и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 99 от АПК.
Образувано е по жалба на В. Д. П. с адрес: гр. С., област Б., ул. „С. П.“ № 14, подадена чрез адвокат Д. С. от Адвокатска колегия – Благоевград, срещу Отговор от Г. А. на О. С. изх. № 94-00-238/01.03.2023 г., с който е оставено без разглеждане Заявление за образуване на производство по отмяна на влязъл в сила административен акт по реда на чл. 99 и сл. от АПК, поради обстоятелството, че П. не е участник в административното производство по издаване на акта, чиято отмяна претендира.
Твърди се в жалбата, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Иска се отмяна на акта и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, ведно с доводите на оспорващата, намира за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление, подадено до Г. А. на О. С. /на л. 16, - л. 18 от делото/, оспорващата е поискала на основание чл. 99 от АПК да бъде възобновено производството по издаване на Удостоверение № 17/23.12.2019 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Едноетажна сграда, обект за търговия и услуги“, находящ се в УПИ VI-112, кв. 21 по плана на гр. С. /на л. 23 от делото/ и да бъде отменено удостоверението.
След извършена служебна, справка съдът констатира, че горепосоченото удостоверение за въвеждане в експлоатация е обжалвано пред Административен съд – Благоевград, като по жалбата е образувано адм. дело № 574/2021 г. по описа на същия съд, приключило с Определение № 1903/05.11.2021 г., влязло в законна сила на 13.04.2022 г. след обжалване пред ВАС /на л. 36 – л. 37 от делото/, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. К. Д. и Е. К. Д., подадена чрез пълномощника им /дъщеря им/ В. Д. П. /жалбоподател по настоящото дело/ срещу Удостоверение № 17/23.12.2019 г. за въвеждане в експлоатация на гореописания строеж.
С оспорения в настоящото производство отговор /на л. 3 – л. 4 от делото/, е оставено без разглеждане Заявлението за образуване на производство по отмяна на влязъл в сила административен акт по реда на чл. 99 и сл. от АПК, поради обстоятелството, че П. не е участник в административното производство по издаване на акта.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 99 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; 3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство; 4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи; 6. страната вследствие на нарушаването на административно-производствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани и с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Съобразно чл. 100 от ГПК, в случаите по чл. 99, т. 1, възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 – т. 7 - и по искане на страна в производството.
В конкретната хипотеза оспорващата не е участвала като страна в това производство, респ. не е легитимирана да иска възобновяване на производството и отмяна на удостоверението. Не са налице и предпоставките по чл. 101 от АПК, доколкото процесният административен акт няма сила по отношение на оспорващата.
Удостоверението за въвеждане в експлоатация съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ЗУТ, подлежащ на оспорване по реда на чл. 215 от ЗУТ /по аргумент и от чл. 217, ал. 1, т. 7 от ЗУТ/, от възложителя /възложителите/ на строежа, тъй като само той /те/ разполагат с правото да инициират издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177 от ЗУТ. Това право обуславя и правния интерес от оспорване на издаденото Удостоверение за лицата по чл. 161 от ЗУТ, на чието име е издадено разрешението за строеж.
Съответно трайна и константна е съдебната практика, че Удостоверението за въвеждане в експлоатация по чл. 177 от ЗУТ засяга правата и законните интереси само на тези лица, които са субекти в административното правоотношение, материализирано в този акт. Самото административното производство по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, се развива само между възложителя и административния орган по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ. В закона не е предвидено в това производство да участват други пряко заинтересувани лица.
В случая, видно от материалите по преписката, единствен възложител на процесния строеж е Л. Л. А., на името на която е издадено и Разрешение за строеж № 38/12.06.2019 г., ведно с одобрените проекти, т. е. само и единствено тя се явява в казуса възложител на строежа по смисъла на чл. 161 от ЗУТ.
Оспорващата по настоящото дело – В. П., макар да е безспорно, че притежава собственост /на основание наследствено правоприемство от наследодателя й Д. Д./ в същия УПИ VІ-112, кв. 21 по плана на гр. С., в който е изграден и строежът, чието въвеждане в експлоатация е извършено с горецитираното удостоверение, е трето лице, извън посочените в чл. 177, ал. 1 във вр. с чл. 161 от ЗУТ и не е активно легитимирана да иска възобновяване на производството и отмяна на удостоверението, доколкото тя не е възложител на процесния строеж. Това обстоятелство не се променя от изложените в жалбата доводи, свързани с постановената отмяна на Виза с изх. № 18/21.05.2019 г. за изработване на инвестиционен проект за допълващо застрояване на общата регулационна линия между УПИ VІ-112 и УПИ VІІ-113, кв. 21 по плана гр. С. /на л. 24 от делото/ – с Решение № 727/20.04.2021 г., постановено по адм. дело № 852/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 13.07.2022 г.
Също така не могат да обусловят извод в обратната насока и доводите, че към настоящия етап в Административен съд – Благоевград е налице и друго висящо дело - адм. д. № 752/2019 г. с предмет – оспорване на издаденото за процесния строеж, в полза на Л. А., Разрешение за строеж № 38/12.06.2019 г.
Производството по чл. 99 и сл. АПК е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила административен акт, който не е обжалван по съдебен ред, и то само при наличие на някое от основанията по чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК. Предпоставките за възобновяване на производството по издаване на административните актове, предполагат привеждане на актовете в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване. Отмяната по чл. 99 от АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи. Това производство засяга стабилитета на административния акт, поради което основанията за възобновяване са посочени изчерпателно и не могат да се тълкуват разширително. Възможността да инициират производството е предоставена на ограничен кръг субекти, а сроковете са преклузивни и изтичането им погасява правото да се иска възобновяване.
С оглед изложеното, съдът намира за правилен извода на административния орган, че оспорващата е извън кръга на лицата по чл. 100 и по чл. 101 от АПК, поради което правилен и законосъобразен се явява и оспореният акт, с който е оставено без разглеждане заявлението на П. за образуване на производство по отмяна на влязъл в сила административен акт по реда на чл. 99 и сл. от АПК.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните съображения и на основание чл. 197 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 99 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Д. П. с адрес: гр. С., област Б., ул. „С. П.“ № 14, срещу Отговор от Г. А. на О. С. изх. № 94-00-238/01.03.2023 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.