Производството по делото е образувано по жалба на П. П. Д. от Г. С., ул. ... № ..., чрез пълномощника И. А. Д., против Решение № Б-8/ 08.04.2014 год. на Д. на ТП на Н. – Б. и е с правно основание чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че при изчисляване размера на обезщетението за безработица, органът не се е съобразил с чл. 62, § 1 от Регламент 883/2004 год. на Европейския парламент и на Съвета на Европа. Иска се отмяна на решението.
В с. з. жалбоподателят П. Д. се представлява от И. Д. по пълномощие, която поддържа жалбата.
Ответникът Директорът на ТП на Н. – Б. се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата.
По делото са представени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, въз основа на представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № 011-01-46/28.01.2014 год. жалбоподателят П. Д. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като към заявлението е представил и необходимите документи. Тъй като към заявлението е представен и преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Великобритания, с Разпореждане № 011-01-46-1/28.01.2014 год. образуваното производство е спряно до потвърждаване на съответния документ. Във връзка с удостоверяване на осигурителните периоди и доход представеният документ U1 от лицето е препратен до дирекция “ЕРМД” при ЦУ на Н. – София за потвърждаване на същия. На 04.03.2014 год. документът е пристигнал в ТП на Н. – Б.. В него са посочени периоди на осигурена заетост по законодателството на Великобритания, а именно: от 12.05.2012 год. до 22.11.2012 год., включително, и от 25.03.2013 год. до 12.11.2013 год., включително, и доход от заетост за периода от 07.04.2013 год. до 12.11.2013 год., включително, в размер на 1 694,25 паунда месечно, които се равняват на 3 922,88 лв. Като причина за прекратяване на последната заетост е посочен чл. 325, т. 3 КТ – изтичане срока на договора. На основание на това писмо производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление № 011-01-46/28.01.2014 год. е възобновено. С Разпореждане № 011-01-46-3 от 10.03.2014 год. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.11.2013 год. до 12.05.2014 год. като е определен и дневният размер на обезщетението, равен на 23,45 лв. Това разпореждане е обжалвано пред Д. на ТП на Н. – Б. и потвърдено с оспореното решение. В същото Директорът на ТП на Н. – Б. е посочил, че при издаването на разпореждането са взети предвид:
За времето от 01.11.2011 г. до 08.11.2011 год. – (осигурен във Великобритания) минималната работна заплата за страната / чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО/ - 73,64 лв.
За времето от 09.11.2011 год. до 24.04.2012 год. - минималната работна заплата за страната /лицето не е осигурявано за безработица – чл. 54б, ал. 7, т. 4 КСО/ - 1 503,73 лв.
За времето от 25.04.2012 г. до 11.05.2012 год. - осигурителен доход за лицето в България /чл. 54б, ал. 1 от КСО/ - 157,68 лв.
За времето от 12.05.2012 г. до 22.11.2012 год. (осигурен във Великобритания) минималната работна заплата за страната /чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО/ - 1 841,06 лв.
За времето от 23.11.2012 г. до 24.03.2013 г. – минималната работна заплата за страната /лицето не е осигурено за безработица - чл. 54б, ал. 7, т. 4 КСО/ - 1 238,46 лв.
За времето от 25.03.2013 г. до 06.04.2013 г – (осигурен във Великобритания без посочен доход) минималната работна заплата за страната - 144, 26 лв.
За периода от 07.04.2013 год. до 31.10.2013 год. (последната работа на лицето във Великобритания) – осигурителния доход от Великобритания /чл. 62, ал. 1 от Регламент № 883/2004 год./ или 14 900,00 лв.
Общият осигурителен доход е разделен на работни дни за периода от 01.11.2011 год. до 31.10.2013 год. и се е получило средно дневен осигурителен доход 39,09 лв. 60 % от него се равняват на 23,45 лв. Административният орган е приел, че няма нарушение на материалноправните норми и правилно е определен размерът на паричното обезщетение за безработица.
Определен е и периодът, за който следва да се изплаща обезщетението за безработица, по което няма спор.
По делото е представено и писмо от 21.01.2012 год. на дирекция “ЕРМД” при ЦУ на Н. – София с потвърдени осигурителни периоди по законодателството на Великобритания както следва: от 27.06.2008 г. до 30.11.2008 год., от 16.05.2010 г. до 24.10.2010 год. и от 10.05.2011 г. до 08.11.2011 год. Представени са и последващи разпореждания за прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че изчисленията, направени от РУ СО – Б. са верни, като е взет период от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратеното осигуряване. За периода, през който лицето е работило в чужбина, съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО органът се е съобразил с указанията на дирекция “Европейски регламенти и международни договори” при Н. от 02.10.2012 год., съгласно които доходът на лицето от последната му работа в компетентната държава-членка надхвърля максималния осигурителен доход за България, този доход се ограничава до максималния осигурителен доход, за да се спази условието по чл. 54б, ал. 1 от КСО. Вещото лице твърди, че така както е изчислено обезщетението за безработица, влиза в противоречие с Регламент 883/2004 год. Направил е подробно изчисление на обезщетението за безработица при спазване на Регламент 883/2004 год., съобразно който институцията по пребиваване – Н. България следва да вземе предвид трудовото възнаграждение, получено от жалбоподателя при последната му месторабота в пълния му размер, без да го ограничава до максималния месечен размер на осигурителния доход. След като жалбоподателят е внасял осигуровки върху 3 922,88 лв. следва да му се изчисли обезщетението върху този доход. При изчисляване на обезщетението за безработица и съобразявайки се с нормата на чл. 62, § 1 от Регламент 883/2004 г. се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получени при последната му работа по трудово правоотношение, или не се отчита 24 месечен доход. Изчислил е размера на паричното обезщетение за безработица, при съобразяване с чл. 62, пар. 1 от Регламент 883/2004 г. и е посочил, че средно дневния осигурителен доход е 184,57 лв., а 60 % от него се равняват на 110,74 лв. При изчисляване на обезщетението се взема предвид последният доход и той се ползва за база, от която се изчислява обезщетението за безработица.
С оглед на така установеното съдът прави слените правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от страна, за която административният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО в законоустановения месечен срок и в изискуемата форма. Видно от Заповед № 4287/07.04.2014 г. К. Д. е определена да замества Д. на ТП на Н. – Б. за периода от 08.04.2014 г. до 11.04.2014 г., включително, когато същият е ползвал платен годишен отпуск за 2014 г. При постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По приложението на материалния закон съдът намира следното: Не е спорно между страните, че жалбоподателят има право на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО при зачетен осигурителен стаж както по законодателството на Република България, така и по законодателството на друга държава – Великобритания. Органът е приел, че размерът на дневното парично обезщетение за безработица следва да се изчисли за период от 24 месеца назад от 01.11.2011 год. до 31.10.2013 год. При изчисляването се е ръководил от нормата на чл. 54б, ал. 1, 54б, ал. 7, т. 3, 54б, ал. 1, т. 4 от КСО. Видно от жалбата и от защитата по същество, се оспорва размерът на изчисленото обезщетение, при което органът не се е съобразил с Регламент 883/2004 год. или това се отнася до дохода, взет като база за изчисление при посочен доход във Великобритания.
Основният въпрос, на който следва да се отговори, е как следва да бъде изчислено обезщетението за безработица при осигурителен доход във Великобритания, дали следва той да бъде редуциран до максималния осигурителен доход в България или следва да се зачете целият доход, върху който лицето е внасяло осигурителни вноски в друга държава-членка на ЕС в случая Великобритания.
България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Действително всяка държава-членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се изчислява размерът на обезщетенията. В този смисъл разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент № 883/2004 год. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 год., както и Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент 883/2004 год. Жалбоподателят е български гражданин и като такъв е гражданин на държава-членка на ЕС и е лице, спрямо което намира приложение Регламент № 883/2004 год. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното законодателство. Материалният обхват на регламента се прилага към всички законодателства по отношение на социалната сигурност, включително и обезщетението за безработица – чл. 3, пар. 1, б.“з”. Това ще рече, че то важи и за жалбоподателя, като лице имащо право на обезщетение за безработица.
В конкретния случай административният орган е приложил чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО на основание указанията, дадени от Н. от 02.10.2012 год., като е редуцирал дохода от Великобритания до размера на максималния осигурителен доход за страната. Това е в противоречие на чл. 62, пар. 1 от Регламент № 883/2004 год., който, както се посочи по-горе, следва да се прилага, като пряко приложим във всички държави-членки. Съгласно чл. 62, пар. 1 при изчисляване на обезщетението се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получени при последната работа по трудово правоотношение. Обезщетението за безработица следва да бъде съобразено с изчисленията, направени от вещото лице за периода от 07.04.2013 год. до 12.11.2013 год.
Като не се е съобразил с чл. 62, ал. 1 от Регламент 883/2004 год. Директорът на Н. – Б. е постановил едно незаконосъобразно решение. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие.
Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № Б-8/08.04.2014 год. на Д. на ТП на Н. – Б..
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Р България – Г. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.