото срещу него наказателно постановление. В конкретния случай предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, настоящата инстанция намира, че не може да се приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от разглеждания вид и счита, че настоящият случай не представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
БлАС счита, че на налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ИАЛ - гр.С., искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и разпоредбата на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, то следва да бъде уважено. На АНО се дължат разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно оставането в сила на първоинстанционното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, като се определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лева, предвид фактическата и правната сложност на настоящото дело и това, че същото приключи в рамките на едно съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.5 от ЗАНН, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1262/30.03.2020 г., постановено по нахд № 29/2020 г., на Районен съд – Г. Д..
ОСЪЖДА “. – 2. Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление : с.Б., 2., общ.Г. Д., обл.Б., с управител С. Б. Б., да заплати на И. А. по Л. - гр.С., сумата от 100(сто) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ : /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
О.М.