и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба, подадена от Х. К. С. с адрес гр. Б., ул. “. №11 против Заповед №1609/22.11.2018г. на заместник-К. по икономика и финанси на О. Б., издадена при условията на заместване на К. на общината, с която на основание чл.195, ал.4 от Закона за устройство на територията във връзка с чл. 196, ал. 1-3 от ЗУТ е наредено в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта М. З. Д., Х. К. С., Ж. М. Б., Г. З. И., Ю. К. Б. и В. К. Х. да извършат необходимите ремонтни и възстановителни мерки по поправяне и заздравяване на подпорната стена, находяща се в имот с идентификатор №04279.622.45 по кадастралната карта на гр. Б., УПИ VIII, в кв.1 по плана на VII-ми микрорайон, гр. Б., с административен адрес: гр. Б., ул. “. №1. съгласно представено конструктивно становище, изготвено от инж. Г. Н.
С жалбата се навеждат доводи за издаване на заповедта в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че оспорващият не е запознат и не му е връчван констативен протокол от 27.08.2018г., както и цитираното в заповедта конструктивно становище. Оспорват се констатациите в оспорената заповед относно състоянието на процесната подпорна стена.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.
Административният орган - К. на О. Б. оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност.
Заинтересованите страни М. З. Д., Ж. М. Б., Г. З. И., Ю. К. Б. и В. К. Х. не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по Молба с В.№ М-00-306/27.06.2018г. на М. З. Д., с която уведомява К. на О. Б., че в собствения му имот е изградена подпорна стена, чиято цялост е нарушена.
Във връзка с постъпилата молба, със Заповед №99/02.07.2018г. Кметът на О. Б. е назначил комисия, която на 13.07.2018г. да извърши проверка на място и да констатира вида и състоянието на подпорната стена, както и да изслуша собствениците. Заповедта е изпратена на М. Д. и Х. С. с писмо с изх. № М-00-306/03.07.2018г., с което същите са уведомени за деня и часа на проверката.
При извършената проверка е констатирано, че подпорната стена е износена и неподдържана, поради което е станала опасна и е застрашена от самосрутване, за което на собствениците на имота е изпратено Писмо с изх.№М-00-306/03.08.2018г., с което същите са уведомени, че е в ход процедура по издаване на заповед по чл.195 от ЗУТ, както и че в 10-дневен срок следва да представят попълнена бланка за изразяване на становище по случая. На собствениците е указано, че ако не извършат указаното, органът ще приеме, че отказват за представят становище по случая. Цитираното писмо е връчено на М. Д. и Х. С..
От страна на М. Д. е представено становище, според което подпорната стена следва да бъде укрепена. Приложено е и конструктивно становище за укрепването й, изготвено от проектант с пълна проектантска правоспособност. Според конструктивното становище, подпорната стена е подала и има опасност от срутване, като цяло е естествено износена и опасна за здравето и живота на собствениците на поземления имот.
Становище е представено и от оспорващия С. и според същото, стената не е износена. Изложено е, че ако все пак се прецени че стената следва да се укрепи, то това следва да се извърши от Д., тъй като се намира в частта от имота, която се ползва от него.
Ж. М. е изразила становище, че е съгласна да се предприемат всички необходими мерки с цел укрепване на подпорната стена.
Назначената със заповед на К. на общината комисия е съставила констативен протокол, в който е отразено следното заключение: Подпорната стена е видимо компрометирана, в средата е подала и изпъкнала около 15 см пред основата. Свързващото вещество между дяланите камъни липсва, поради което е налице възможност от самосрутване. Като цяло е естествено износена и увредена. С оглед констатираното състояние на подпорната стена, същата може да се поправи и заздрави, като се приложат мерките, посочени в представеното от М. Д. конструктивно становище.
На основание чл. 196, ал.2 от ЗУТ, комисията е предложила на К. на О. Б. да издаде заповед съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, за извършване на необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на подпорната стена, в определен от него срок.
Предвид установеното с констативния протокол от 27.08.2018г., е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 195, ал. 4 във връзка с чл. 196, ал. 1-3 от ЗУТ е наредено в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта М. З. Д., Х. К. С., Ж. М.Б., Г. З. И., Ю. К. Б. и В. К. Х. да извършат необходимите ремонтни и възстановителни мерки по поправяне и заздравяване на подпорната стена.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установи, че процесната подпорна стена е разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор 04279.622.45 по кадастралната карта на гр. Б., зад съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда, с административен адрес: ул. “. №11. Предната (западна) част от поземления имот - откъм прилежащата улица „Прилеп“, в която са изпълнени двуетажната жилищната сграда с идентификатор 04279.622.45.1 и гаража с идентификатор 04279.622.45.2, е изравнена на нивото на улицата, а задната (източна) част е с голям наклон и ниво около 2,0м над нивото, на което са изпълнени постройките. Това е наложило изпълнението на съществуващата подпорна стена, която е на разстояние 2,30 - 2,35м зад жилищната сграда. Изпълнена е с дължина 5,20м, дебелина 35см и височина около 2,0-2,10 м над нивото на по-ниския терен, от дялани камъни, на суха зидария. При извършения на място оглед, вещото лице е установило, че свързващото вещество между дяланите камъни е амортизирано и частично опадало, поради което, вследствие на земния натиск стената е пропукана, средната й част е поддала и изпъкнала с около 15 см пред основата. Т.е. същата е естествено износена, а и предвид начина й на изграждане, не е в състояние да поема натоварванията от прилежащия зад нея стръмен скат, който представлява затревена площ и има наклон към стената, което води до постоянното ѝ намокряне при валежи, поради което е налице опасност от частично обрушване, а впоследствие и цялостно срутване. Предвид констатираното състояние на подпорната стена, вещото лице дава заключение, че стената следва да се укрепи, като допълнително се изпълни пред нея, нова стоманобетонова стена. Това може и следва да се изпълни, без да се подкопава съществуващата каменна стена, какъвто е и вариантът, предложен с внесеното в общината от М. Д. конструктивно становище. Заключението не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира като съответстващо на останалите доказателства по делото.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на акта.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган - Заместник-кмет на О. Б. при условията на заместване на К. в негово отсъствие.
При издаване на заповедта са спазени административно-производствените правила.
В тази връзка неоснователни за доводите на оспорващия за нарушено право на участие в административното производство. Същия е уведомен за образуваното производство, дадена му е възможност да изрази становище и такова е представено. Обстоятелството, че съставения констативен протокол не е съобщен на С. не представлява нарушение на процесуалните правила, доколкото ЗУТ не поставя подобно изискване. За законосъобразното издаване на заповед по чл.195, ал.4 от ЗУТ е необходимо комисията да изслуша заинтересованите страни, което изискване в настоящия случай следва да се приеме, че е изпълнено. Целта на законодателя при поставяне на това условие е, да бъдат защитени правата на засегнатите от заповедта лица, от евентуално неоснователно засягане на собствеността им, чрез изследване на всички техни искания и възражения по висящото производство. В случая тази цел е изпълнена, тъй като оспорващия, като заинтересовано лице е депозирал становище по образуваното административно производство, с което вместо устно, писмено е изразил своето искане и възражение. Замяната на устното изслушване, с писмено такова представлява нарушение на процесуалните правила, но не е съществено, защото ако не беше допуснато органът би издал краен акт със същото съдържание като процесния. Обстоятелството, че конструктивното становище, представено от съсобственика Д. не е връчено на оспорващия също не води до извод за допуснато нарушение при издаване на заповедта. Оспорващият е уведомен за образуваното административно производство и същия е имал право да се запознае със цялата преписка, включително и с представеното становище.
При издаване на оспорената заповед е спазен и материалния закон.
Съгласно чл.195, ал.1 от ЗУТ, собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване (чл.195, ал.4 от ЗУТ). С оспорената заповед е наредено да се извършат именно ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строеж, застрашен от разрушаване, т.е. за който са налице обстоятелствата по ал. 3 на чл.195 от ЗУТ.
Посредством приетата по делото съдебно-техническа експертиза се потвърждава заключението на комисията, обследвала строежа, въз основа на което е издадена оспорената заповед за наличие на предпоставките на чл. 195, ал.4 от ЗУТ – наличие на строеж, представляващ подпорна стена, която е пропукана, средната й част е подала и изпъкнала с около 15 см пред основата, естествено износена и която не е в състояние да поема натоварванията от прилежащия зад нея стръмен скат, поради което е налице опасност от частично обрушване, а впоследствие и цялостно срутване.
Неоснователно е поддържаното в хода на производството по делото възражение за незаконосъобразност на заповедта поради това, че оспорващия няма достъп до подпорната стена, а състоянието на същата е следствие на бездействие на съсобственика Д.. Видно от доказателствата по делото, подпорната стена е изградена в имот с идентификатор 04279.622.45 по кадастралната карта на гр. Б., собственост на оспорващия и заинтересованите страни, поради което и с оглед липсата на доказателства в обратна насока, следва да се приеме, че и подпорната стена е тяхна собственост. Както се посочи по-горе, задължението за поддържане на строежите в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 от ЗУТ е на собствениците на строежа, поради което правилно в хода на производството по издаване на заповедта не е изследвано по вина на кой от съсобствениците подпорната стена е застрашена от разрушаване, както и кой от тях има достъп до стената. Това са отношения между собствениците, който не следва да се разглеждат в производството по издаване на заповед по чл.195, ал.4 от ЗУТ, респ. не следва са се обсъждат и от съда като ирелевантни за издаване на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се предотврати разрушаване на строежа.
Така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. К. С. с адрес гр. Б., ул. “. №11 против Заповед №1609/22.11.2018г. на Заместник-К. по икономика и финанси на О. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.