и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „. ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.Б., кв."С.", ул."Б." №..., представлявано от управителя Р. С.,подадена чрез адв.И. М., със съдебен адрес:гр.С., ул."А." №...,вх...., срещу Решение № ПО-60/16.06.2022 г. на Д. на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на Н./ - С., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С220022-023-0001523/30.05.2022 г., издадено от Главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на Н. – С..
Твърди се в жалбата, че оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Поддържат се доводи за липса на мотиви, които да обосноват приложението на чл. 121,ал.3 от ДОПК. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него постановление.
С депозирана по делото молба от процесуалния му представител, се поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът - Директорът на ТД на Н. – С., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Издадено е Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с изх. № С220022-023-0000403/10.02.2022 г. /л. 16 гърба– л. 18/, с което главен публичен изпълнител в ТД на Н. – С., е наложил обезпечителни мерки на дружеството. Постановлението е обжалвано и с Решение № ПО-22/ 21.02.2022 г. на Д. на ТД на Н. – С., жалбата е оставена без уважение, като неоснователна. С Решение №820/12.05.2022г. по адм.д.№262/2022г. по описа на Административен съд-Б. отменено Решение № ПО-22/21.02.2022 г. на Д. на ТД на Н. – С., и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С220022-023-0000403/10.02.2022 г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на Н. – С.. Съдът е приел, че оспореното постановление, не е мотивирано, като в същото дори не са изложени твърдения относно това, че мерките се налагат за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на което събирането на задължения за данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.
С последващо искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-*0332-039-002/25.05.2022 г. /л. 22 – л. 23 /, Главен инспектор по приходите при ТД на Н. – С., отново е сезирал Дирекция „Събиране“, ТД – С. с искане за налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията. Като мотиви, поради които се налага предприемането на мерките за предварителното обезпечаване, е посочено, че в хода на ревизията е установено, че очакваният размер на задълженията на дружеството, е 2290993.00лв. –главница и лихва 290000.00лв. към 25.01.2022г.
По искането е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с изх. № С220022-023-0001523/30.05.2022 г. / л. 19 – л. 20/, с което главен публичен изпълнител в ТД на Н. – С., е наложил следните обезпечителни мерки: 1.Възбрана върху недвижим имот с подробно посочени в постановлението идентификационни данни, с балансова стойност 170 998,22 лв.; 2.Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, находящи се в: „БАНКА ДСК“ за сумата от 2 155 294,78 лв., „АЙКАРТ“ за сумата от 2 155 294,78 лв., „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ за сумата от 2 155 294,78 лв. и в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ за сумата от 2 155 294,78 лв.;3.Запор върху МПС: лек автомобил марка MERCEDES, със застрахователна оценка 228 600,00 лв. и товарен автомобил марка PEUGEOT, със застрахователна оценка 26 100,00 лв.
Постановлението е обжалвано по административен ред пред Д. на ТД на Н.-С. с жалба с вх.№53-06-4829/09.06.2022г. /л. 11 – л. 12/.
С Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки с изх. №С220001-024- 0023693/14.06.2022 г., е отменен запорът наложен по банкови сметки находящи се в „БАНКА ДСК“ , „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ , „АЙКАРТ“ /л.60/.
С Решение № ПО-60/16.06.2022 г. на Д. на ТД на Н. – С. /л. 7 – л.9/, жалбата е оставена без уважение, като неоснователна. За да остави жалбата без уважение, издателят на оспореното решение е приел, че изводът на публичния изпълнител за наличие на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за налагане на предварителни обезпечителни мерки, е правилен и наложените обезпечителни мерки са правилни с оглед размера на предполагаемите задължения.
Решението е връчено на дружеството на 17.06.2022 г. / л. 10/, и жалбата срещу решението е подадена чрез Д. на ТД на Н. – С., на 23.06.2022 г.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображения:
Оспорения ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на Н. – С., съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма.
Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако: 1. длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2. не съществува изпълнително основание и 3. ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК и чл. 195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка, не са представени от жалбоподателя. На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
Следва да се има предвид, че предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Заради етапа на установителното производство, в който се налагат предварителните мерки, все още няма установени задължения по основание и по размер. Поради тази причина разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, изисква обезпечителните мерки да не спират и възпрепятстват дейността на ревизираните лица, поради което задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване по чл. 121, ал. 3 от ДОПК е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие.
Основателни са твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки. Налагането на предварителни обезпечителните мерки е въпрос на оперативна самостоятелност, както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията, преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките, събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Неправилна е преценката в оспореното решение, че ПНПОМ с изх. № С220022-023-0001523/30.05.2022 г. е мотивиран. В процесния случай, видно от съдържанието му, в постановлението отново липсват изложени конкретни мотиви, които да правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Видно е, че ПНПОМ с изх. № С220022-023-0001523/30.05.2022 г. е с идентични мотиви с отменения ПНПОМ с изх. № С220022-023-0000403/10.02.2022 г. При издаването на ПНПОМ органа не се е съобразил с отменителното Решение №820/12.05.2022г. по адм.д.№262/2022г. по описа на Административен съд-Б., и основните мотиви на съда, че размера на задължението не може да бъде единствено основание за налагането на предварителните обезпечителни мерки. Отново и както при предходния ПНПОМ липсват данни относно естеството, характера и продължителността на търговската дейност на ревизираното лице, неговото общо финансово и имуществено състояние, фискална история, в това число резултати от ревизии и проверки, наличието на други непогасени публични задължения, конкретни негови действия – например такива, които могат да се определят като препятстване на проверки, укриване на данни, извършено след възлагане на ревизията разпореждане с активи и др., въз основа на които да се направи обоснован извод, че без налагането на обезпечителните мерки, събирането на вземанията, произтичащи от ревизията, ще бъде невъзможно или сериозно затруднено. Липсата на такава информация препятства, както съдебната проверка относно обосноваността на изводите на публичния изпълнител, че съществува риск от събирането на предполагаемото вземане, така и проверката относно спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че постановлението не е съобразено и мотивирано в съответствие с отменителното Решение №820/12.05.2022г. по адм.д.№262/2022г. по описа на Административен съд-Б.. Единственият посочен мотив отново е „Предвид размер на предполагаемия дълг“. Безспорно е, че с оглед вида на наложените обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот, запор на банкови сметки и запор върху собствени на дружеството МПС, налагането им ще възпрепятства и затрудни търговската му дейност и на практика ще лиши дружеството от възможността да осъществява стопанска дейност. В тежест на органа по приходите е да докаже наличието на обезпечителна нужда за налагане на предварителните обезпечителни мерки, т.е че без тях няма да може или ще се затрудни събирането на задължението към Н.. Както бе казано по-горе, отново липсва каквото и да е позоваване на конкретни факти и данни, въз основа на които да може да се направи обоснован извод, че без налагането на обезпечителните мерки събирането на вземанията, произтичащи от ревизията, ще бъде невъзможно или сериозно затруднено, с което не е изпълнено отменителното Решение №820/12.05.2022г. по адм.д.№262/2022г. по описа на Административен съд-Б.
Това води до извод за незаконосъобразност на решението на Д. на ТД на Н. и потвърденото с него ПНПОМ, налагащи отмяната им.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Б.


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ПО-60/16.06.2022 г. на Д. на ТД на Н. – С., и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С220022-023-0001523/30.05.2022 г., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на Н. - С..
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!

Е.Ф.