и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК и чл. 38, ал. 1, т. т. 2, 9 и 23 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Образувано е по жалба от Е. Р. Р. от с. Г. К., общ. Б. против Акт за установяване на публично държавно вземане Изх. № 01-013-6500/230 от 21.03.2019 г., издаден от Д. на ДФ „. – Б., с който е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор № 01/06/1/0/02210/30.06.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. с искане за неговата отмяна.
Жалбата е мотивирана по съображения за неправилност на оспорения акт, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Конкретно оспорващата твърди, че добросъвестно е изпълнявала задълженията си по сключения с фонда договор и е назначила по трудово правоотношение лица, поради което не са налице материалноправните предпоставки за постановения отказ за второ плащане. Счита, че неправилно органът е приложил процедурата по Наредба № 14/28.05.2015 г., а не по ЗУСЕСИФ, определящ условията и реда за налагане на финансова корекция върху получените средства от еврофондовете. Моли обжалвания акт да бъде отменен.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на производството от пълномощник, който претендира присъждане на разноски
Ответникът, чрез представител, в писмено становище по хода на делото бланкетно оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу възнаграждението, заплатено от оспорващата като прекомерно.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
Административен съд – Б., след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между ДФ „. – София и жалбоподателката с УРН 657238 е сключен Договор № 01/06/1/0/02210 от 30.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 61 – 82). Срокът на договора е 5 годишен, като ползвателят на помощта се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес – план в периода на сключване на договора до 30.03.2018 г., като реалното изпълнение на бизнес – плана следва да започне в срок не по-дълъг от 9 месеца – чл. 6 от договора. Ползвателят на помощта е получил приоритет с оглед критерия за създаване на 1 работно място през годините на изпълнение на бизнес плана – Приложение № 1 от договора, за което са определени 10 точки.
Страните не спорят, че бенефициера е получил първо плащане в размер на 24 447,50 лв., уведомен с писмо Изх. № 01-013-6500/717 от 02.08.2016 г. (л. 98), след подадено на 23.07.2015 г. (л. 49) заявление за плащане. На 30.03.2018 г. ползвателят на помощта е подала заявка за второ плащане, към което е приложила документи, удостоверяващи изпълнението на бизнес плана, в т. ч. Справка по образец за средния списъчен състав на персонала за отчетния период от най-малко една година преди месеца на подаване на заявката – до м. февруари 2018 г., вкл. След анализ на представените документи, в т. ч. и подадената справка, органът е констатирал, че за периода 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. нарастването на средния списъчен състав на персонала е 0,403226, което е по-малко от 1, несъответстващ на таблица 7.1 от одобрения бизнес план. Този извод е извел въз основа на Справка за актуално състояние на всички трудови договори към 13.12.2018 г. (л. 40), от която е видно, че по трудово правоотношение са наети 36 лица, считано от 23.03.2018 г. и две от 18.12.2017 г. и от 20.12.2017 г. Приемайки, че е налице „неточно изпълнение“ на бизнес плана по см. на § 1, т. 32а от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г., което е основание да бъде постановен отказ от получаване на второто плащане по чл. 10, т. 2 и връщане на полученото по чл. 10, т. 1 от наредбата първо плащане, на основание чл. 26, ал. 1 АПК ответникът е изпратил до бенефициера писмо Изх. № 01-013-6500-989 от 19.11.2018 г. , с което я е уведомил за откритото производство по издаване на АУПДВ, като й е предоставил възможност в 14 дневен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, подкрепено с доказателства. Писмото е връчено на адресата с известие за доставяне на 10.12.2018 г. (л. 22 – 24), която в срок е депозирала възражение по фактическите установявания от органа (л. 25). В него твърди, че за посочения в договора период е изпълнила изцяло задължението си като е открила 1 работно място, тъй като на 01.03.2017 г. е сключила граждански договор с лицето Р. Исм. Р., със срок на договора до 17.12.2017 г., след изтичането на който, считано от 18.12.2018 г., със същото лице е сключила трудов договор. На 20.12.2017 г. е сключила друг трудов договор с лицето С. М. М. , поради което е налице пълно изпълнение на заложените в бизнес плана условия. Поддържа възражение, че дори и да се приеме неточно изпълнение, то същото е незначително и не обуславя прилагане на толкова тежка санкция за връщане на получената сума и неизплащане на сумата по второто плащане. Видно от ведомостта за граждански договори (л. 28 - 37) удръжки за ДОО не са правени, като върху договореното възнаграждение в договора (л. 27) са признати 25 % нормативно признати разходи. Първата регистрация в ТД на НАП на трудов договор с Р. е от 18.12.2017 г.
Приемайки възражението за неоснователно, доколкото представения граждански договор противоречи на изискването по чл. 6, т. 5 от Методиката за изчисляване на списъчния и средно списъчен състав на персонала, утвърдена от НСИ със Заповед № РД-07-21/31.01.2017 г. на председателя, а сключените 36 броя трудови договори от 23.03.2018 г. не попадат в отчетния период и не могат да участват в изчислението поради което е постановил обжалвания резултат, отказвайки второ плащане и връщане на сумата по първото плащане.
Акта е връчен на жалбоподателката с известие за доставяне на 03.04.2019 г., недоволна от който го е обжалвала пред съда с жалба Вх. № 747/15.04.2019 г. по описа на БлАС
Предвид така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във в. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, за който същия е неблагоприятен и срещу подлежащ на оспорване акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден. Това е така, доколкото акта е издаден в производство по чл. 166 ДОПК, при законовопредвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ, като компетентен по чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ „. орган да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателна агенция, да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания - чл. 166, ал. 2, изр. последно ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В този смисъл, законовоустановената делегация по чл. 27, ал. 5 ЗПЗП и наличие на оправомощаване със Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. (л. 339) сочи на материална компетентност на издателя на акта. Издаден е в писмена форма, като изложените съображения по приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 9 и т. 23 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 5 от Наредба № 14/28.05.2015 г., за неточно изпълнение на бизнес плана за оценения по критериите по чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредба № 14/2015 г. проект, във връзка с непостигането на увеличаване на средно списъчния брой на персонала за отчетен период от една година спрямо месеца, предхождащ подаване на заявката за второ плащане, представляват мотиви на акта, поради което изискването по чл. 59, ал. 2 АПК е спазено. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателката е уведомена на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, въз основа на анализ на представените доказателства при заявката за второ плащане, като й е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Жалбоподателката е упражнила правото си на защита, като правилно възражението й е прието за неоснователно. Във възражението не се твърди, а и не се доказва настъпването на факти, оборващи извършените констатации.
Като участник – бенефициер на помощта жалбоподателката има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013. Именно в това си качество е поела задължения като страна по договор за безвъзмездна финансова помощ за разкриване на едно работно място, което не е изпълнила.
Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. са уредени в Наредба № 14 от 28.05.2015 г., приета на основание чл. 9а ЗПЗП (§4 ПЗР ЗПЗП вр. § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП).

Във връзка с поддържаното в жалбата възражение за вида на акта и процедурата по която органът изисква връщане на получени плащания от ползвател по сключен с него договор за подпомагане с безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., в случая по прилагане на подмярка 6.1 от мярка 6 съдът намира следното:

Неоснователно е позоваването на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, в сила от 2018г., предвиждащ че производствата пред ДФЗ-РА се провеждат по реда и условията на ЗУСЕСИФ за мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., извън тези по чл. 9б, т. 1, между които не попада процесната. Това е така, защото в § 12, ал. 1 ПЗР ЗПЗП (ДВ бр.2/2018г.) изрично е установено започналите производства по издадените наредби до датата на влизането в сила на този закон по прилагане на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. да се извършват по досегашния ред и до изтичане на периода на мониторинг. От значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството, а дали наредбата, по която се провежда е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП. В случая Наредба № 14/28.05.2015 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр.2/2018г.). Производството по тази наредба относно договора на Р. е започнало по нея и не е приключило поради неизтичане периода на мониторинг - изтичането на срока, в който съответният бенефициер е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Следователно производство по реда на чл. 9б ЗПЗП, както и новата разпоредба на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, установяваща компетентността на органа и вида на издавания акт, са неприложими.

Отделно от това следва да бъде съобразена и въведената с § 4 ДР ЗУСЕСИФ (ДВ, бр.58/2017г., в сила от 18.07.2017г.) възможност и специален ред – предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането и сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на селските райони да се извършват по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в съответните Регламенти и в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В този смисъл ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на изчерпателно посочените в текста регламенти, вкл. Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на ЕП и Съвета, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което фондът търси възстановяване на платеното първо плащане по договора е неспазване на условията на бизнес плана да бъде увеличен средно списъчния състав на персонала в стопанството в срока на заявката за второ плащане, чрез създаване на едно работно място, поради което първото плащане се явява недължимо платено по смисъла на приложимата разпоредба на чл. 38, ал.1, т. 2 от Наредба № 14/2015 г. вр. § 1, т. 32а ДР на наредбата, уреждаща правните последици по силата на препращане от чл. 63, ал. 1 от Регламент № 1306/2013 г., а не от ЗУСЕСИФ. В случая следва да се направи разграничение и с основанията за възникване на публичното държавно вземане. Финансова корекция по чл. 70 ЗУСЕСИФ се налага при наличие на основанията по т. 1 - 10 от разпоредбата, между които не се включва неизпълнение на задължение по Наредбата и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, така нареченото неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63 от Регламент № 1306/2013 г. Това неизпълнение по никакъв начин не съставлява нередност в някоя от хипотезите на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради което е неприложим, а установяването на публичното държавно вземане следва да бъде проведено по общия ред за установяване на такъв вид вземания – чл.166 и сл. ДОПК, каквато процедура е проведена от издателя на акта.

Оспореният акт е издаден в съответствие на посочените в него фактически и правните основания по Наредба № 14/28.05.2015 г. за възстановяване на полученото първо плащане по Договор № № 01/06/1/0/02210 от 30.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес плана не е изпълнен точно. Легално определение на "точно изпълнение на бизнес плана" е дадено в т. 32 на § 1 ДР на Наредба № 14/2015 г. и то е точно изпълнение (в количествено, качествено и времево отношение) на всяка една от следните дейности: а) изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати, посочени в таблици № 7 (колони Б и В) и № 8 (колона Г) на бизнес плана.
В настоящия случай проекта на жалбоподателката е одобрен по критериите за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 4 - проекти, при изпълнението на които се създава заетост и нови работни места, поради което това е критерия за оценка изпълнението на бизнес плана. „Създаване на едно работно място“ е увеличение на средния списъчен брой на персонала, деклариран към датата на кандидатстването, с един брой, изчислен съгласно Методиката за изчисляване на средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт за отчетен период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане - § 1, т. 31 ДР от Наредба № 14/2015 г. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Методиката средният списъчен брой на персонала се изчислява чрез сумирането на списъчния брой на наетите лица на пълно работно време и броя на наетите лица на непълно работно време, преизчислени в еквиваленти на пълна заетост за всеки календарен ден от отчетния месец. В случая периода, в който следва да е налице създаване на едно работно място е времето от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. – една година назад, предхождащ подаване на заявлението за второ плащане – 30.03.2018 г. Доколкото 34 бр. трудови договори са сключени на 23.03.2018 г., правилно е прието от органа, че като сключени извън законово установения период, същите не могат да участват в изчислението по т. 31 на § 1 ДР от наредбата. Не може да участва в изчислението и граждански договор, сключен с Р. Р. за времето от 01.03.2017 до 17.12.2017 г., тъй като с оглед правната му характеристика по него се дължи престиране с личен труд, изключен от приложното поле на Методиката, на основание чл. 6, т. 5. При определянето на създадено едно работно място следва да се вземат предвид само трудовите договори, сключени на 17.12.2017 г. и на 20.12.2017 г., считано до 28.02.2018 г. Съобразно правилото по чл. 7 от Методиката увеличението на средно списъчния състав е както следва: среден списъчен брой по месеци през периода е: м. 03.2017 г. – 0,00 бр., м. 04.2017 г. – 0,00 бр., м. 05.2017 г. – 0,00 бр., м. 06.2017 г. – 0,00 бр., м. 07.2017 г. – 0,00 бр., м. 08.2017 г. – 0,00 бр., м. 09.2017 г. – 0,00 бр., м. 10.2017 г. – 0,00 бр., м. 11.2017 г. – 0,00 бр., м. 12.2017 г. – 0,8387 бр., м. 01.2018 г. – 2,00 бр. и м. 02.2018 г. – 2,00 бр. През месец 12.2017 год. средната численост е определена, като сбор от сумирането на списъчния брой на наетите лица на пълно работно време по следния начин: Първият служител е започнал работа на 17.12.2017, като до края на месеца е в трудово правоотношение 15 календарни дни. Прилагайки ал. 2 от чл. 7 от наредбата служителят през м. 12.2017 год. е отработил 0,4839 месеца (15 от 31 календарни дни т.е. 15/31=0,4839). Вторият служител е започнал работа на 20.12.2017, като до края на месеца е в трудово правоотношение 11 календарни дни. Прилагайки ал. 2 от чл. 7 от наредбата служителят е отработил 0,3548 месеца (11 от 31 календарни дни т.е. 11/31=0,3548). Определянето на средната численост на персонала за разглеждания период от 1 година (12 пълни месеца) е средна аритметична на средната численост на персонала през всеки месец, т.е. сбора от средната численост на персонала през всеки месец разделена на 12, колкото са месеците в 1 пълна календарна година ( 0 + 0 +0 + 0 +0 + 0 +0 + 0 +0 + 0,8387 +2 + 2) / 12 = 4,8387 / 12 = 0,403225 броя е средния списъчен брой на персонала през периода, което не съответства на залегналото при одобряване на биснес плана условие за нарастване с 1.
При тези данни безспорно е налице неточно изпълнение на бизнес плана в количествено и времево отношение, тъй като не е създадено едно работно място за процесния период, представляващ основание за постановения отказ в хипотезата на чл. 38, , ал. 1, т. 2 от наредбата. Получената сума в размер на 24 447,50 лв. е недължимо платена, поради което подлежи на връщане, ведно със законната лихва.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Въпреки изхода на делото възнаграждение за юрисконсулт не се дължи, тъй като процесуално представителство не е осъществено, а бланкетно изразеното становище, че жалбата се оспорва не дава основание за присъждането му.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, вр. с ал. 1 Административен съд – Б.


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Р. Р. от с. Г. К., общ. Б. против Акт за установяване на публично държавно вземане Изх. № 01-013-6500/230 от 21.03.2019 г., издаден от Д. на ДФ „. – Б..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от акта.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.