и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция при Национална агенция за приходите (ТД на Н.) –гр.С. подадена чрез ст.юрк.Т. С. против Решение № 3514/09.05.2016г., постановено по н.а.х.д. № 2040/ 2015 г. по описа на Районен съд –Б..
В жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно районния съд е възприел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което процесното наказателно постановление бъде потвърдено.
Ответникът – „. К.“ Е. представлявано от Е. М. в представено писмено възражение оспорва касационната жалба. Счита че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно моли да бъде отменено .
Административен съд - Б., след анализ и преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение РС – Б. е отменил Наказателно постановление (НП) № 155293-F157438/07.07.2015г. на и.д. Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на Н. – С. с което на „. К.“ Е. със седалище и адрес на управление: с.А., община Х., представлявано от Е. Ю. М. за извършено нарушение на чл.97,ал.2 и ал.4 вр. с чл.21,ал.2 от ЗДДС и на основание чл.178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Приел е, че НП е издадено от компетентен орган и съдържа всички реквизити по ЗАНН,и е спазен срока по чл.34,ал.1 от ЗАНН за съставянето на АУАН. Същевременно е приел, че е налице нередовно и ненадлежно връчване на НП, което се явява достатъчно основание за отмяна на същото.
Настоящата касационна инстанция не споделя мотивите на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, прието за достатъчно основание за отмяна на НП.
По делото се установява, че производството пред РС-Б. е образувано по жалба „. К.“ Е. представлявано от Е. Ю. М. срещу НП № 155293-F157438/07.07.2015г. на и.д. Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на Н. – София. С Определение №9981/15.12.2015г. по н.а.х.д.№2040/2015г. по описа на РС-Б. е прекратил производството по делото, като е приел, че жалбата е подадена извън срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН. С Определение №116/28.01.2016г. по к.н.а.х.д. №59/2016г. по описа на АС-Б. е отменено Определение №9981/15.12.2015г. по н.а.х.д.№2040/2015г. по описа на РС-Б. и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че НП е връчено на ненадлежна страна, като отказа не е оформен по законоустановения ред, поради което жалбата на търговеца е счетена за допустима за разглеждане.
В настоящия случай действително е било налице нередовно връчване на НП, както е приел и районния съд, което обаче не е основание за отмяната му. Същото не опорочава от формална или процесуална страна НП. То не е елемент от процедурата по налагане на имуществена санкция, тъй като същата приключва с издаването на НП. Невръчването на препис от същото по реда на чл. 58, ал.1 ЗАНН означава единствено, че срока за съдебното обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН за дружеството не е започнал да тече и съответно не е изтекъл към датата на подаване на жалбата. В случая правото на обжалване на дружеството е счетено за допустимо упражнено без просрочие, тъкмо поради невръчването на НП. В тази връзка са били и дадените указания на касационната инстанция за разглеждане на подадена от дружеството жалба като процесуално допустима.
Останалите мотиви на районния съд относно законосъобразно ангажираната имуществената отговорност на дружеството за извършеното от същото нарушение са в съответствие със събраните по делото доказателства.
По делото е установено, че при извършена проверка на 12.03.2015г. е установено, че „. К.“ ЕООД като данъчнозадължено по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДДС лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, не е подало в ТД на Н.-София заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал.2 от ЗДДС в законоустановения срок – не по-късно от 7/седем/ дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/. При извършена проверка във връзка с подадено заявление за регистрация на основание чл. 100, ал.1 от ЗДДС в ТД на Н.-София е установено, че „. К.“ ЕООД е извършило услуги на данъчнозадължено лице, установено на територията на друга държава-членка на ЕС-Латвия. Извършената доставка на интернет услуга е документирано с издаването на фактура №*/12.12.2013г. с получател на услугата данъчнозадължено лице, установено в Гърция: „SUNART GLOBAL INS. Мястото на изпълнение на доставката на услуга, когато получателят е данъчнозадължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност – в случая Латвия – чл. 21, ал.2 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 97а от ЗДДС „. К.“ ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС- не по-късно от 7дни преди датата, на която данъкът е станал изискуем. Данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на издадена фактура – 12.12.2013 г. Заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено в ТД на Н.-София най-късно 7/седем/ дни преди тази дата, а именно: до 05.12.2013 г., включително. Заявление за регистрация по ЗДДС е подадено на основание чл.100,ал.1 от ЗДДС на 05.03.2015г.
При цялостната проверка на АУАН и на издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения. АУАН, както и процесното НП са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен в регламентирания в чл.34,ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушението и нарушителя и двугодишен срок от извършване на нарушението, поради което не се споделят доводите на касационния ответник за допуснати нарушения от страна на административно-наказващия орган в тази насока.
Като е отменил атакуваното наказателно постановление, районния съд е приложил неправилно материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Ето защо, обжалваното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество, с потвърждаване на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 3514/09.05.2016г., постановено по н.а.х.д. № 2040/ 2015 г. по описа на Районен съд –Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 155293-F157438/07.07.2015г. на и.д. Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на Н. – С. с което на „. К.“ Е. със седалище и адрес на управление: с.А., община Х., представлявано от Е. Ю. М. за извършено нарушение на чл.97,ал.2 и ал.4 вр. с чл.21,ал.2 от ЗДДС и на основание чл.178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ Марияна Мицева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК