и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „. М. ЕООД със седалище и
адрес на управление Г. Б. У. „. Л. №1. представлявано от Д. Л. Д. против Акт
№216/17.03.2008г. за категоризиране на земеделски земи при промяна на тяхното
предназначение, издаден от ОД “Земеделие” – Б. и Решение №ОД-03/20.03.2008г. на
Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ при ОД „. – Б.. С жалбата (поправената
жалба) се иска отмяна на Акта за категоризация като незаконосъобразен и
обявяване нищожността на решението по чл. 17, ал.1, т.1 от ЗООЗ. С Определение
№141/31.03.2009г. е оставена без разглеждане жалбата на „. М. ЕООД срещу Акта
за категоризиране на земеделки земи при промяна на тяхното предназначение и
производството по делото продължава срещу Решение №ОД-03/20.03.2008г. на
Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ при ОД „. – Б.. С жалбата и в съдебно
заседание се оспорва решението, като се твърди, че същото е нищожно поради
опорочаване на процедурата по издаването му - същото е издадено без да има
влязъл в сила акт за категоризация на земята.
Ответникът по жалбата – Директора на ОД „. – Б. чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид приетиетите по делото доказателства приема, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена от страна имаща правен интерес от
обжалване. Видно от представеното копие от регистър за съобщаване на Решение
№ОД-03/20.03.2008г., същото е съобщено лично на управителя на оспорващото
дружество на 03.04.2008г., поради което жалбата като подадена на 07.07.2008г.
се явява подадена след срока по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата, обаче, е
допустима предвид на това, че административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето, а с нея е заявено
именно такова искане.
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.17 от ЗООЗ промяната на предназначението на земеделските земи за
неземеделски нужди се разрешава от комисии към областните дирекции „. - когато
исканата площ е до 50 дка и земята е в землищата на населените места на
територията на съответната област. С решение на тази комисия се утвърждават
площадките и трасетата на обектите по чл. 22 от закона по искане на собственика
на земята.
С оспореното решение е утъврдена площадка за проектиране на обект „Цех за
алуминиева дограма, офиси, автосалон, автосервиз, складова база за строителни
материали”, с която се засяга около 6 103 км.м. земеделска земя, собственост на
„. М. ЕООД в имот №169011, м. „Анището”, землището на Г. С.
Административното производство е започнало по Предложение на оспорващия В.№ВС-
32-0118/12.02.2008г. (л.28) от делото. Заявлението е разгледано на заседание на
Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, проведено на 20.03.2008г., на което
комисията е приела да се утвърди площадка за проектиране на обект „Цех за
алуминиева дограма, офиси, автосалон, автосервиз, складова база за строителни
материали”.
Обжалваният административен акт е издаден от Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от
ЗОЗЗ, която се явява компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 22 от
ЗОЗЗ. Комисията е назначена със заповед Министърът на земеделието и горите (л.
31), включва представители на регионалните структури на Министерството на
околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Дирекцията за
национален строителен контрол, О. администрация - Б. заинтересуваните
земеделски и стопанско-промишлени браншови организации и член на Комисията за
земеделските земи или експерт на Министерството на земеделието и храните (л.
34). Спазена е предвидената в чл. 22, ал.1 от ЗОЗЗ писмена форма на акта и той
съдържа всички необходими реквизити. При издаване на решението органът не е
допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да е
довело до липса на волеизявление и на това основание до нищожност.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
предвид на това, че категорията на земята е неправилно определена, както и че
административният орган е лишил оспорващия от правото да обжалва акта за
категоризация на земеделската земя. Действително Акт №216/17.03.2008г. за
категоризация на земята е връчен на оспорващото дружество на 03.04.2008г. – на
датата на която е съобщено и оспореното решение по чл.22, ал.1 от ЗОЗЗ. По този
начин оспорващото дружество е лишено от възможността да оспори категорията на
земята по реда на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна
на тяхното предназначение пред Министъра на земеделието и храните. Това
нарушение, обаче не е толкова съществено, че да доведе до нищожност на
административния акт. Оспорващият е имал право в 14-дневен срок от съобщението
да оспори Решение №ОД-03/20.03.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ
при ОД „., където да се провери и законосъобразността или влизането в сила на
предхождащите решението актове, които са част от регламентираната нормативно
процедура по издаването му.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при издаване на оспореното решение не
са допуснати нарушения, които да са довели до неговата нищожност, поради което
жалбата като неоснователна, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното Административен съд – Б.

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. М. ЕООД със седалище и адрес на управление Г. Б. У. „.
Л. №1. представлявано от Д. Л. Д. за прогласяване нищожността на Решение №ОД-
03/20.03.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ при ОД „. – Б..
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.



СЪДИЯ:\п\ Мария Тодорова
Вярно с оригинала !
РС.