и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл.от АПК и чл. 63, ал.1, изр.
2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „М. –М. М. със седалище и адрес на
управление: гр.Б., представлявано от М. Б. М.,
подадена Ч. А.С. против Решение № 4319/12.06.2014г., постановено по н.а.х.
д. № 129/2014г. по описа на Районен съд – Б..
В жалбата са развити съображения за неправилност на съдебното решение, поради
допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила-касационни основания съгласно чл.348,т.1 и т.2 от
НПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на наказателното
постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от А.С.
Ответникът- М. Ю., Ч. процесуалния си представител юрк.С. в писмено
становище оспорва касационната жалба и иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Представителят на О. П. - Б. дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административният съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение районния съд е потвърдил Наказателно постановление №
727/19.12.2013г. на Началника на М. Ю., с което на „М. –М. М. със седалище и
адрес на управление: гр.Б., представлявано от
М. Б. М.,за нарушение на чл.126 от ЗАДС, на основание чл.128,ал.2 от ЗАДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. и на основание чл.107е,ал.2 от
ЗАДС е присъдена равностойността на липсващия предмет на нарушението в размер
на 28,20лв. и на основание чл.124а,ал.1 във вр. с чл. 126 от ЗАДС на
жалбоподателя е наложено „лишаване от право да упражнява дейност“ в търговски
обект –кафе, находящ се в гр.Б. за срок от 1
месец. За да постанови този резултат районният съд е приел, че касационният
жалбоподател е извършил констатираното в АУАН и издаденото въз основа на него
НП нарушение. Приел е, че процесното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган и че в хода на административно – наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на
наказателното постановление.
Постановеното решение е неправилно.
НП е издадено за това , че на 06.06.2013г. в прилежаща кухня към търговски
обект –„кафе“, находящ се в гр.Б. стопанисван от
„М. –М. М. същия е държал РVС туба с вместимост 10 литра, пълна с безцветна
течност с мирис на анасон и с алкохолно съдържание -35,8% vol. -акцизна стока
без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Основния довод наведен пред районния съд, както и пред настоящата инстанция е,
че не е установен предмета на нарушението. Административнонаказващия орган е
приел, че предмета на нарушението е туба с вместимост 10 литра, пълна с
безцветна течност с мирис на анасон и с алкохолно съдържание -35,8% vol. По
делото е представен Протокол за извършено контролно измерване на действително
алкохолно съдържание по обем % Vol на алкохолни напитки В.№2900/771/07.
06.2013г., с който е извършено замерване на нето тегло и алкохолни градуси на
туба с вместимост 5л. и установено количество 5л. Не са представени
доказателства за установяване на действителното алкохолно съдържание на иззетия
алкохол, описан в ПОКД №1059/06.06.2013г. и в обжалваното НП -туба с 10л.
безцветна течност с мирис на анасон. В този смисъл е налице неяснота относно
предмета на нарушението – 10л. или 5л. е откритата алкохолна течност.
Административния орган не е установил по безспорен начин какво е количеството
на намерената течност с посочено алкохолно съдържание, което е от съществено
значение за изчисляване на дължимия акциз съгласно чл. 31, ал.1 от ЗАДС и
съответно за определяне размера на дължимата имуществена санкция по чл. 126 от
същия закон. Следва да се посочи, че количеството на намерения алкохол и
определения му акциз са от значение и за преценката на чл.126б от ЗАДС.
Доказателствената тежест е на наказващия орган, който при възникналия спор не е
установил с допустими доказателствени средства изводите в наказателното
постановление.
Тъй като производството е от административно-наказателен характер, АУАН няма
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано и в тежест
на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин твърдяното
нарушение. С оглед на последното, и липсатата на релевантни доказателства,
недоказан остава факта, че намерената течност е акцизна стока с количество 10л.
и с алкохолно съдържание от 35,8 % Vol, респективно, че е налице описаното в НП
административно нарушение.
В настоящия случай, като е потвърдил НП районния съд е постановил неправилен С.
акт. Налице са касационни основания за отмяната му, поради което решението,
като неправилно следва да бъде отменено, като и НП следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 и ал.2 от АПК във вр.чл.63,ал.1 от
ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 4319/12.06.2014г., постановено по н.а.х.д. № 129/2014г. по
описа на Районен съд – Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 727/19.12.2013г. на Началника на М. Ю..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марияна Мицева



ЧЛЕНОВЕ:/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
Е.Ф.