и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Б. Л. Ч. с адрес: с. Ц., община Б., област Б., ул. „. С.“ № 9, срещу Решение № 01/112/07255/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/1495 от 07.12.2017 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „Земеделие“ /ОД на ДФЗ/ - Б., с което на основание чл. 33, ал.1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 5 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и т. 4.8, буква „е“ от Договор № 01/112/07255 от 08.11.2012 г. и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е определена финансова корекция в размер на 48 892.00 лева, като е посочено, че дължимата сума в размер на 48 892.00 лева подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на решението, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ – РА.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради това, че същият не отразява действителната фактическа обстановка и че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая, преди да са произнесе с оспореното решение. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът - Директорът на ОД на ДФЗ – Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и навежда доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия. Доводите за неоснователност на жалбата са развити подробно в депозирани по делото писмени бележки.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Извършена е съдебна агротехническа експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал по делото.
Административен съд - Б., след като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият Б. Л. Ч. е бенефициент по мярка 112 – “Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. /Заявление за подпомагане по мярка 112 – на л. 91 – л. 97 от делото/.
Същият е изготвил Бизнес-план по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ /на л. 72 – л. 90 от делото/ и е сключил с ДФ „Земеделие“ Договор № 01/112/07255 от 08.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка “Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР /на л. 59 – л. 71 от делото/. С договора е определена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892.00 лева, които да се изплатят на два етапа - първо плащане в размер на 24 446.00 лева и второ плащане - в размер на 24 446.00 лева, при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8.02 икономически единици /ИЕ/, като на 28.11.2012 г. е извършено първо плащане /писмо за оторизация на плащането на л. 98 – л. 99 от делото/.
На 16.12.2015 г. оспорващият е подал заявка за второто плащане по договора след края третата година от датата на сключването му, като след извършена проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представения бизнес-план за съответната година, е констатирано, че Ч. отглежда в стопанството си 5.950 дка градински краставици и 2.000 дка картофи /справка за дейността на л. 30 от делото/. Оторизирано е второ плащане /писмо за оторизация на л. 101 – л. 102 от делото и уведомително писмо за одобрение на л. 103 от делото/.
На 05.06.2017 г. оспорващият е подал Уведомително писмо вх. № 01/112/07255/3/01/01 /Приложение № 8/ за поддържане на икономическия размер на стопанството, не по-малък от този, за който е получено второто плащане и за инвестиране на най-малко левовата равностойност на 2 000 евро от второто получено плащане за една или повече от дейностите, описани в договора за финансова помощ с ДФЗ за нуждите на земеделското стопанство /на л. 24 – л. 28 от делото/.
Във връзка с подаденото Приложение № 8, на 26.06.2017 г. е извършено първо посещение на място в стопанството, при което са проверени част от закупените активи /контролен лист на л. 104 – л. 117 от делото/.
Като доказателство по делото е приет Протокол от 18.07.2017 г., издаден от Кмета на с. Ц., община Б. /на л. 23 от делото/, в който е посочено, че в имот № 000248 са нанесени вреди от влизането и преминаването на животни.
На 24.07.2007 г. е извършена нова проверка на място с цел да се установи засаждането на едногодишните култури, при която проверка експертите от отдел „РРА“ са установили следното: че част от културите са били презасаждани и все още не поникнали; имало голямо разстояние между засадените култури; при засадените картофи имало засадени краставици, поради което не било възможно да се определи точно площта на засадените култури /Контролен лист от проверката на л. 118 – л. 130 от делото/. Посочено е още, че е необходимо извършването на проверка на място с цел да се уточни площта на засадените култури. Такава проверка е извършена на 08.08.2017 г. /заповед на л. 133 от делото и контролен лист и документи на л. 135 – л. 154 от делото/. Целта на проверката е била да се установи изпълнението на поетото от Ч. задължение за поддържане на икономическия размер на стопанството, за който е получено второто плащане, а именно – 12.14 ИЕ, генерирани от отглеждането на 5.950 дка градински краставици и 2.000 дка картофи. При проверката са измерени 1.963 дка градински краставици и 1.093 дка картофи, което се равнява на 4.11 ИЕ. В контролния лист от проверката /л. 138 от делото/ е посочено, че на измерената площ с градински краставици има мозаечно разположени непоникнали растения или такива, които са опасани от животни, както и че картофите са пресаждани, като на шахматно разположени части от измерената площ те не са поникнали и са направени контроли за определяне на културата. Отразено е още, че на останалата част от парцела няма установена култура и частта е неизползваема и неподдържана. Във връзка с констатираното е подадена декларация от оспорващия /на л. 152 от делото/, в която същият е посочил, че не е могъл да се справи добре с отглеждането на краставиците и картофите поради „сушата, дивите животни и режима на водата в селото“.
За резултатите от проверката е подадена Докладна записка от началника на отдел „РТИ“ до Д. на Д. „ТИ“ на ДФ „Земеделие“ /на л. 155 от делото/. Оспорващият е уведомен, че може да подаде възражение в 14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо за констатираните несъответствия /на л. 156 от делото/.
Като доказателства по делото са приети и снимки от извършената на 08.08.2017 г. проверка на място /на л. 175 – л. 188 от делото/.
С писмо по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ – изх. № 01-013-6500/1117 от 29.09.2017 г. на Д. на ОД на ДФЗ – Б. до оспорващия /на л. 10 - л. 11 от делото/, последният е уведомен /обратна разписка на л. 12 от делото/, че не е поддържал минимално изискуемия размер на стопанството, като по този начин е нарушил чл. 31а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г., поради което дължи връщане на вече изплатените суми по първото и второто плащане по проекта, като общият размер на наложената финансова корекция е 48 892.00 лева.
Горното писмо е получено от Ч. на 24.10.2017 г. /обратна разписка на л. 12 от делото/ и същият е депозирал възражение /на л. 13 – л. 14 от делото/, в което е посочил, че не е съгласен с констатациите за неподдържане на икономическия размер на стопанството, тъй като е положил всички усилия по засаждане, презасаждане и отглеждане на процесните култури, но липсата на валежи и високите температури довели до изсъхване на растенията. Оспорващият е навел доводи, че при издаването на въпросното писмо не са изяснени всички факти и обстоятелства по случая, не са взети предвид особеностите на стопанството и отглежданите култури, местонахождението на имота, настъпилото засушаване, периода от време, липсата на хидромелиоративни съоръжения, които да доставят вода за напояване до стопанството и унищожаването на по-голямата част от културите от животни.
Въз основа на извършените проверки, на 07.12.2017 г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 01/112/07255/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/1495 от 07.12.2017 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „Земеделие“ /ОД на ДФЗ/ - Б. /на л. 5 – л. 9 от делото/, с което на основание чл. 33, ал.1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 5 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и т. 4.8, буква „е“ от Договор № 01/112/07255 от 08.11.2012 г. и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е наложена финансова корекция в размер на 48 892.00 лева, като е посочено, че дължимата сума в размер на 48 892.00 лева подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на решението, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ – РА.
Решението, видно от отбелязването върху същото, е получено от Ч. на 05.02.2018 г., а жалбата срещу акта е подадена чрез издателя му на 16.02.2018 г.
Като доказателство по делото е прието Писмо изх. № ОД-03-150/25.09.2018 г. от Д. на Филиал Кюстендил на Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/, с което е предоставена метеорологична информация за валежните дни и валежните количества по дати за района на с. Ц., община Б. – за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. /на л. 192 – л. 196 от делото/.
Приобщена към доказателствения материал по делото е и метеорологична информация от Синоптична станция – Б. /представителна и за района на с. Ц./ за средноденонощните температури на въздуха и средноденонощните температури на почвата на дълбочина 10 см, както и за относителната влажност на въздуха за периода от 01.03.2017 г. до 31.08.2017 г. /на л. 237 – л. 239 от делото/.
По делото са разпитани трима свидетели, от чиито показания се установява следното:
Свидетелката И. Ч. /съпруга на оспорващия/ е посочила, че започнали да се занимават със земеделие през 2012 г., като засадили краставици и картофи. Кандидатствали по програма за подпомагане и били одобрени. През 2017 г. засадените култури изсъхнали от сушата. След това ги презасадили, но прасетата ги изровили. Поливането се осъществявало от цистерна и с вода от чешмата. В близост до имота нямало канали или напоителни съоръжения. През тази година нямало и дъждове и поради лошите метеорологични условия насажденията изсъхнали. Краставиците засадили – късни и ранни. След като ги посадили, краставиците поникнали и започнали да дават реколта, но след около един месец изсъхнали. Картофите, като ги посадили първия път, изсъхнали, а след това прасетата ги изровили. Ч. два пъти правили презасаждане и на картофите. Имотът, на който отглеждали културите, бил един и същ, откакто подписали договор с ДФ „., но сменяли местата на културите. Представили документ, в който било отразено, че са влизали животни в стопанството и са изравяли картофите.
От показанията на свидетеля К. Я. /служител в ОД на ДФЗ – Б., агроном/ се установява, че през месец август 2017 г. извършили проверка в стопанството на жалбоподателя в с. Ц., община Б.. При измерването на площта, с която кандидатствал оспорващият за краставиците и за картофите, тя не отговаряла на декларираната от него. Имало несъответствие между бизнес-плана и това, което установили на място. Имотът имал някаква ограда, но на места била срутена. Имотът бил на един баир и имало някакво съоръжение за поливане, но към момента на проверката нямало следи от поливане. Стопанството не било поддържано и площта му не била засадена изцяло. Ч. присъствал при извършването на проверката и при съставянето на контролния лист. В стопанството се установявали някакви набези от животни, но за това обстоятелство на проверяващите не бил предоставен някакъв документ. На места разкопавали, за да проверят за наличието на картофи. Проверявали само площта, за която се виждало, че се обработва.
Свидетелят В. Х. /също служител на ОД на ДФЗ – Б./ е посочил, че извършили проверка на процесното стопанство през месец август 2017 г. Парцелът се намирал над с. Ц. и бил ограден с телена ограда, като по-голямата част от имота не се обработвала и използвала. С „GPS” устройство проверяващите измерили обработваемата част от стопанството, като една част била засадена с картофи, а друга с краставици. Картофите трябвало да са около два декара, а служителите измерили около декар – декар и сто, а краставиците трябвало да са близо шест декара, а проверяващите измерили два декара. Имало някаква обработка, но насажденията не били гледани добре. Бенефициентът обяснил, че са влизали животни и че нямало вода, като за влизането на животни не предоставил някакъв документ. В имота имало поставена метална цистерна, която не била вързана с маркучи и която не била пълна. Към момента на проверката стопанството не било поддържано и не било засадено цялото с култури. Земята била доста суха. Проверката била извършена в присъствието на бенефициента и последният нямал забележки. Контролният лист също бил съставен в присъствието на Ч.. В момента на проверката направили и снимки на стопанството.
По делото е допусната и назначена съдебно-агротехническа експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 240 – л. 246 от делото/, вещото лице е направило изводите, че: агрометеорологичните условия по показателите „наличие на влага, средноденонощни температури на въздуха в градуси по Целзий, средноденонощни температури на почвата в градуси по Целзий, относителната влажност на въздуха в градуси по Целзий, за периода от 01.03.2017 г. до 31.08.2017 г., като комплекс от фактори за отглеждане на процесните култури, не са били подходящи за нормалното развитие и отглеждането на картофите и в максимална степен не са били подходящи за нормалното развитие и отглеждането на краставиците. Експертът е посочил, че семето за краставиците и посадъчният материал за картофите, закупени от Ч., като количество и вид отговарят на площта за засяване на краставиците и засаждане на картофите съгласно приложените по делото документи.
При така установената фактическа обстановка и след цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда чл. 159 от АПК и чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл.146 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на оспорване и от лице, притежаващо правен интерес за това.
Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – от Д. на О. Д. Д. Ф. „. – Б.. Видно от приетата като доказателство Заповед № 05-РД/286/01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. Ф. „. – гр. София /на л. 157 от делото/, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на Д. Ф. „., на директорите на областните дирекции е възложено да издават решения за налагане на финансови корекции /РФК/ по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, мярка 112 “Създаване на стопанства на младите фермери”, при неспазване на нормативни и договорни задължения.
За да издаде оспореното решение, административният орган се е позовал на нормите на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 5 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 9/03.04.2008 г./, респ. т. 4.7 във вр. с т. 4.8, б. „е“ от сключения Договор № 01/112/07255 от 08.11.2012 г. между оспорващия и ДФЗ.
Приел е, че Ч. не е изпълнил своите нормативни и договорни задължения, като не е изпълнил задължението си за поддържане на икономическия размер на земеделското стопанство, за който е получил второ плащане, а именно – 12.14 икономически единици.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Според разпоредбата на чл. 8а, ал. 1 т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2, като бизнес-планът трябва да показва, че младият фермер ще поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2 /чл. 14, ал. 5 от Наредба № 9/03.04.2008 г./.
Горните разпоредби по идентичен начин са пренесени и в сключения Договор № 01/112/07255 от 08.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка “Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР / - т. 4.7 във вр. с т. 4.8, б. „е“ от договора.
Съдът намира, че в конкретната хипотеза е налице неизпълнение от страна на Ч. на неговите нормативни и договорни задължения, като същият не е изпълнил задължението си за поддържане на икономическия размер на земеделското стопанство, за който е получил второ плащане, а именно – 12.14 икономически единици.
Съображения: Съгласно § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 9/03.04.2008 г., „форсмажорни обстоятелства“ са а/ смърт на ползвателя; б/ продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя; в/ тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; г/ разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; д/ епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител и e/ експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ.
В т. 8.3 от сключения договор е посочено, че фондът признава същите категории форсмажорни обстоятелства, т.е. независимо от събраните доказателства, че агрометеорологичните условия по показателите „наличие на влага, средноденонощни температури на въздуха в градуси по Целзий, средноденонощни температури на почвата в градуси по Целзий, относителната влажност на въздуха в градуси по Целзий“, за периода от 01.03.2017 г. до 31.08.2017 г., като комплекс от фактори за отглеждане на процесните култури, не са били подходящи за нормалното развитие и отглеждането на картофите и в максимална степен не са били подходящи за нормалното развитие и отглеждането на краставиците, тези факти не могат да бъдат отчетени като „форсмажорни обстоятелства“ по смисъла на посочените по-горе текстове от Наредба № 9/03.04.2008 г. и от договора. Лошите метеорологични условия, както и унищожаването на културите от животни, не само не могат в случая да се преценят като такива обстоятелства, но и от събраните по делото доказателства се установява, че оспорващият не е положил необходимите грижи, за да поддържа стопанството и да полива редовно засадените култури, за да може да противодейства на климатичните условия. Или, с оглед легалната дефиниция на „форсмажорни обстоятелства“ по § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на посочената наредба и лимитативното им посочване в същата разпоредба, съдът счита, че в конкретния случай, такива не са налице. Следва са се има предвид и още, че според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 г., ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. По делото липсват данни, доказващи такива уведомявания, съответно е налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., поради което оспорващият дължи връщане на получените суми по първо и второ плащане, както правилно е възприел и административният орган.
В случая са извършени три проверки на място, респ. били са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за издаването на оспорения административен акт, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК и е довело до правилен и обоснован извод, че Ч. не поддържа ИР на стопанството, за който е получил второ плащане. Следователно, към момента на издаване на оспорения административен акт, е била налице хипотезата на чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., поради което са били и налице визираните материално-правни основания за издаване на акта, респ. било е налице нарушение на т. 4.8, б. “е“ от договора във връзка с т. 4.7 от същия, тъй като оспорващият не е поддържал ИР на стопанството, за който е получил второ плащане по чл. 6, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Оттук следва и изводът, че изложените в решението констатации са правилни и въз основа на тях правилно е приложен и материалния закон, поради което жалбата срещу решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора и с оглед правилата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Областната Д. на Д. Ф. “Земеделие“ – Б., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 /двеста/ лева.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Л. Ч. с адрес: с. Ц., община Б., област Б., ул. „. С.“ № 9, срещу Решение № 01/112/07255/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/1495 от 07.12.2017 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „Земеделие“ /ОД на ДФЗ/ - Б..

ОСЪЖДА Б. Л. Ч. с адрес: с. Ц., община Б., област Б., ул. „. С.“ № 9, да заплати на Областната Д. на Д. Ф. „Земеделие“ – Б., сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му чрез връчването на преписи.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.