Normal; и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С. В. С., с адрес: гр.П., ул.“Д.“ № **, Б.Б, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-0314-000004/09.01.2023г., издадена от мл. А. в Р. У. (РУ) – П. К. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на М.) - Б., с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за У. на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Иска се отмяната му.
С жалбата е направено искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Административен съд - Б., след преценка на законовите изисквания за допустимост и основателност на искането, установи следното:
Искането е процесуално допустимо. Изхожда от лице, адресат на оспорения административен акт.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
Оспорената заповед е административен акт, с който е приложена ПАМ. Със специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Законът за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
От представените с жалбата доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди, противопоставими, като степен на значимост на защитимите от законодателя. Изтъкнатите в жалбата съображения, че предварителното изпълнение на мярката ще затрудни свободното придвижване на оспорващия и членовете на неговото семейство и ще осуети планираната им почивка в чужбина не могат бъдат противопоставени на защитения от нормата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП обществен интерес, поради което искането се явява неоснователно. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на оспорващия, със същата степен на значимост. Следва да се посочи, че възникналите неудобства за жалбоподателя не надхвърлят обичайните такива, които всеки човек би изпитал без свидетелство за У. на МПС.
В конкретния случай, оспорващият не само не сочи наличието на значителни и трудно поправими вреди от приложената административна мярка, но такива вреди не са установени и доказани от представените доказателства от оспорващия.
От друга страна в случая не се твърди наличието на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта.
По изложените съображения съдът намира искането за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП и чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК, Административен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. В. С., с адрес: гр.П., ул.“Д.“ № **, Б.Б за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0314-000004/09.01.2023г., издадена от мл. А. в Р. У. – П. К. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Б..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!

ЕК