и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 53, ал.1 и чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).
Образувано е по жалба на Р. Д. К. с постоянен адрес: Г.Г. Д., област Б., ул.“Г. Д.“ №** против Заповед № 18-7889/04.10.2016 г. на Н. СГКК- Б..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Иска се отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Претендира сторените по делото разноски. Представя писмени бележки с подробни доводи за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът-Началник СГКК- Б. в писмено становище оспорва подадената жалба.
Заинтересованата страна –О. Б., чрез надлежно упълномощен адвокат оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по представен списък.
Останалите заинтересовани страни- В. И. М., К. И. К., Х. Д. К., З. А. Д. и К. А. П. не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Административното производство се е развило по заявление В.№ 01-190798-27.06.2016 г. на О. Б. до СГКК-Б., с което е поискано нанасянето на промени в КККР за поземлен имот с идентификатор 39614.17.82.
Извършено е геодезическо заснемане и разработка от правоспособно лице, като е било приложено към заявлението: скица – проект /л.45/, снимков материал /л.52 и 53/, обяснителна записка /л.48/.
Според данните от кадастралния регистър имот с идентификатор 39614.17.82 е отразен като собственост на наследници на И. С. К..
С писмо изх.№24-13235/28.07.2016г. на Н. на СГКК-Б. оспорващия и заинтересованите страни, като наследници на И. С. К. (удостоверение на л.42) са уведомени за започналото производство.
С възражение №02-855/25.08.2016г. Р. К. е възразил по подаденото от О. Б. заявление, с доводи, че общината не е собственик на сградата, чието допълване се иска, тъй като не е представила годен титул за собственост.
Със Заповед № 18-7889/04.10.2016 г. на Н. на СГКК - Б., на основание чл.54, ал.4 от ЗКИР, във вр. с чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР и чл.54, ал.1 от ЗКИР, заявление В.№ 01-190798-27.06.2016 г. на О. Б., е одобрено изменението на КККР на с.Кремен състоящо се в допълване на сграда с идентификатор 39614.17.82.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 39614.17.82, по КККР на с.Кремен, с площ от 260.00 кв.м, предназначение – складова база, склад, няма данни за собственост.
Заповедта е съобщена на оспорващия на 07.10.2016 г., с известие за доставяне /л.26/ и на 13.10.2016г. е обжалвана чрез административния орган до Административен съд.Б..
По делото е представено Решение №К58/11.10.2004г. на ОСЗГ-Г.Б., с което на наследниците на Илия Стоилов К. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на имоти, сред които и нива с площ 2.159 дка, м.“С.“, имот №017082 по картата на землището (т.7).
Представени са Протокол от 15.12.1992г. на заседания на кметовете от район Места с Ликвидационен съвет към него и Протокол от 05.02.1993г.
По делото е приета съдебно –техническа експертиза. Вещото лице е установило, че на място в имот с идентификатор 39614.17.82 съществува сграда- едноетажна селскостопанска постройка с размери 29.60м./8.94м. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сграда е в задоволително състояние. Процесната сграда представлява тухлена зидария, която не е измазана отвън, като на места има нарушени тухли, а покривната конструкция е хлътнала навътре. Покривът не е съборен, но е започнал да се разваля. Сочи, че в представените от О. Б. протоколи в описа на представеното имущество за с.Кремен липсва описан склад или складова база. Сочи, че от приложените протоколи не може да се установи идентичност между сградата и описаните в протоколите недвижими имоти.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения :
Оспорения административен акт е нищожен, като издаден в рамките на недопустимо производство.
В административното производство, свързано с издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон - АПК правила. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от АПК, преди да започне производството административният орган задължително следва да провери за наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на издаването на съответния административен акт, а именно: липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; наличие на други специални изисквания, установени със закон. Условията за допустимост на административното производство са изчерпателно изброени.
Наличието на правен интерес е изведено, като абсолютна процесуална предпоставка за образуване на едно административно производство и при липсата му последицата е оставяне без разглеждане на такава жалба (молба заявление и т.н.) и прекратяване на образуваното по повод на такава молба производство.
В настоящия случай заявлението за изменение на КК и КР по отношение имот идентификатор 39614.17.82.1 по КК на с.Кремен е подадено от О. Б.. Легално определение на понятието “заинтересовани лица” при изменение на КК и КР се съдържа в разпоредбата на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР, а именно: “заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. О. Б. не е представила доказателства (акт за общинска собственост по чл.5,ал.1 от Закона за общинската собственост), легитимиращи я като собственик, нито доказателства за предоставено право на управление на сградата, предмет на заповедта. Същевременно от СТЕ се установява, че от представените от О. Б. протоколи в описа на представеното имущество за с.Кремен липсва описан склад или складова база. Административния орган също е приел, че с представените протоколи О. Б. не се легитимира като собственик, след като в оспорената заповед е отразил, че по отношение на сграда с идентификатор 39614.17.82.1 няма данни за собственост. В този смисъл О. Б. не е активно легитимирана страна да инициира административно производство по изменение на одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри при условията на чл.51,ал.3 от ЗКИР. Съгласно цитираната разпоредба измененията в КККР се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или О.. В настоящия казус не е налице нито една от трите хипотези.
Съгласно чл. 56, ал.1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри КККР (отм.) се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал.1 ЗКИР, както и от геодезически измервания. Съгласно чл. 58, ал.1, т.2 от Наредбата изменения в КККР се извършват служебно в случаите по чл. 57, т.5 или в други случаи, когато информацията за настъпилите промени е получена служебно по реда на чл. 56, ал.1 от Наредбата, които в настоящия случай не са налице.
Не е налице и хипотезата на чл.51,ал.4 от ЗКИР, съгласно която измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 2 и 3 за територии, в които попадат повече от 50 поземлени имота, могат да се извършват по искане на кмета на общината. В настоящия случай изменението касае само една сграда.
След подаване на заявлението Н. на СГКК Г.Б. е следвало да провери наличие на предпоставките за допустимостта му при условията на чл.27, ал.2 от АПК. Като не е сторил това, административния орган е постановил оспорения административен акт в рамките на недопустимо административно производство.
Изложените по-горе съображения налагат извод за основателност на жалбата, като атакуваната в настоящото производство заповед следва да бъде прогласена за нищожна.
При този изход на делото и с оглед правилата на чл.143 от АПК на СГКК Г.Б. следва да бъдат възложени сторените по делото разноски в размер на 910 лева, от които 10 лева държавна такса, 200 лева възнаграждение за вещо лице и 700лв. заплатено адвокатско възнаграждение (л.78).
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 във вр. с чл.143,ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 18-7889/04.10.2016 г. на Н. на С. по Г. К. и К.- Г.Б..
ОСЪЖДА С. по Г. К. и К. -Г.Б. да заплати на Р. Д. К. с постоянен адрес: Г.Г. Д., област Б., ул.“Г. Д.“ №** сумата от 910.00 (деветстотин и десет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК