и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл., във вр. с чл. 215, ал. 4
от ЗУТ и чл. 166, ал. 2 от АПК.
Образувано е по жалба от Г. К. П. от гр. Б. против Заповед №
01-207/26.06.2013 г. на К. на О. Б., с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ
е разпоредено на жалбоподателя да премахне доброволно и за своя сметка
поставения преместваем обект, представляващ ВТО в дял ІІ за търговска и други
обслужващи дейности, разположен в поземлен имот с идентификатор 02676.158.4 по
кадастралната карта на гр. Б..
В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като постановен в нарушение на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. На основание чл. 166, ал. 2 от ЗУТ със самата жалба и допълнително
представена молба е заявено искане за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на обжалвания акт, тъй като с премахването на обекта,
както на собствениците на терена, така и на ползвателя на ВТО ще бъдат
причинени трудно поправими вреди, което би обезсмислило продължаването на
производството.
По делото са представени писмени доказателства, като е изискана
административната преписка.
Искането е процесуално допустимо. Изхожда от адресат на оспорения
административен акт, заявено с оспорване на самия акт и в срока за обжалване.
Разгледано по същество е неоснователно поради следното:
Обжалваният административен акт е издаден на основание чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ.
Специалната норма на чл. 217, ал. 1, във вр. с чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ
предвижда, че заповедите и протестите, издадени на основание чл. 57а, ал. 3 от
ЗУТ не спират изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго, съгласно ал. 2
на същия закон. С посочената норма предварителното изпълнение на заповедите,
издадени на посоченото правно основание е въведено като правило от
законодателя. Когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда
предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни
актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на
чл. 60, ал. 1 от АПК. Законът за устройство на територията не регламентира
основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт,
поради което по силата на препращащата норма на чл. 213, ал. 1 ЗУТ е приложима
нормата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. Предпоставка за спиране от
съда на изпълнението на заповед издадена по реда на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ е
наличие на противопоставим друг интерес, който по степен на важност да е от
категорията на изброените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Презумпцията
по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта е в полза на общината. В
тежест на жалбоподателя е пред съда да посочи и установи наличието на
обстоятелства, при наличието на които спирането изпълнението на заповедта е
основателно.
За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да
представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако
обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по
неговата законосъобразност.
В настоящия случай жалбоподателят не е изложил доводи в подкрепа на искането
си и не е обосновал необходимостта от спиране изпълнението на административния
акт. Общо твърдените трудно поправими вреди за собствениците на терена и самия
оспорващ не сочат на основателни причини, които да налагат превес на личния му
интерес над обществения, доколкото от предварителното изпълнение на акта за
премахване на ВТО хипотетично такива вреди са налице и са съобразени от
законодателя. Безспорно имуществените вреди, които е вероятно да настъпят, не
могат да бъдат определени като трудно поправими. При евентуална отмяна на
заповедта такива щети винаги могат да бъдат претендирани и репарирани.
Твърденията, че при премахването на обекта би се обезсмислило оспорването на
административния акт не обосновават необходимостта от спиране изпълнението на
заповедта, а са въпрос на преценка на оспорващия дали да продължи
производството по делото.
С оглед на изложеното Административен съд – Благоевград намира, че от
твърденията в жалбата и представените писмени доказателства не може да се
приеме, че изпълнението на обжалвания акт ще застраши живота и здравето на
жалбоподателя или ще му бъдат нанесени значителни вреди. Не се установиха
наличие на защитими и значими от законова гледна точка интереси,
противопоставими на интереса на общината. Не са налице нови обстоятелства, при
наличието на които на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2, изр. последно
изпълнението да заповедта да бъде спряно.
Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай, основания за спиране
на заповедта не са налице, поради което искането е неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Административен съд -
Благоевград


О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на Г. К. П. от гр. Б. за спиране
изпълнението на Заповед № 01-207/26.06.2013 г. на К. на О. Б..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението и препис от
постановеното определение.



АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.