Производството по делото е образувано по жалба на „., ЕООД представлявано от управителя И. Б. К. от гр. П. против мълчалив отказ на К. на О.
П. по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и е с правно основание чл.149, ал. 2 от АПК.
В жалбата се сочи, че жалбоподателя е собственик на ПИ с идентификатор
56126.603.7740 и като такъв е поискал със заявление вх. №
94-00-2228/24.04.2012 год. да се приложи чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ, като се допусне
проектиране на нов ПУП за негова сметка. Тъй като в законния срок кметът на О.
П. не е допуснал проектиране, налице е мълчалив отказ.Иска се съдът да отмени
изричният отказ по заявление вх. № 94-00-2228/24.04.2012 год. В съдебно
заседание уточнява, че обжалва мълчаливия отказ на К. на общината да се
произнесе по това заявление.
В. с. з. жалбоподателя „., ЕООД се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата кметът на О. П. се представлява от юрисконсулт, който
оспорва жалбата. Представено е писмено становище.
По делото са представени доказателства.
Съдът въз основа на представените доказателства намира за установено следното
от фактическа страна.
Не е спорно между страните, че със заявление вх. № 94-00-2228/24.04.2012 год И.
К., като У. на “С – 2004” ЕООД е поискал на основание чл. 62а, ал. 5 вр. чл.
134, ал. 4, т. 2 от ЗУТ да бъде издадена заповед от К. на общината за изготвяне
на ПУП за промяна на плана на кв. “Антон Попов”, който да бъде изготвен за
сметка на представляваното от него дружество Като мотиви е изложил, че имота по
плана от 1988 год. е предвиден за парк, но вече 24 год. предвижданията по плана
не са реализирани, а в рамките на тези години са правени промени в плана и е
осъществено ново строителство в квартала, което прави невъзможно реализирането
на плана от 1988 год. Към молбата няма приложени никакви доказателства. Към
представената административна преписка органа е приложил скица на имота от
кадастъра, удостоверение за актуално състояние и заповед на областния У. на
област Благоевград за отписване от актовите книги на държавните имоти поземлен
имот с идентификатор 56126.603.7740 и разположените в него сгради със специално
предназначение 12 на брой. Приложено е и отговор към жалбоподателя от К. на О.
П. по повод подадена от него молба за промяна на предназначението на имота на
друго основание.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи: Мълчаливият
отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато
административния орган има задължението да се произнесе по направено пред него
искане. Пред вид разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК този отказ представлява
индивидуален административен акт и е напълно приравнен към изричния такъв,
който е не само липса на волеизявление от страна на съответния административен
орган, но е и отказ да се издаде съответния посочен от искателя акт. Като
индивидуален административен акт той подлежи на съдебен контрол, при който
съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе пред вид всички
фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и
евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.
С оглед доказателствата по делото, настоящата инстанция приема, че в
разглежданата хипотеза К. на О. П. не се е произнесъл по направеното пред него
искане от жалбоподателя да допусне с мотивирано предписание изменение на влязъл
в сила ПУП , въпреки че е задължен да направи това, като допусне или откаже да
се изработи проект за изменение на плана. Следователно бездействието на
компетентния орган и непроизнасянето в срок съставлява мълчалив отказ по чл.
58, ал. 1 АПК. Жалбата е подадена в срок , а разгледана по същество е
основателна. Видно от доказателствата приложени към преписката, която съдът е
изискал от административния орган, със заявлението дружеството жалбоподател е
поискало на основание чл. 134, ал. 4, т. 2 от ЗУТ и чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ К. на
О. П. да издаде заповед за изготвяне на ПУП за промяна на плана. Последния план
на гр. П. е от 1988 год. По този план предназначението на имота е за ПАРК и
това мероприятие не е изпълнено, което не се спори от страните. Нормата на чл.
134 е в раздел ІV и е озаглавена “условия и ред за изменение на устройствените
планове.. Ал. 4 на чл. 134 постановява забрани относно изменението на влязъл в
сила ПУП, но т. 2 от същата съдържа изключение от това, а именно освен в
случаите на чл. 62а, ал. 2-5. Това производство започва със заявление до К. на
общината, с която се представят доказателства за собственост на имота или за
ограничени вещни права, с оглед разпоредбата на чл. 131 ал. 1 от ЗУТ, за да се
установи дали лицето искащо изменение на плана е заинтересовано лице по смисъла
на закона. Доказателства за собственост не са представени от страна на
жалбоподателя нито в хода на административното производство нито в хода на
съдебното производство. Представената скица от кадастъра не е документ за
собственост. Освен това наред с доказателства за собственост, следва да се
представят и скица с предложение за изменението на плана. Такава скица не е
представена.Направеното искане в заявлението, е за изменение на плана за кв.
“Антон Попов”, а нормата на чл. 62а, ал. 5 ЗУТ предвижда изменение на конкретен
поземлени имот, предвиден в подробните устройствени планове за озеленени
площи, които не са реализирани. Неговото изменение може да се променя с нов
подробен устройствен план на цялото населено място, ако със схемите или план
схемите на зелената система се докаже, че са спазени нормативите за
озеленяване. Не са представени и доказателства за спазването на тези нормативи
определени в наредба № 7. Това са изисквания съгласно разпоредбата на чл. 29,
ал. 2 от АПК.Но съдът счита, че след като в заявлението е посочен адреса на
жалбоподателя административния орган е следвало да уведоми жалбоподателя да
отстрани тези недостатъци на заявлението в тридневен срок от съобщението. След
изтичането на този срок кметът на общината е следвало да се произнесе по
заявлението било с мълчалив отказ или с изричен отказ, или да допусне с
мотивирано предписание изработването на проект за изменение на плана. След като
не е сторил това настоящият състав намира, че мълчаливия отказ е
незаконосъобразен. преписката следва да се върне на административния орган,
който съобразно мотивите на решението следва да се произнесе.
С оглед изхода на делото неоснователно е искането за присъждане на разноски на
процесуалния представител на ответника.
С оглед на гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

Отменя мълчаливия отказ на К. на О. П. по подадено заявление вх. №
94-00-2228/24.04.2012 год от “ С” ЕООД представлявано от управителя И.
Б. К. от гр. П.
Връща преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на
решението.
Отхвърля искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред
ВАС на РБ София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева
Вярно с оригинала!
Г.Б.