Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на “. В. Е. ЕИК*********, с адрес на управление: гр. Б., ул. „И. Г." №**, представлявано от управителя С. Ш., подадена чрез юрк. М. Р., против Д. Ф. “. -гр.С. за заплащане на обезщетение в размер на 264,82лв. за претърпени имуществени вреди, определени като законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху забавеното плащане по заявка за плащане №03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. за периода 26.05.2021 г. до 01.02.2023г., ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба /01.02.2023г./ до окончателното му изплащане. Представя се писмено становище с доводи за основателност на иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Д. Ф. „Земеделие“ -гр.С. в писмен отговор оспорва иска. Твърди, че по повод кандидатстването на ищеца не е уговарян падеж за изплащане на задължението, за да се стигне до забава. Излагат се съображения, че макар да е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ – отменен административен акт, останалите липсват. Наред с това обезщетение за вреди може да се претендира едва след отмяната на акта с влязло в сила решение на съда. Навеждат се доводи, че след влизане в сила на съдебното решение в разумен срок органа е извършил необходимите административни проверки по заявката за плащане и е заплатил съответната финансова помощ.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за основателност на предявения иск по основание и размер и пледира за уважаването на същия.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С Акт за одобрение изх. № 01-2600/4095 от 31.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, оспорващото дружество “. В. Е. е одобрено за изпълнител по Схема „Училищно мляко“ за доставяне на мляко и млечни продукти по смисъла на чл. 10 от Наредбата съгласно Приложение № 2 към Акта за одобрение, за срок от 1 /една/ учебна година – 2020 – 2021 г. /на л. 20 – л. 22 от адм.д.№585/2021г. по описа на АС-Б./.
На 09.03.2021 г. е подадена Заявка за плащане с № 03/01/270720/36628/01 по Схема “Училищно мляко“ за отчетен период 01.01.2021 г. - 31.01.2021 г., във връзка с направени доставки на продукти на учебни заведения в Община Б., Община Рила, Община Кочериново и Община Кюстендил /на л. 23 от адм.д.№585/2021г. по описа на АС-Б. /. Заявката за плащане на извършените доставки на мляко и млечни продукти, е на стойност 9 129.26 лева /без ДДС/.
На 10.06.2021 г. е получено Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане №03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. № 01-2600/3225/03.06.2021 г., с което е редуцирана финансова помощ в размер на 1 287,63лв. без ДДС за доставен „кашкавал“.
По жалба на “. В. ЕООД е образувано адм.д. №585/2021 г. по описа на AC-Б.. С Решение № 788/05.05.2022г., постановено по адм.д. №585 по описа на AC-Б. е отменено Уведомително писмо за одобрение на Заявка за плащане №03/270720/36628/01 от 09.03.2021г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ “. с изх. № 01-2600/3225 от 03.06.2021 г. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 22.11.2022 г., когато е оставен в сила Решение №10610/22.11.2022г. по адм. д.№6632/2022 по описа на Върховен административен съд.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение с Докладна записка вх.№03-0416/343 от 27.01.2023г. на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ е предложено изплащането на сума в размер на 1287,53лв. и ДДС в размер на 257,53лв. по заявка за плащане №03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. /л.20-21/.
На 01.02.2023г. е платена по банковата сметка на дружеството сумата от 1287,63лв. без ДДС и ДДС в размер на 257,53лв. по заявка за плащане №03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. /л.9 гърба и л.24/.
По делото е приложено адм.д.585/2021г. по описа на АС-Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - искът се подава от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК.
Искът е допустим, като предявен от процесуално легитимен субект и пред компетентния да го разгледа съд. „Т. В. ЕООД претендира вреди от забавянето на дължимото му плащане по заявка за плащане №03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. по схема "Училищно мляко”, което представлява дължимата законна лихва върху вземането, определена по чл.86 от ЗЗД в размер на 264,82лв. за периода 26.05.2021 г. до 01.02.2023г.
Разгледан по същество, искът е частично основателен:
За да възникне отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда -имуществена и/или неимуществена, от такъв административен акт; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
С Решение № 788/05.05.2022г., постановено по адм.д. №585 по описа на AC-Б. е отменено Уведомително писмо за одобрение на Заявка за плащане №03/270720/36628/01 от 09.03.2021г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ “. с изх. № 01-2600/3225 от 03.06.2021 г., с което за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. не е одобрена финансова помощ в размер на 1287,63лв. без ДДС за доставен „кашкавал“. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 22.11.2022 г., когато е оставен в сила Решение №10610/22.11.2022г. по адм. д.№6632/2022 по описа на Върховен административен
С отмяната на административния акт възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко" предписва, че Д. Ф. “. извършва административна проверка по заявката за плащане, включително дали продуктите, доставени в изпълнение на издадения акт за одобрение, са произведени, съхранявани и опаковани в обекти за производство и/или търговия на едро с храни, регистрирани по реда на чл. 23 от Закона за храните. Д. Ф. “. може да извърши и проверка на място по заявката за плащане. По силата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата въз основа на извършените проверки по ал. 1 Д. Ф. “. одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Д. Ф. “. изплаща одобрените суми на заявителя в срок до 3 месеца от подаване на заявката. В случаите по чл. 18, ал. 6 срокът се удължава с толкова работни дни, колкото са били нужни за отстраняване на констатираните нередовности и/или непълноти или за извършване на допълнителни проверки – чл. 19, ал. 4 от Наредбата.
Изложената регламентация обуславя извод, че плащане следва се извърши в тримесечен срок от депозиране на заявката за плащане. В разглеждания случай ищецът е заявил такова на 09.03.2021 г. Ето защо, ответникът е следвало да плати, да откаже изцяло или частично най-късно до 09.06.2021г. Постановен е частичен отказ за одобряване на финансова помощ с Уведомителното писмо за сумата 1287, 63 лв. без ДДС, който е отменен с влязло в сила решение на АС-Б.. “. В. ЕООД претендира вреди от забавянето на дължимото му плащане по заявка за плащане №03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. по схема "Училищно мляко”, което представлява дължимата законна лихва върху вземането, определена по чл.86 от ЗЗД в размер на 264,82лв. за периода 26.05.2021 г. до 01.02.2023г. Следователно единствената причина за неизвършване своевременно плащане, е наличието на отмененото Уведомителното писмо. Именно същото е станало причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от Д. Ф. “. към ищеца и това обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. Неоснователно е възражението на ответника, че законната лихва не може да бъде измерител на твърдените от ищеца вреди. Предвид условията на извършените доставки, ищецът е имал право да получи плащане на парични средства по цитираната заявка за плащане, правото на собственост върху които не е можел да упражнява поради незаконосъобразното й неодобряване. Обезщетението, което държавата дължи, трябва във всички случаи да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното право. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на размера на дължимото обезщетение, се прилагат принципите на процесуалната автономия, равностойността и ефективността. При паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право, и следователно, справедлива компенсация, с която може да се възстанови справедливият баланс, е именно размерът на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Тя е механизъм за обезщетяване на претърпени вреди без кредиторът да е длъжен да ги доказва. Предвид качеството на парите да са универсален и санкциониран от държавата измерител на потребителната стойност на благата, въпросът за тяхното оползотворяване не стои. Ползването им има своята пазарна цена и кредиторът я губи, когато длъжникът не изпълнява навреме задължението си. Именно тази стойност се презумира от разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът не споделя становището на ответника, че вреда липсва.
Размерът на дължимото в тримесечен срок от подаването на заявката плащане е установен от съдържанието на отмененото уведомителното писмо. Очевидно ищецът е заявил плащане в размер, включващ и сумата 1287,63 лв. без ДДС стойност на доставен кашкавал за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г., заявени на 09.03.2021 г. Впоследствие, след връщане на преписката на органа за ново произнасяне по заявлението, на 01.02.2023 г. е извършено плащане на сумата и разходите са възстановени в този размер, заедно с начислен ДДС в размер на общо 1545,16 лв.
За периода 09.06.2021г. /а не от 26.05.2021г./ до претендираната дата 01.02.2023г. / макар, че исковата молба е подадена на 03.02.2023г./ дружеството е лишено от възможността да ползва собствените си средства в размер на 1287,63 лв. без ДДС и 257,53лв. ДДС. Така е понесъл вреди във формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата. Липсата на необходимост от доказване на вреди в размер на законната лихва произтича от нормата на чл. 86, изр. 1 ЗЗД. Само в случай, че кредиторът твърди претърпени вреди в по-висок размер и претендира тяхното заплащане от своя длъжник, той ще следва да стори това в исково производство по общия ред (арг. чл. 86, изр. 2 ЗЗД).
Съдът, по реда на чл. 162, пр. 1 ГПК, като съобрази, че не са необходими специални знания изчислява размера на законната лихва върху сумата от 1545,16 лв. с лихвен калкулатор, достъпен на интернет сайта на НАП, но за периода от 09.06.2021 г. /а не с начална дата 26.05.2021 г. / който е 3 месечният срок по чл. 19, ал. 4 от Наредбата/ до посочената дата 01.02.2023г., и определя същата на 260,78 лв.
Доказана е и причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт – Уведомителното писмо на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ и имуществената вреда от 260,78 лв. - ако не беше издадено уведомителното писмо, ищецът не би се лишил от правото да ползва собствените си средства в размер на 1545,16лв. за периода от 09.06.2021 г. до 01.02.2023г. За разликата до пълния предявен размер от 264,82 лв. искът е недоказан по размер и подлежи на отхвърляне.
В заключение следва да се посочи, че исковата претенция е за обезщетение за настъпила имуществена вреда, в размера на законната лихва за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента, в който е следвало да бъде извършено. В този смисъл са неоснователни наведените доводи в отговора на ответника относно характера и недължимостта на претенцията. Както бе казано по-горе съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая обаче не се касае за лихва дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение (пропуснатата полза), чийто размер се основава на този на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
С оглед основателността на главния иск, такава е и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на обезщетението, считано от посочената дата 01.02.2023г. /при дата на предявяване на иска 03.02.2023г./ до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ предвид уважаване на предявения иск, основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в производството разноски в размер на 221,57лв, съразмерно уважената част от иска от претендираните 225лв. /25 лв. заплатена държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Д. Ф. “. да заплати на “. В. Е. ЕИК*********, с адрес на управление: гр. Б., ул. „И. Г." №**, представлявано от управителя С. Ш., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 260,78 лв. (двеста и шестдесет лева и 78 стотинки), определени като законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху забавеното плащане по заявка за плащане №03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. за периода 09.06.2021 г. до 01.02.2023г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2023г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 260,78 лв. до 264,82 лв.
ОСЪЖДА Д. Ф. “. да заплати на Т. В. Е. ЕИК*********, с адрес на управление: гр. Б., ул. „И. Г." №**, представлявано от управителя С. Ш. сума в размер на 221,57 (двеста двадесет и един лева и 57 стотинки) лв., представляващи разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК