и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно–процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П. с адрес: Б., ул. “Х. Д.” № 5, . 2, подадена чрез адвокат С. Г., против Решение № 4598/02.06.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 571/2017 г. по описа на Районен съд – Б. в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-1116-000114/21.02.2017 г. на Началник група в С. “. П. при ОД на М. – Б. в частта му по т. 1, с която на Г. Д. П., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000.00 лева и кумулативно е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебно решение в обжалваната му част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се в същата, че районният съд не се е произнесъл по направеното с жалбата искане за извършване на повторен химически анализ на дадената кръвна проба, по реда на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /отм./, с което соченото като нарушител лице е било лишено от възможността да реализира в пълен обем правото си на защита. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено в частта му по т.1.
Ответникът по касационната жалба ОД на М. – Б., С. “. П. – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна. Съображения:
С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 17-1116-000114/21.02.2017 г. на Началник група в С. “ПП” при ОД на М. – Б. в частта му по т.1, с която на Г. Д. П., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000.00 лева и кумулативно е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г., издадена от Министъра на вътрешните работи /ДВ, бр. 1/4.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г./, на водача са отнети 10 броя контролни точки, и е отменил НП в останалата му част – по т. 2 и т. 3, с които на касационния жалбоподател, съответно за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10.00 лева и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10.00 лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че визираното в т. 1 от НП нарушение, е виновно извършено, безспорно доказано и правилно квалифицирано от наказващият орган, а при съставянето на АУАН и издаването на НП в тази им част не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дееца. Що се касае до нарушенията по т. 2 и т. 3 от НП, съдът е приел, че в АУАН същите са описани като едно общо деяние, а с НП на жалбоподателят са наложени две отделни наказания, вследствие на което между двата акта е налице противоречие, което е рефлектирало върху правото на защита на соченото като нарушител лице, поради което е отменил НП в тези му части /по т. 2 и т. 3/.
Решението на районният съд в частта, с която НП е отменено в частите му по т. 2 и т. 3 не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не е предмет на настоящото производство.
В обжалваната му част, касаеща нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, решението на Районен съд – Б. е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК.
Видно от приложения по делото Протокол за химическа експертиза № 53/25.01.2017 г., съставен от експерт-химик при СНТЛ - ОД на М. - Б., иззетата на 24.01.2017 г. кръвна проба от П., е била изследвана за съдържание на етилов алкохол с газов хроматограф, в резултат на което е била установена концентрация на етилов алкохол в кръвта в размер на 0.86 ‰.
С подадената пред Районен съд – Б. жалба против процесното наказателно постановление, П.е направил искане за извършване на повторен химически анализ на кръвната проба. С Разпореждане от 05.04.2017 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.04.2017 г. в 09.30 часа, като по направеното с жалбата доказателствено искане не се е произнесъл нито с цитираното по-горе разпореждане, нито в проведеното на 27.04.2017 г. открито съдебно заседание. Произнасяне липсва и при проведеното на 18.05.2017 г. второ открито съдебно заседание, на което съдебното следствие е обявено за приключено и е даден е ход на делото по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /отменена понастоящем, но действала към датата на заявяване на искането за повторно извършване на химически анализ на кръвната проба/, в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс, изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, ако не е изтекъл 3-месечният срок за съхранение на кръвната проба съгласно чл. 19 от същата наредба.
Наказателното постановление е връчено на П. на 02.03.2017 г., а искането за извършване на повторен химически анализ е направено на 09.03.2017 г., с подаване на жалбата пред районния съд. От изложеното следва, че искането е направено своевременно, в рамките на 7-дневния срок по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/27.06.2001 г. Същевременно, към датата на депозиране на искането, не е бил изтекъл и предвиденият в чл. 19 от Наредбата тримесечен срок за съхранение на кръвната проба, който в случая изтича на 24.04.2017 г., считано от датата на вземането й – 24.01.2017 г. При това положение, съдът е следвало да се съобрази с направеното искане и да предприеме съответните действия за извършване на повторно изследване на кръвната проба, доколкото осъществяването му зависи единствено и само от волята на изследваното лице. Като не е сторил това, районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено и е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя, респективно същият е бил лишен от възможността да реализира в пълен обем своето право на защита.
Предвид изложеното, съдът намира, че решението на Районен съд – Б. в обжалваната му част е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед на което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се отмени в частта му по т. 1, касаеща нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.


Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 4598/02.06.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 571/2017 г. по описа на Районен съд – Б. в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-1116-000114/21.02.2017 г. на Началник група в С. “. П. при ОД на М. – Б. в частта му по т.1, с която на Г. Д. П. с адрес: Б., ул. “Х. Д.” № 5, . 2, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000.00 лева и кумулативно е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1116-000114/21.02.2017 г. на Началник група в С. “ПП” при ОД на М. – Б. в частта му по т. 1, с която на Г. Д. П. с адрес: Б., ул. “Х. Д.” № 5, . 2, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000.00 лева и кумулативно е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова

/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
Е.Ф.