Решение № 1730

към дело: 20197030700293
Дата на заседание: 06/26/2019 г.
Съдия:Иван Петков
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на О. Б., с адрес : гр. Б.,..., Булстат .., представлявана от Кмета Ат. Ст. К. против Решение от 08.03.2019г. на Г. Д. на Главна дирекция “О. програма „. С. и Управляващ орган на О. програма „. С. 2014- 2020г.“ П. М. на О. С. и В..

В жалбата се твърди че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради постановяването му в нарушение на материалния закон, П. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и П. несъответствие с целта на закона. Оспорват се направените изводи в акта, че О. Б., е въвела ограничителни условия П. възлагането на процесната обществена поръчка, които са разколебали участието в нея на потенциални кандидати, като се твърди и, че приетата методика за оценка на кандидатите също, не е ограничителна а почива на ясно заложени критерии за участие и оценка. Твърди се липса на реално настъпила вреда /щета/ за бюджета на европейските социални и инвестиционни фондове от проведената обществена поръчка, оттам и липсата на нередност, като основание за налагане на финансова корекция. Претендира се отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание и в писмени бележки, оспорващата О., чрез проц. си представител – Ант. М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Навежда доводи за неправилно определяне на основата на финансовата корекция, като счита, че същата следва да бъде само върху средствата от европейското финансиране по процесната О. програма, а не и върху националното съфинансиране. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.

Ответникът – Г. Д. на Главна дирекция “О. програма „. С. и Управляващ орган /УО/ на О. програма „. С. /ОПОС/ 2014- 2020г. П. М. на О. С. и В. /МОСВ/, чрез проц. си представител – Ал. П.в, в съдебно заседание оспорва жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи за законосъобразността на оспорения акт се излагат в представени писмени бележки. Претендира се заплащане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното решение е неблагоприятно за нея като създаващо допълнителни финансови задължения, и в преклузивния 14- дневен срок /дори считано от издаването на акта/. Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения.

Въз основа на представените по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, се установи от фактическа страна следното :

Безспорно е, че страните в настоящото производство са сключили административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по О. програма „. С. 2014- 2020г.“ № Д-34-24/ 23.04.2018г., по силата на който, О. Б., има качеството на бенефициент, а ответника качеството на УО на същата ОП, за изпълнение на проект : BG16M1OP002-1.005-0001-С02 “Проектиране и изграждане на допълнителна инфраструктура /инсталация за предварително третиране на битови отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/ или зелени отпадъци/ за развитие на регионалната система за управление на отпадъците на регион Б., включващ общини Б., Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево“.

Като част от изпълнението на проекта, бенефициентът е провел открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет : “Избор на изпълнител за изпълнение на пълен инженеринг - проектиране и авторски надзор на основна инфраструктура, СМР на основната инфраструктура, доставка и монтаж на инсталация за компостиране на разделно събрани зелени отпадъци и инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци и въвеждане в експлоатация, във връзка с изпълнение на проект “Проектиране и изграждане на допълнителна инфраструктура /инсталация за предварително третиране на битови отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/ или зелени отпадъци/ за развитие на регионалната система за управление на отпадъците на регион Б., включващ общини Б., Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево“, финансиран по ОПОС 2.г. Процедурата е открита с Решение № РП-48/ 27.07.2018г. на Кмета на О. Б., обявлението за поръчката е публикувано в Регистъра за обществени поръчки на Агенцията за обществени поръчки /АОП/, като общата й прогнозна стойност, е в размер на 9 029 273 лв. без ДДС.

Вследствие на проведената процедура, е сключен Договор № 98-00-321/ 20.12.2018г. за изпълнение на пълен инженеринг - проектиране и авторски надзор на основна инфраструктура, СМР на основната инфраструктура, доставка и монтаж на инсталация за компостиране на разделно събрани зелени отпадъци и инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци и въвеждане в експлоатация, във връзка с изпълнение на проект “Проектиране и изграждане на допълнителна инфраструктура /инсталация за предварително третиране на битови отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/ или зелени отпадъци/ за развитие на регионалната система за управление на отпадъците на регион Б., включващ общини Б., Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево“, финансиран по ОПОС 2.г. с избрания изпълнител - ..., на стойност 8 911 500. 00 лв. без ДДС /10 693 800. 00 лв. с вкл. ДДС/. Към договора, впоследствие е сключено и Допълнително споразумение № 98-00-321-001/ 16.01.2019г.

Във връзка с осъществен последващ контрол върху законосъобразността проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, преди верификация, са констатирани нередности /нарушения на правилата за възлагане на обществена поръчка/ : 1- нарушение на чл. 63, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ относно въведени ограничителни условия и критерий за подбор, необосновано ограничаващи участието в процедурата на лица и 2- нарушение на чл. 70, ал. 7 във връзка с чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП, относно прилагане на незаконосъобразна комплексна методика за оценка на оферти/ критерии за възлагане.

Въз основа на сигнала за нередност е образувана процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. С Писмо изх. № 2-002-0017-2-85/ 07.02.2019г., Ръководителят на УО, е информирал бенефициента - О. Б. за стартиралата процедура, и в съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, му е предоставил двуседмичен срок, за да направи своите възражения и да представи съответни доказателства. О. Б. се е възползвала от тази възможност, и с Писмо изх. № 04-00-70/ 19.02.2019г. е оспорила констатираните нередности, като е поискала да не бъде налагана финансова корекция.

След като е разгледал и обсъдил констатираните нередности в проведената процедура и направените от бенефициента възражения, ответникът е издал оспореното решение /л. 51-61 от делото/, с което е приключил административното производството, като : е установил нередност на бенефициента О. Б. по т. 9 “Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за пръчката или в документацията за участие“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/, приета с ПМС № 57/ 28.03.2017г., в сила от 31.03.2017г.; установил е наличието на извършени нарушения на правилата на ЗОП - въвеждане на ограничително условие относно изискванията за технически и професионални възможности към участниците в процедурата - “всеки участник в процедурата да прилага система за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, сертифицирана съгласно стандарт OHSAS 18001 : 2007 /или еквивалентен/ в обхват приложим към предмета на поръчката“ и прилагане на незаконосъобразна методика за комплексна оценка на офертите; определил е финансова корекция за всяка от установените нередности, в размер на по 5% от стойността на разходите признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014- 2020, по засегнатия от нарушението Договор № 98-00-321/ 20.12.2018г. с изпълнител - ..., сключен на стойност 8 911 500. 00 лв. без ДДС; определил е в съответствие с чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕСИФ и чл. 7 от Наредбата, обща финансова корекция в размер на 5 % от стойността на разходите признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014- 2020г., по засегнатия от нарушението Договор № 98-00-321/ 20.12.2018г. с изпълнител - ..., сключен на стойност 8 911 500. 00 лв. без ДДС, чрез прилагане на пропорционален метод по реда на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 5 от Наредбата, тъй като с оглед естеството на нарушенията, не е възможно да се определи точното количествено изражение на финансовите последици.

Със Заповед № РД-ОП-13/ 07.02.2018г. на Министъра на О. С. и В., на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 5 от Устройствения правилник на МОСВ, чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и чл. 1. ал. 1 от Наредба № Н-3 от 08.07.2016г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, В. К. – Г. Д. на Главна дирекция “О. програма „. С. в МОСВ, е определена за ръководител на УО на ОПОС 2014- 2020г., като й е възложено да изпълнява всички функции на ръководител на УО, във вид и обем, определен в нормативната уредба, с изключение на изрично и изчерпателно посочени в 7 точки функции, които са запазени за изпълнение само от Министъра на О. С. и В. /л. 22 и 23 от делото/.

От изслушаното заключение на вещото лице С. Т. по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява, че размерът на националното съфинансиране по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП “ОС 2.“ № Д-34-24/ 23.04.2018г. за изпълнение на проект : BG16M1OP002-1.005-0001-С02 “Проектиране и изграждане на допълнителна инфраструктура /инсталация за предварително третиране на битови отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/ или зелени отпадъци/ за развитие на регионалната система за управление на отпадъците на регион Б., включващ общини Б., Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево“ е 1 347 429. 44 лв., като собствения финансов принос на бенефициента по него – О. Б., е 1 000 314. 37 лв. Размерът на националното съфинансиране по Договор за инженеринг № 98-00-321/ 20.12.2018г. с изпълнител ..., е 1 202 785. 15 лв., а собственият финансов принос по него на О. Б., е 892 932. 30 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно. Същото е издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Структурите, отговорни за управлението, контрола, координацията и одита на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ се определят от Министерския съвет. В т. 1, б “д“ от Решение № 792/ 17.12.2013г. за определяне на органи, отговорни за управлението, контрола, координацията и одита на европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти и инициативи на Европейския съюз през периода 2014- 2020г. /изм. с Решение № 364/ 2014 г., Решение № 632/ 2014г., Решение № 642/ 2014г., Решение № 810/ 2014г., Решение № 211/ 2015г., Решение № 422/ 2015г., Решение № 573/ 2016г., Решение № 223/ 2017г., Решение № 20/ 2018г., Главна дирекция “О. програма „. С. П. МОСВ е определена за УО на процесната ОПОС 2014- 2020г. Следователно, правомощията на ръководител на УО се осъществяват от Министъра на О. С. и В. или определено от него лице. В случая, със Заповеди № РД-ОП-13/ 07.02.2018г. и № РД-ОП-76/ 07.08.2018г. на Министъра на О. С. и В., за изпълняващ правомощията ръководител на УО на ОП „. С. 2014- 2020г.“, е определен именно издателят на атакувания акт – В. К – Г. Д. на Главна дирекция “О. програма „. С. 2014- 2020г.“ П. МОСВ, т. е. оспореният акт е издаден от надлежно упълномощен за това орган със съответна лична, времева и териториална компетентност.

Актът е издаден в законоустановената форма на писмено мотивирано решение. Същият съдържа всички реквизити от формална страна, предвидени в чл. 59 от АПК - указания за органа, който го издава, наименованието на акта, посочване в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва, посочен е адресата на акта, същият е датиран и носи подписа на лицето, което го издава с означение на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, оспореното решение има ясна разпоредителна част, която съдържа волеизявлението на административния орган, и с него са определени правата и задълженията, които актът създава/ засяга. Детайлно са изложени фактическите и правни основния за издаване на административния акт /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, като УО изключително подробно е анализирал фактите, на основата на които е извел наличието на нарушения, както и направените в хода на административното производство възражения от страна на О. Б., мотивирал е защо подкрепя изводите за допуснати нередности, като е подвел фактите под приложимите за това правни норми и на тази основа, е формулирал своите правни изводи. В резултат на това, оспореното решението не оставя никакво колебание за адресата си за какви нарушения е приложена финансовата корекция и как е определен нейният размер. Оспореното решение съдържа и правните основания за издаването му – посочено е, че се издава на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ.

Не са допуснати в хода на производството по издаване на административния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила. УО е изпълнил всички етапи от процедурата, предвидена в ЗУСЕСИФ. Бенефициентът е бил уведомен изрично за започналата процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ с Писмо изх. № 2-002-0017-2-85/ 07.02.2019г., имал е възможност в рамките на двуседмичен срок да направи своите възражения и да представи доказателства. О. Б. се е възползвала от тази възможност и с Писмо изх. № 04-00-70/ 19.02.2019г., изрично и мотивирано е възразила срещу констатираните нередности, оспорвайки ги.

Ръководителят на УО е изложил подробно и е обсъдил в решението направените от бенефициента възражения и след като е преценил всички факти и обстоятелства, в съответствие и с изискванията на чл. 35 от АПК, е приел и потвърдил констатациите в писмото, стартирало процесната процедура относно наличието на нарушения на правилата за възлагане на процесната обществената поръчка. Предвид това, настоящият състав на съда приема, че липсват допуснати в хода на производството по издаване на акта, съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Налице е и съответствие на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби. Ръководителят на УО подробно е мотивирал защо приема, че са налице допуснати нарушения с финансов ефект П. провеждането на процесната обществена поръчка, обективирани и в Писмо изх. № 2-002-0017-2-85/ 07.02.2019г., правилно квалифицирайки ги като нередност именно по т. 9 “Неправомерни критерии за подбор и/ или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Изследвано е наличието на всички елементи от фактическия състав на “нередност“ по смисъла на чл. 2 /36/ от Регламент /ЕС/ № 1303/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/ 2006 на Съвета /Регламент № 1303/. Изложени са мотиви и за използвания метод за определяне на финансовата корекция в съответствие с чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, както и за определяне на финансовата корекция в минималния предвиден от приложимата нормативната уредба процент.

Настоящата инстанция намира изводите на административния орган за наличието на допуснати от бенефициента нарушения на правилата на ЗОП /т.1 за въвеждане на ограничително условие относно въведените изисквания за технически и професионални възможности към участниците в процедурата “всеки участник в процедурата да прилага система за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, сертифицирана съгласно стандарт OHSAS 18001 : 2007 /или еквивалентен/ в обхват приложим към предмета на поръчката и т.2 за прилагане на незаконосъобразна методика за комплексна оценка на офертите/ за правилни и законосъобразни.

Досежно възприетото от адм. орган нарушение на ЗОП от бенефициента, по т.1. В изискванията за технически и професионални възможности, възложителят на обществената поръчка е поставил следният критерий за подбор към участниците в процедурата : “изисква се участник в процедурата да прилага система за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, сертифицирана съгласно стандарт OHSAS 18001:2007 /или еквивалентен/ в обхват приложим към предмета на поръчката“. П. подаване на офертата, съответствието с изискването по тази точка се декларира в ЕЕДОП, който се подава от всеки от участниците, членовете на обединения, подизпълнителите или третите лица“. Съгласно чл. 67, ал. 5 от ЗОП, “възложителят може да изисква от участниците и кандидатите по всяко време да представят всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното провеждане на процедурата, а документи за доказване на изискването са : копие на сертификати по чл, 64, ал. 5- 8 от ЗОП, удостоверяващи съответствието с изискуемият стандарт или еквивалент“. Съгласно чл. 64 от ЗОП, “възложителят приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки. Възложителят приема и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на О. С., когато кандидат или участник не е имал достъп до такива сертификати или е нямал възможност да ги получи в съответните срокове по независещи от него причини. В случаите по предходното изречение участникът трябва да е в състояние да докаже, че предлаганите мерки са еквивалентни на изискваните“. Посоченият критерий за подбор е в нарушение на чл. 63, ал. 1 от ЗОП, който регламентира изискванията за технически и професионални възможности на участниците. Допустимите по ЗОП системи, които възложителят може да изисква от участниците да прилагат, са регламентирани в т.10 и т.11 от разпоредбата, а именно : т.10- системи за управление на качеството, вкл. такива за достъп на хора с увреждания и т.11- системи или стандарти за опазване на О. С.. Изискването от участниците в процедурата да прилагат точно система за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, сертифицирана съгласно стандарт OHSAS 18001:2007 /или еквивалентен/ е извън обхвата на закона, и правилно е прието от УО за ограничително, създаващо предпоставка за допускане на дискриминация на потенциалните участници, неравно третиране, както и нарушаващо допустимите изисквания за технически и професионални способности, които могат да използват възложителите П. залагане на съответните критерии за подбор. Посоченото е нарушение на чл. 59, ал. 2, изр. 1 и 2 от ЗОП, съгласно който възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката, като поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, а чл. 2, ал. 2 от същия закон, изрично регламентира, че “П. възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка“. Безспорно изискуемият от бенефициента стандарт BS OHSAS 18001 е стандарт, който определя изискванията за система за управление на здравето и безопасността П. работа, за да даде възможност на всяка организация да управлява рисковете за здравето и безопасността П. работа и да подобрява постиженията си в тази сфера. В Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, са въведени изискванията на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място. Условията, регламентирани в стандарт BS OHSAS 18001, са интегрирани целесъобразно във всяка организация, в съответствие с изискванията на глава трета от ЗЗБУТ и подзаконовите му нормативни актове, които уреждат условия и правила за идентифициране на опасностите, оценка и управление на рисковете, с цел намаляване на възможността за инциденти, свързани със здравето и безопасността П. работа. Освен това приложение могат да намерят и използваните утвърдени стандарти на ISO 9001:2008 за управление на качеството и ISO 14001:2004 за опазване на О. С., които очевидно не се явяват достатъчни за О. Б., като критерий за допускане до участие в процесната обществена поръчка, а същите са необосновано завишени. Върховният административен съд /ВАС/ на Република България /Решение № 16228/ 27.12.2018г. пост. по адм. д. № 7914/ 2018г. по описа на ВАС, VІІ- мо отд./ вече е имал възможност да се произнесе по подобен казус, в който възложителят на обществена поръчка, също е предвидил като условие за допустимост в съответната обществена поръчка наличието на същия стандарт, като ВАС е приел въвеждането му за ограничително. В съдебното решение, постановено по посочения сходен казус се сочи, че “предметът на обществената поръчка не може да бъде квалифициран като такъв със специално предназначение или друга индивидуалност, обосноваваща въвеждането на подобно условие за доказване на технически възможности. Сертификат за внедрена система за управление на здравословните и безопасни условия на труд по стандарт BS OHSAS 18001:2007 е разработен с цел да се извършва сертификация от трета независима страна на системи за управление на здравословните и безопасни условия на труд в съответната организация. Правилни са съображенията на органа в насока, че сертификацията по BS OHSAS 18001 демонстрира ангажираността на компанията за безопасна работна С. и защита на служителите от трудови злополуки. Предвид изложеното, от една страна същият не може да бъде свързан с предмета на обществената поръчка, а е и извън законово регламентираните стандарти за управление на качеството или стандарти за опазване на О. С., от друга“. Ето защо, настоящият състав на Адм. съд - Б., съобразявайки конкретното заложено условие от бенефициента, а и цитираната практика на ВАС, напълно споделя извода на УО на ОПОС, че с въвеждането на процесния критерий за подбор, възложителят необосновано е ограничил икономическите оператори, заинтересовани от участие в поръчката, тъй като е изискал доказване на техническите възможности с непредвиден от ЗОП документ и неотносим към предмета на поръчката, тъй като същият не допринася за качественото изпълнение на дейностите. В този смисъл, поставянето на по-високи изисквания за спазване на стандарти за здравословни и безопасни условия на труд от възложителя се явява ограничително и нарушава принципа на равнопоставеност, което е в противоречие с чл. 63, ал. 1 от ЗОП и чл. 59, ал. 2, изр. 2- ро от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

Възражението на бенефициента, че същият разполага с оперативната самостоятелност сам да заложи завишени критерии към кандидатите каквито пожелае, с оглед специфичния характер на процесната обществена поръчка, и тази му преценка не подлежи на контрол от УО, не се споделя от съда. Действително, възложителите имат О. самостоятелност да определят критериите за подбор, така че те да гарантират изпълнението на поръчката, но тяхната О. самостоятелност не е безгранична. Нейни граници са императивните норми и принципи на ЗОП. Възложителите не могат да се позовават на своята О. самостоятелност, ако въведените от тях условия нарушават принципите за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. В случая, като е стеснил кръга на лицата, които могат да участват в поръчката само до тези, които прилагат система за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, сертифицирана съгласно стандарт OHSAS 18001 : 2007 /или еквивалентен/, възложителят е създал необосновани пречки за по- широко участие в процедурата за обществена поръчка в нарушение на императивните изисквания на чл. 63, ал. 1, чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП, както правилно е заключил в оспореното решение и ответника. Въведеното изискване необосновано увеличава административната и финансовата тежест върху потенциалните участници и то на етап, в който няма никаква яснота дали те ще бъдат допуснати в следващите фази от процедурата, още повече че липсват каквито и да е обективни причини, те да бъдат задължавани да притежават точно посочения стандарт OHSAS 18001 : 2007 /или еквивалентен/, за да могат да кандидатстват за обществената поръчка. Неотносими към наличието на посоченото нарушение са обстоятелствата – какъв е броя на подадените оферти, липсата на искания за разяснения или отсъствието на сигнали, възражения или обжалване, относно това заложено изискване. Наличието или липсата на посоченото, обуславя извод от страна на УО П. преценката тежестта на нарушението, съответно П. определяне на размера на финансовата корекция, още повече че дефиницията за нередност, предвидена в Регламент № 1303, изрично допуска финансовото изражение на нарушението да се изразява само в потенциална възможност за нанасяне на вреда на Обшия бюджет на Съюза, каквато в случая с прилагането на ограничителни критерии за подбор се приема за налична. Затова и в този случай е без значение за наличието на констатираното нарушение има ли реално отказали се кандидати, колко са те, и какво е реалното ограничаване на конкуренцията – в този смисъл Решение № 9053/ 13.06.2019г. пост. по адм. д. № 13784/ 2018г. по описа на ВАС, VІІ- мо отд., Решение № 6396/ 25.04.2019г. пост. по адм. д. № 8946/ 2018г. по описа на ВАС, VІІ- мо отд., Решение № 12921/ 27.10.2017г. пост. по адм. д. № 9124/ 2017г. по описа на ВАС, VII- мо отд., Решение № 364/ 10.01.2019г. пост. по адм. д. № 13576/ 2018г. по описа на ВАС, VII- мо отд. и др.

Досежно възприетото от адм. орган нарушение на ЗОП от бенефициента, по т.2 - относно прилагането на незаконосъобразна методика за комплексна оценка на офертите. В процесната документация за участие, П. формиране на подпоказател ПО4 – “Технически преимущества“ от показател TOn “Техническата оценка“, възложителят е посочил скала за оценка на офертите, която включва отделни компоненти съставляващи съответната стъпка на оценяване, като съгласно предложения метод, възложителят ще постави 45 точки на предложение, в което освен минималните изисквания за допустимост, офертата на участника съдържа всеки един от подробно посочени /в пункт от 1 до 6/ компонента. За целите на методиката, възложителят е посочил, че използваните понятия следва да се тълкуват единствено в посочения от него смисъл, като е дал обвързваща дефиниция за всяко едно тях – “ясно“; “подробно/ конкретно“; “добавена стойност“; “качествен ефект“. Съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗОП “начинът за определяне на оценката по всеки показател в методиката за оценка трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения и да осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат П. определяне на оценката по всеки показател“. Чл. 33 от Правилника за прилагане на ЗОП /ППЗОП/ пък предвижда, че “възложителите могат да изискват представяне на планове, графици и други документи, свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя. Пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите не може да се използва като показател за оценка на офертите“. П. това положение, правилно УО на ОПОС е приел, че по отношение на подпоказател ПО4 – “Технически преимущества“, предвидените обстоятелства за присъждане на по- голям брой точки, са в нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 7 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, тъй като не дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите на участниците, както и факта, че като елемент на оценяване се откроява пълнотата и начинът на представяне на информацията в техническото предложение. Видно от скалата за оценка на обстоятелствата за присъждане на 45т., 30т., 15т. и 1т. по подпоказател ПО4 – “Технически преимущества“, комисията оценява степента на съответствие на техническите предложения на участниците, спрямо изискванията на методиката за оценка, използвайки понятия като “постига по- високо качество“, “конкретно обвързани“, “детайлизирани“, “декомпозирани“, “обстойна стратегия“ и т.н. По т.2 в горепосочените изисквания, възложителят поставя условие да е направено “описание на следните показатели : характеристики на основните материали, елементи и съоръжения предвидени за влагане и тяхното съответствие /вкл. техните технико- технологични преимущества, производители, доставчици/ с нормативните изисквания и изискванията в документацията и техническата спецификация“, което нарушава разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, с оглед на факта, че е налице оценка на пълнота и начин на представяне на информацията, а в т.5 и т.6, възложителят оценява предложение на участниците, което “допълва или превъзхожда поставените с указанията условия“. Този подход на възложителя, законосъобразно е приет от УО, че възпрепятства предвидимостта П. оценяването на офертите на участниците от членовете на комисията, като оказва възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници и води до липса на информираност на заинтересованите лица, за това по какъв начин да подготвят офертите си, за да получат максимален брой точки, което пък е в разрез с разпоредбите на чл. 70, ал. 7 от ЗОП. Критерият “икономически най- изгодна оферта“ по ЗОП е този, П. който показателите трябва да са пряко свързани с предмета на обществената поръчка и да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. Чрез формулирането на въпросните обстоятелства за присъждане на съответния брой точки, П. липса на яснота относно съдържанието им, на практика се стига до неограничена свобода на избор и липса на гаранция за реална конкуренция. Липсва яснота по въпроса и какво следва да разбират участниците под понятията “достига по- високо качество“, “конкретно обвързани“, “детайлизирани“, “декомпозирани“, “обстойна стратегия“, което правилно е прието, че води до възможност всеки един участник да предложи собствено тълкуване и съдържание по изпълнение на поръчката. От друга страна, възложителят е предоставил дефиниции на използвани понятия като “подробно/ конкретно“, “добавена стойност“ и “качествен ефект“, но същевременно с пояснението на същите, е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП, доколкото ги е изяснил с използване на термини, като “възможно най- качествените“, “най- дребните детайли“, “предложение, което е адекватно“ и др., т. е. чрез предоставените дефиниции, възложителят не дава възможност за обективно сравняване и оценка на техническите предложения, представени от участниците, а открива свобода на тълкуване и субективизъм П. оценката на офертните предложения. По отношение на подпоказател ПО5 – “Програма за управление на риска“ от показател TOn “Техническата оценка“, възложителят изисква, в предложението на всеки един от участниците, въпросната програма за управление на риска да съдържа за всеки един от дефинираните от възложителя рискове, следното : Обхват, вероятност и степен на въздействие на риска върху изпълнението на обществената поръчка - участникът трябва да направи анализ на посочените от възложителя основни рискове, които могат до доведат до забавяне или некачествено изпълнение на поръчката, като идентифицира всеки един риск, да го степенува по важност, да оцени вероятността от проявлението и въздействието му върху изпълнението на обществената поръчка; да разгледа отделните аспекти и сфери на влияние и проявление на съответния риск; Мерки за недопускане/ предотвратяване на риска, в приложимите случаи, съответно обосновка за невъзможността да се предприемат подобни мерки в конкретния случай; Мерки за преодоляване на риска, в случай на неговото настъпване; Определяне на алтернативни мерки на мерките за недопускане на риска и на мерките за преодоляване на риска. Дефинираните от възложителя рискове, които според него могат да възникнат П. изпълнението на поръчката са : затруднения/ закъснения П. получаване на информация от съответните компетентни органи/ заинтересовани страни; недостатъчно съдействие и ангажираност от страна на възложителя; съществени промени в националното и европейско законодателство; промени в указанията и инструкциите на ОПОС относно подготовката и изпълнението на проекта. Настоящият състав на съда изцяло споделя изводите на УО в оспорения акт, че оценяването на идентифицираните брой рискове и предлагането на мерки, несъмнено излага на преден план техническа оферта, но не “най- икономически изгодната“ такава, а тази която е изготвена самоцелно, единствено, за да послужи като обект на оценяване, но без никакъв принос и връзка с изпълнението на предмета на поръчката, съответно по нея обективно няма какво да се изпълнява и възложителят не търси изпълнението й. Самото настъпване на идентифицираните от възложителя рискове, попада изцяло в обхвата на събития, които нямат причинно- следствена връзка от действия на избрания изпълнител. Независимо от посочването на конкретни рискове, предоставянето на свобода на участниците да избират по свое усмотрение мерки за предотвратяване на настъпването им, мерки за преодоляване на последиците от сбъдването на съответните събития и “алтернативни мерки“ безспорно е в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП, защото не е гарантирана възможност за обективно сравняване и оценяване на техническите оферти. Налице е нарушение и на чл. 70, ал, 5, изр. посл., защото чрез формулирането на въпросният фактор за оценка, П. липса на яснота относно съдържанието му, на практика се стига до неограничена свобода на избор и липса на гаранция за реална конкуренция. Аналогично с подпоказателя ПО4, отново липсва дефиниране на използвани понятия като “конкретни“ мерки, както и критерии за това, как ще бъдат /и дали/ определени те като “ясни, напълно съответстващи на спецификата на поръчката, и в състояние да изпълнят своето конкретно предназначение“. Също така, не става ясно как комисията ще определи обективно, кои мерки ще се считат “алтернативни“ и могат да бъдат приложени заместващо на конкретните мерки, П. невъзможност те да бъдат приложени съобразно спецификата на фактическата обстановка. Следователно заложените изисквания са в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП, защото не е гарантирана възможност за обективно сравняване и оценяване на техническите оферти. Избрания подход от възложителя за разглеждане и оценяване възпрепятства предвидимостта П. оценяването на офертите на участниците от членовете на комисията, като оказва и възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници и води до липса на информираност на заинтересованите лица за това по какъв начин да подготвят офертите си, за да бъдат допуснати до оценка и получат максимален брой точки, което пък е в разрез с разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП. Всичко посочено създава предпоставки за субективизъм от страна на комисията и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на този помощен орган П. определяне на съответният подбор и оценка, а и нейната дейност обективно не би могла да бъде проверена, предвид използваните общи и абстрактни формулировки, термини, условности, създадени от възложителя, като правила за провеждане на процедурата, което оставя нещата на принципа на произвола, субективизма, случайността и “добрата воля“ на конкурсната комисия.

Следователно законът не допуска липсата на достатъчно информация да бъде напълно заменена от експертната оценка на комисията. Методиката за оценка следва да съдържа ясни и непротиворечиви указания как се оценява офертата на участника. Тези указания следва да са ясни както за самите участници, така и за комисията, като не допускат част или цялото съдържание на отделни показатели за оценка да бъде запълвано по нейна субективна преценка. Отсъствието на точни и ясни указания за определяне на оценката води до липса на обективни критерии за сравнение и съпоставяне на отделните предложения на кандидатите, т.е. в случая методиката, приложена от О. Б., не отговаря на тези императивни изисквания. Липсата на въпроси по реда на чл. 33 от ЗОП или на обжалване по реда на чл. 197 от ЗОП, броят на подадените оферти или на допуснатите до отваряне на ценовите предложения участници не може да санират този недостатък, нито пък са индикация за яснота и законосъобразност на методиката, както законосъобразно е заключил УО, доколкото спазването на принципите и изискванията на ЗОП, е обективна характеристика на методиката за определяне на комплексна оценка, а не въпрос на субективно възприятие, в който смисъл е и трайната практика по подобен вид дела на ВАС – напр. Решение № 751/ 18.01.2018г. пост. по адм. д. № 8461/ 2017г., VII- мо отд., Решение № 265/ 09.01.2018г. пост. по адм. д. № 9372/ 2017г., VII- мо отд., Решение № 10541/ 14.08. 2018г. пост. по адм. д. № 3206/ 2018г., VII- мо отд. и др. С оглед на това, следва да се приеме, че законосъобразно УО е приел, че приложената от възложителя методика не съдържа ясни и точни указания за определяне на оценката по предвидените показатели и следователно не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, което пък води до извода, че утвърдената методика създава предпоставки за неравно третиране на участниците, което от своя страна би могло да има разубеждаващ ефект върху потенциалните участници.

Доводите на оспорващия, че използваната от него методика е преминала вече контрол доказал нейната законосъобразност пред Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ и пред съда, не могат да бъдат споделени, доколкото от една страна, производство пред КЗК е с друг предмет – оспорване на решение било за откриване на процедура за обществена поръчка, респ. обжалване на резултатите от проведената такава, а настоящото е със съвсем друг предмет – налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФ, още повече и П. липсата на доказателства, че предмет на разглеждане в различните производства, е една и съща методика. В този смисъл, няма пречка разглежданата от КЗК методика, използвана от О. Б., да е била законосъобразна, но тази по процесната обществена поръчка да не е, още повече че в другото производство, съдът се произнася само по наведените доводи в жалбата, а в производство като настоящото, се прилага в пълна степен чл. 168, ал. 1 от АПК.

Според легалната дефиниция на чл. 2, т.36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г., “нередност” означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономическия оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, фактическият състав за “нередност“ включва следните кумулативни елементи : действие или бездействие на икономически оператор; което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, и има или би имало за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. От доказателствата, представени в настоящото производство, по безспорен начин се установява, че процедурата за определяне на изпълнител на процесната обществена поръчка с възложител – оспорващия, е проведена в нарушение на ЗОП. Нарушението е свързано с въвеждане на ограничително условие, което необосновано възпрепятства участието на стопанските субекти /т.1/, както и с прилагане на незаконосъобразна методика за комплексна оценка на офертите /т.2/. Всяко едно от тези нарушения е достатъчно основание, за да обоснове определянето на финансова корекция. В конкретния случай е безспорно, че О. Б., има качеството на “икономически оператор“ по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент № 1303; нарушението произтича от действие на бенефициента- възложител на обществената поръчка, т.е. налице е и причинно- следствена връзка между поведението на възложителя на обществената поръчка и извършеното нарушение; с действието си, бенефициентът нарушава конкретни норми на националното законодателство, изрично посочени в оспореното решение; нарушението има финансово отражение. П. неспазване на принципите на ЗОП възложителят е възпрепятствал неопределен кръг от потенциално заинтересовани от изпълнение на поръчката икономически оператори да представят оферти. Някои от тези участници биха могли да представят предложение, което да отговаря на изискванията на възложителя и да е с по- малко финансово изражение, следователно това би довело до класиране на по-конкурентна и икономически по- изгодна оферта, а оттам и до по-ефективно разходване на средствата от ЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303, нередността е нарушение на разпоредба на националното право или правото на ЕС, което има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, т. е. дефиницията за нередност, приета в Регламент № 1303, изисква само потенциална възможност да бъде нанесена вреда на бюджета на Съюза. Тази теза се подкрепя и от трайната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, който приема, че няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение на нарушението, както и че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд. Тези нарушения обуславят потенциалната вреда на бюджета на ЕС съобразно определението за нередност. П. тях негативният финансов ефект се приема за наличен, тъй като с неяснотата си, методиката има разубеждаващо действие върху потенциални участници в процедурата. В този смисъл, не е необходимо да се доказва дали е имало отказали се кандидати от участие поради незаконосъобразна и неясна методика, тъй като самото създаване на предпоставки за отказване от участие, се счита за негативно финансово влияние за конкуренцията в поръчката. В този смисъл, е освен практиката на СЕС, и практиката на ВАС – напр. Решение № 9859/ 24.07.2017г. пост. по адм. д. 2458/ 2017г., VII- мо отд., Решение № 10332/ 07.08.2017г. пост. по адм. д. № 14544/ 2016г., VII- мо отд. и др. С оглед на това, неоснователно е твърдението на оспорващия, че нередността следва да се прояви като реално ограничаване на конкуренцията, неравно третиране или отказали се участници. С оглед посочената вече легална дефиниция за нередност вредата може да бъде и потенциална /възможна/, т. е. П. ограничителни условия, неяснота и незаконосъобразност на методиката, негативният финансов ефект върху Общия бюджет на Съюза се предполага, тъй като те действат разубеждаващо спрямо потенциалните участници, а обстоятелствата относно броя на подадените оферти, липсата на отстранени участници или липсата на обжалване, следва да бъдат взети предвид П. преценката на сериозността на допуснатото нарушение и да бъдат отчетени П. определяне на процентния показател на финансовата корекция. Следователно налице са всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция на нередност, квалифицирана по т. 9 “Неправомерни критерии за подбор и/ или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. За нея, Наредбата предвижда финансова корекция в размер на 25 % от разходите по засегнатите от нарушението договори, като корекцията може да бъде намалена на 10 на сто или на 5 на сто - в зависимост от тежестта на нарушението /с оспорения акт, тя е определена на 5 %/.

В процесния казус, О. Б. възразява и за това, че УО неправилно е определил основата на финансовата корекция, тъй като одобреният проект е финансиран отчасти със средства по ЕСИФ - по ОПОС 2014- 2020г., също така и с национално финансиране от републиканския бюджет, а от заключението на вещото лице, се установи, че има и собствен за бенефициента финансов принос. Предвид това се твърди, че е недопустимо да се налага финансова корекция и върху сумата от националното съфинансиране /за пълнота следва да се посочи, че липсва наложена финансова корекция върху средствата от собствения финансов принос на О. Б. в проекта, а и тя не твърди такава/. Тезата на оспорващия, че върху размера на средствата от националното съфинансиране не може да се налага финансова корекция, е неправилен и противоречи на нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 - 3 от ЗУСЕСИФ П. определяне на размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи /диференциален метод/, а когато поради естеството на нарушението, е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи /пропорционален метод/. Както вече се посочи, в случаите на ограничителни условия и незаконосъобразна методика и съдебната практика, и практиката на СЕС, последователно и безпротиворечиво приемат, че макар финансовото отражение да не може да се определи конкретно, такова се предполага и се приема за налично, без да е необходимо да се изчислява или доказва неговият реален размер. Поради това, в тези хипотези се прилага чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 5 от Наредбата, т.е. пропорционалният метод за определяне на финансовата корекция, който УО правилно е приложил за определяне на размера на финансовата корекция, като е изложил и подробни мотиви за това, които се споделят от съда. Ответникът е обосновал подробно защо квалифицира установените нарушения като нередност по т. 9 “Неправомерни критерии за подбор и/ или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, изследвал е наличието на обстоятелства, които смекчават тежестта на нарушението, и на основата на този анализ, е определил размерът на финансовата корекция в минималния възможен размер от 5 % от стойността на разходите признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014- 2020г., по засегнатия от нарушението Договор № 98-00-321/ 20.12.2018г. с изпълнител -..., сключен на стойност 8 911 500. 00 лв. без ДДС, като липсва каквито и да е законова пречка за налагане на корекция по посочения начин, на настоящия етап от развитието на проекта по ОПОС, преди предлагане на извършените разходи по него за съответна верификация. П. определяне на този размер, правилно е отчетено от УО, че в конкретната процедура по възлагане на обществената поръчка са постъпили 2 бр. оферти; че не са постъпвали искания за разяснения във връзка със спорните критерии за подбор или методиката за оценка; че извършената оценка на допуснатите до този етап оферти, не е оказала влияние върху крайното класиране и съответно определянето на участника избран за изпълнител за сметка на друг класиран. В съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕСИФ и чл. 7 от Наредбата, УО законосъобразно е определил обща финансова корекция за двете нередности в размер на 5% от стойността на разходите признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014- 2020г., по засегнатия от нарушението договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, П. която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ средствата от ЕСИФ включват средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото национално съфинансиране - ДВ, бр. 85/ 24.10.2017г. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Определеният процентен показател се прилага и за засегнатите от нарушението разходи, включени в следващи искания за плащания, като в този случай не се издава отделно решение за определяне на финансова корекция. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата, П. прилагането на пропорционалния метод, изчисляването на финансовата корекция се извършва, като процентният показател се отнася към сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициента за възстановяване, като се прилага следната формула : К = Пк х Ср, където : К е стойността на финансовата корекция; Пк е процентният показател на финансовата корекция съгласно съответното приложение; Ср е сумата на допустимите, поискани от бенефициента, разходи, за които е констатирано нарушението, т. е. финансовата корекция се извършва върху безвъзмездната финансова помощ със средства от ЕСИФ - за такова съгласно ЗУСЕСИФ се счита и предвиденото национално съфинансиране. Съдебната практика, след посочената станала законодателна промяна - ДВ, бр. 85/ 24.10.2017г. по прилагане на ЗУСЕСИФ, също константно и безпротиворечиво приема, че доколкото националното съфинансиране по оперативните програми, също се счита за средства от ЕСИФ, върху него може да се прилага финансова корекция. Противоречиво е решаван в съдебната практика съвсем друг въпрос - за основата върху която се определя процентния показател на корекцията, който обаче е ирелевантен към настоящия казус, с оглед на това, че и датата на решението за откриване на процедурата за обществена поръчка – 27.07.2018г. и датата на издаване на оспорения акт – 08.03.2019г., следват влизане в сила на посочената законодателна промяна - ДВ, бр. 85/ 24.10.2017г., за това коя от двете дати, е датата на нарушението – дали тази на издаване на решението за откриване на процедурата за обществена поръчка, или тази на издаване на оспорения акт, но както вече бе посочено, в случая и двете дати, следват влизане в сила на изменението и допълнението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, поради което, за настоящото производство, този въпрос е без значение. С оглед на това, следва да се приеме че, УО е определил правилно размера на финансовата корекция, П. изложени обстойни мотиви относно приложения метод и процентен показател, корекцията е наложена само върху средства от ЕСИФ, и само върху допустимите и засегнати от нарушението разходи, т.е. правилно е определена и основата на финансовата корекция, а всички доводи в противна насока, поддържани от оспорващата О., са неоснователни.

Оспореното решение, съответства и на целта на закона. Основната цел на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, П. която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство - чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/. Следователно, П. установяване на нарушение, което се квалифицира като нередност, УО не само може, но е и длъжен да наложи финансова корекция на безвъзмездната финансова помощ. Ръководителят на УО действа в условията на обвързана компетентност, тъй като неизпълнението на това задължение, би могло да доведе до налагане на финансова корекция на цялата О. програма. В този смисъл съдът приема, че оспорения акт, напълно съответства и на целта на закона.

Предвид всичко изложено, настоящият състав на съда, приема, че оспореният акт, е изцяло законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, П. липса на допуснати в хода на производството по издаването му, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в пълно съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, и в съответствие с целта на закона, поради което и подадената срещу него жалба, като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.

По разноските. П. този изход на делото, и според правилата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на оспорващата О., с оглед правната и фактическа сложност на делото, следва да се възложат сторените разноски от ответника по делото в размер на 200. 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Б., с адрес : гр. Б.,..., Булстат ..., представлявана от Кмета Ат. Ст. К. против Решение от 08.03.2019г. на Г. Д. на Главна дирекция “О. програма „. С. и Управляващ орган на О. програма „. С. 2014- 2020г.“ П. М. на О. С. и В..

ОСЪЖДА О. Б., с адрес : гр. Б., пл. ..., представлявана от Кмета, да заплати на М. на О. С. и В., с адрес : гр. С., бул. ..., сумата от 200. 00 лв. /двеста лева/, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Г.Б.