и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на О. О. „...” /ОО “АА“/ - гр. Б. против Решение № 11350/ 02.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 1176/ 2019г., по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 21-0000278/ 04.06.2019г., издадено от и.д. Началник на О. О. „...” /ОО “АА“/ - гр. Б..

В жалбата се навеждат доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни доводи за доказаност на административните нарушения, поради което се желае да бъде отменено обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго такова, с което наказателното постановление /НП/, да бъде потвърдено изцяло.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – ... ЕООД с У. Л. Т. Н., в писмен отговор по касационната жалба, и в съдебно заседание, чрез проц. си представител - адв. С.- А., оспорва депозираната жалба като неоснователна, и моли обжалваният съдебен акт, да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването на горепосочения съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил НП № 21-0000278/ 04.06. 2019г., издадено от и.д. Началник на ОО “АА“ - гр. Б., с което на ... ЕООД, за извършено административно нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр./, на основание чл. 96г, ал.1, предл. 2 от същия, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000. 00 лв. /три хиляди лева/, а за нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр., е наложена имуществена санкция, в размер на 200. 00 лв. /двеста лева/.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. До този извод съдът е стигнал след като е констатирал, че както в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, така и в издаденото въз основа на него НП, липсва посочване на точно място, дата на извършване на вменените нарушения, както и пълното описание на същите. Предвид тези си констатации, съдът е изложил подробни аргументи, че АУАН и НП не удовлетворяват императивните изисквания съответно на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно задължителното съдържание на двата акта. Изложил е доводи, че липсата на посочване на място и дата на извършване на вменените нарушения, респ. пълното им ясно и точно описание, е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Отделно на констатираните процесуални нарушения са изложени и доводи за недоказаност на вменените на дружеството- ответник по касационната жалба нарушения.

Решението е правилно.

Изводите на първоинстанционния съд за процесуална незаконосъобразност на АУАН и НП кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.

Имуществената отговорност на дружеството- ответник е ангажирана за извършването на превоз на товари от водача Н. Л. Т., без той да отговаря на изискванията за психологическа годност и без валидно издадено удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС.

На първо място, настоящата инстанция споделя изводите на Районен съд - Б. за липса на посочване на конкретно място на извършване на вменените нарушения, както в АУАН, така и в процесното НП. Съответни са и констатациите на районния съд, че в НП не е посочена датата, на която се твърди, да са извършени процесните нарушения. Това обстоятелство дори не се оспорва в касационната жалба. Такива не може да се изведат и от начина, по който фактически са описани нарушенията. Напълно неясна остава конкретната дата, за която се твърди, че ... ЕООД е допуснало извършването на превоз, а оттам и коя е датата, на която нарушенията следва да се считат за извършени. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 3 от ЗАНН, датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит от съдържанието на НП и АУАН, а липсата му винаги представлява съществен процесуален порок, тъй като препятства преценката относно това дали административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, което е задължителна предпоставка за законосъобразност на същото. Тези неясноти в описанието на датата и на мястото на извършване на административните нарушения практически препятстват съдебната проверка по съставомерност на същите. НП, като израз на санкционните правомощия на административнонаказващия орган, не може да съдържа непълноти или неточности, поради което, като е стигнал до извода за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, районният съд правилно е отменил НП.

Ето защо, изложените в жалбата доводи за процесуална законосъобразност на процесното НП, настоящият касационен състав намира за неоснователни.

Предвид изложеното, като е отменил НП, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

С оглед изхода на делото и предвид настъпилата законодателна промяна – добавената нова ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94/ 29.11.2019г./, съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на дружеството–ответник за присъждане на сторените по делото разноски. Искането е направено своевременно, а по делото са налице доказателства за действителното им заплащане. Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция ... А. ИИ “АА“, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвПр., в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт. С оглед на изложеното ИА “АА“ следва да бъде осъдена да заплати на ... ЕООД разноски по делото в размер на 350. 00 лв. – за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11350/ 02.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 1176/ 2019г., по описа на Районен съд – Б..

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „...”, с адрес : гр. София, ул. “...“ № ... да заплати на ... ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “...“ № ..., представлявано от Управителя Л. Т. Н., сумата от 350. 00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова

/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
ВА