Производството е образувано по искова молба с вх. № 684/19.04.2022 г. по описа на съда, подадена от Д. К. Х., с ЕГН *, с адрес : Я., ул. „С.“ № **, против Областна дирекция на М. – Б., с правно основание чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК.
Видно от петитума на исковата молба, ищецът претендира право на парично обезщетение в общ размер на 5319 лева за претърпени от него вреди, състоящ се от сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, силно притеснение, страх, накърняване на доброто му име, както и сумата в размер на 2819 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на наемната цена по договор за наем, заплащане по договор за застраховка „Гражданско отговорност“ за периода от 17.12.2021 година до 29.03.2022 година, както и заплащане на данък върху превозните средства за периода от 17.12.2021 година до 29.03.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 5319 лева, считано от 18.02.2022 година до окончателното й изплащане.
С разпореждане от 29.04.2022 г., съдът е приел исковата молба за нередовна по отношение изискванията на чл. 127, т. 2, т. 4, т. 5 и ал. 4 от ГПК във вр. чл. 204, ал. 5 от АПК. На основание чл. 129, ал. 2 от ГПК на ищеца са дадени конкретни указния за поправянето на исковата молба, а именно, че:
1. Искането до съда следва да съдържа, ясно и недвусмислено посочване на отделните претендирани права на обезщетение спрямо вида на вредите, при което се посочат и точните периоди, за които се търси обезщетение, и конкретните административни актове, довели до заявеното увреждане;
2. Във връзка с уточняването на конкретните административни актове, следва да бъдат индивидуализирани административните актове, фактическите действията и/или фактическите бездействия, издадени при и по повод производството по връщането на регистрационни табели с № *******, вкл. чрез издател/извършител, време и място. Конкретизацията следва да бъде придружена с аргументирано изложение, с оглед изискванията на чл. 204, ал. 1-4 от АПК;
3. Необходимо е да бъде посочена банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане за претендираните парични вземания.
За изпълнение на дадените указания е предоставен 7 – дневен срок и ищецът е предупреден за последиците при тяхното неизпълнение.
Разпореждането е редовно съобщено на ищеца на 09.05.2022 г., като в срока за изпълнение на указанията е представена молба, изпратена с пощенски оператор на 13.05.2022 г., към която е приложена текстово разширена искова молба и е обосновано становище за неоснователност на указанието на съда относно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Съдът като разгледа приложената към молбата от 13.05.2022 г. искова молба, както и мотивите на ищеца да не изпълни указанията, дадени във вр. със спазване изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК, намира, че първоначално подадената нередовна искова молба не е поправена.
Съдът намира, че въпреки дадените указания, ищецът е запазил дословно първоначално предявеното искане (петитум) към съда за осъждане на ответника на „общо обезщетение“, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 5319 лева. Ищецът не е индивидуализирал отделните претендирани права на обезщетение спрямо вида на вредите – имуществени и неимуществени, както и не е посочил точните периоди, спрямо отделните по вид вреди, за които се търси обезщетение. В петитума липсва еднозначно посочен период на проявление на неимуществените вреди, а по отношение на имуществените, такъв не е посочен по отношение на заявените наемни разходи.
Петитумната част на иска е останала непълна и спрямо посочване на конкретният/ите административен/ни акт/ове, причинили увреждането, чиято репарация се претендира, респ. липсва ясна и конкретно проследима връзка между обстоятелствената част и петитумната част на исковата молба.
Съдът намира, че исковата молба не е поправена и по отношение указанието да се уточнят конкретните административни актове, издадени при и по повод производството по връщането на регистрационни табели с № ***** **. В редактираната обстоятелствена част на исковата молба, касаеща имуществените вреди, се застъпва твърдение за увреждане от незаконосъобразно лишаване от право на ползване на личния автомобил на ищеца, причинено от съвместния ефект на заповед № 196/16.12.2021 г. на инспектор при РУ - Разлог на ОДМВР – Б. и „действия по отказ да ми бъдат върнати регистрационните табели…от няколко служители на РУ - Разлог“, като не се сочи кога (на коя дата) са извършени действията, поради отказ на служителите да се легитимират.
Същевременно в редактираната обстоятелствена част на исковата молба, касаеща претенцията за неимуществени вреди, се сочи, че същите са причинени освен от заповед № 196/16.12.2021 г. на инспектор при РУ - Разлог на ОДМВР – Б. и от „…последващо бездействие (в см. на служители на РУ - Разлог), изразяващо се в липса на внимание към депозираната жалба, отказа да ми бъдат върнати регистрационните табели, липсата на съобщение, изпратено до мен за издадената Заповед № 331з-11/18.02.2022 година, незнание от страна на служителите на административния орган къде и как следва да ми бъдат върнати регистрационните табели…“.
С поправената искова молба, ищецът на практика не застъпва едносмислено твърдение за характера на актовете на служителите, за които се сочи, че са го увредили в периода от 11.03.2022 до 29.03.2022 г. Неясното изложение, констатирано с разпореждането от 29.04.2022 г., е продължено от ищеца чрез общи позовавания на чл. 205 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и разнообразно, но лишено от необходимата конкретика, позоваване на акт, действие или бездействие, което да позволи и проверка, както за допустимостта, така и за основателността на иска.
По отношение индивидуализацията на служителите, разгледали исканията за връщане на регистрационните табели, ищецът сочи, че не може да ги посочи, тъй като същите са отказали да се легитимират. Съдът намира, че дори да се приеме, че соченото от ищеца анонимно административно обслужване от страна на всички „служители на РУ - Разлог“, разглеждали очевидно неформално (устно) отправяните искания на ищеца за връщане на процесните табели в периода от 11.03.2022 г. до 29.03.2022 г., е обективна пречка да бъдат индивидуализирани като длъжностни лица, то въпреки това съдът намира, че ищецът не сочи кога тези служители са се произнасяли по неговите искания. Единствената конкретна дата в исковата молба е 11.03.2022 г., за която се твърди, че: „Там (РУ - Разлог) ми беше обяснено, че табелите не следва да ми бъдат връщани“. Същевременно, посоченото „един път“ обслужване в ОД на М. – Б., в периода от 11.03.2022 г. до 29.03.2022 г., както и „До 29.03.2022 г. два пъти ходих до РУ – Разлог“, според съда не позволяват нито времева, нито териториална индивидуализация на административното обслужване, в рамките на което евентуално да са постановени отказите за връщане на регистрационните табели от анонимните служители, намиращи се в различни населени места - Разлог и Б.. Нещо повече, само по себе си включването на административно обслужване от анонимен полицейски служител, проведено в Б. от служител при ОД на М. – Б., е в противоречие с общата позиция на ищеца, че вредите са причинени само от действия на служители на РУ – Разлог.
Съдът не открива и аргументирано изложение от страна на ищеца относно предпоставките на иска с оглед изискванията на чл. 204, ал. 1-4 от АПК. Достатъчно е да се посочи, че в поправената искова молба не е посочено дали се оспорват отказите за връщане на регистрационните табели като индивидуални административни актове или като фактически действия или бездействия, респ. твърди ли се, че са отменени по съответния ред, или защитата е основана на твърдение за нищожност или оттегляне на отказите.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, изложени в молбата му от 13.05.2022 г., че неспазването на изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК не е порок, засягащ редовността на упражненото право на иск. Изискването за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане от страна на ищеца като част от съдържанието на исковата молба по осъдителен иск е процесуално задължение, уредено в чл. 127, ал. 4 от ГПК (ДВ,бр. 86/2017г.), приложимо и за настоящото производство по чл. 203, ал. 1 от АПК по силата на изричната норма на чл. 204, ал. 5 от АПК. Това изискване има за цел да обезпечи интересите на спорещите страни, като създаде способ и ред за удовлетворяване на плащанията, свързани с иска, така че да бъде избегнато от една страна недобросъвестно поведение от страна на ищеца, чрез създаване на пречки за получаване на дължимото му, а от друга се даде възможност на ответника да плати дължимото от него и да се освободи от дълга и лихвите, предмет на иска. При тълкуването на чл. 129, ал. 2 от ГПК (обн. ДВ, 59/2007 г.) следва да се зачете преди всичко целта на нормата да бъде подпомогнат ищеца да преодолее нередовното упражняване на правото му на иск. В тази връзка, липсата на пряко препращане от чл. 129, ал. 2 от ГПК към приетата през 2017 г. норма на чл.128, ал. 4 от ГПК не следва да се приема като аргумент за изключването на последната от обхвата на общата проверка за съдържанието на исковата молба. В този смисъл, неизпълнението на съдебните указания от ищеца се явява самостоятелно основание за връщане на исковата молба, поради липса на изискуемо съдържание.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба заедно с приложенията следва да бъде върната, поради неизпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 29.04.2022г, поради което, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 684/19.04.2022 г. по описа на Административен съд – Б., подадена от Д. К. Х., с ЕГН *, с адрес : Я., ул. „С.“ № **, против Областна дирекция на М. – Б. и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 343/2022 г. по описа на Административен съд – Б..
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Определението може да се обжалва в седмодневен срок от връчването му пред Върховен административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Георги Иванов

Вярно с оригинала!
ЕК